Решение № 107 от 19.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300600251 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано въз основа на въззивна жалба на адв.Р.Д. като защитник на подс.Е.Ш. срещу осъдителната наказателна и гражданска част на Присъда №260138/21.10.2021 г. по НЧХД №4110/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, V н.с., с която подзащитната й е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 НК, като на осн. чл.78А, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Оневинена е и на осн. чл.304 НПК е оправдана касателно обвинението за посегателство по чл.148, ал.1, т.1 НК. Подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител и граждански ищец И.Н. обезщетение за причинените му с обидата неимуществени вреди в размер на 600 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния му претендиран размер от 3000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подс.Ш. са възложени направените от тъжителя разноски в размер на 462 лева, платими в негова полза, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева, платими в полза на бюджета на ВСС по сметка на Районен съд-Пловдив. Претендира се отмяна на съдебния акт в жалените му части и 1 оправдаване на подсъдимата.

В съдебно заседание частният тъжител И.Н. не се явява, а повереникът му адв. И. пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимата Е.Ш. настоява за правилно отсъждане, заявявайки при дадената й последна дума, че не е казвала претендираните от тъжителя думи, както и че при спора им не са присъствали други лица. Защитникът й адв.Д. моли за оправдаването й, както и за присъждане в полза на подсъдимата на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:

Подсъдимата ЕЛ. СТ. ШК. е родена на ***, живуща в гр.Пловдив, Б., с българско гражданство, вдовица, пенсионер, неосъждана, живуща в град Пловдив.

По силата на нотариален акт № 149, том 1, рег. № 4480, дело № 134/ 2002 г. по описа на Нотариус с рег. № ** по регистъра на НК на 02.07.2002 г. подс. Ш. закупила от съпрузите Н.М. и С.М. една втора идеална част от дворно място, цялото с площ от 403 кв. м., находящо се в град Пловдив, ул.

„Б.“ № 16, ведно с построените във вътрешната част на двора: едноетажна масивна жилищна сграда с площ 55 кв. м.; паянтова барака с площ 10 кв. м. и масивен гараж с площ 15 кв.м. С цитирания договор било разпределено и реалното ползване на дворното място, а именно така, както то било уговорено в нот. акт № 166, том IX от 23.10.1963 г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, с който праводателите на подс.Ш. придобили гореописаните недвижими имоти. В този смисъл подсъдимата следвало да ползва реално дворното място заедно с другите съсобственици при следните условия: входът от ул. „Б.“ с граници: триетажна масивна жилищна сграда, западната гранична линия на имота до вътрешната жилищна сграда /последната – собственост на подс. Ш./ ще се ползва общо от всички съсобственици; дворното място между двете жилищни сгради в имота ще се ползва също общо от всички съсобственици, като общите части от дворното място ще се ползват наполовина – подсъдимата има една втора идеална част от дворното място, а останалите съсобственици - другата една втора идеална част.

Уговорено било, че вътрешната част от дворното място ще се ползва изцяло от подсъдимата – на изток от вътрешната жилищна сграда и дворното място 2 зад същата сграда, като дворната чешма ще се ползва общо от съсобствениците.

Закупената от подсъдимата едноетажна жилищна сграда била използвана от нея за шивашко ателие за изработване на дамска конфекция. До нея бил разположен и масивният гараж.

На последния етаж от находящата се в описаното по – горе дворно място триетажна масивна жилищна сграда живеела бабата на тъжителя – Т.

Н.А, която поради напредналата си възраст от няколко години, включително към 21.06.2020 г., била на легло. За нея грижи срещу заплащане полагала свид. Ц.Б., а когато се налагали медицински грижи – и свид.Т.. Под етажа, в който живеела бабата на Н., живеел другият съсобственик – Н., а на най – долния етаж имало наемател.

По повод на така възникналата съсобственост и най – вече във връзка с ползването на дворното място между подс.Ш., от една страна, и останалите съсобственици - Н.И и Н.И, от друга страна, често възниквали спорове, поради което отношенията между тях били влошени. Конфликти най – често възниквали във връзка с ползването на дворното място, започващо от входа откъм улица „Б.“, с граници западната гранична линия на имота до вътрешната жилищна сграда, собственост на Ш., и паркирането на автомобили пред вратата на посочения вход. Последната, за да може да паркира автомобила си в находящия се в дъното на двора гараж, следвало да премине през описаното по – горе пространство. През същото място преминавали и собствениците, и ползвателите на триетажната жилищна сграда, чийто вход се намирал от вътрешната страна на двора, по диагонал спрямо входа на къщата – ателие, собственост на Ш.. В даден момент, а и предвид разприте за паркирането на автомобилите, същата започнала да оставя автомобила си вътре в двора, непосредствено до границата с ул. „Б.“, без да го вкарва навътре в гаража.

Конфликти по повод паркирането на автомобили и преминаването през двора подсъдимата имала и със съседите си– семейство Б., включително и със свид. Ц.Б., живущи на същата улица – „Б.“, но на номер 18.

На 21.06.2020 г., около 17,00 часа тъжителят Н. паркирал автомобила си пред входа на дворното място на ул.„Б.“ № 16, а не пред неговия гараж, тъй като искал да разтовари туби с изворна вода, предназначени за свид. Ц.Б. в двора на същата. По – удобно му било да спре на описаното място, за да е по – близо до входа на свид.Б.. В този момент в ателието си била и подс.Ш., която била паркирала автомобила си по описания по – горе начин, а именно в дворното място, без да вкарва автомобила си вътре в гаража, като нямала намерение да излиза с автомобила си.

Докато тъжителят Н. разтоварвал тубите с вода, подс.Ш. забелязала същия и подразнена от начина на спирането му, взела телефонния си апарат и излязла да снима МПС-то му. Тъжителят забелязал това, при което подсъдимата се обърнала към него, заканвайки се, че ще подаде сигнал в 3 полицията. Разтоварил вече тубите с вода в двора на свид.Б., Н. преместил автомобила си на тротоара пред неговия гараж, след което заедно със свид. Б. се отправили към етажа, на който живеела баба му Т. Н.А. Двамата вървели по пътеката, явяваща се пространството от входа на ул. „Б.“ № 16 и намираща се между триетажната жилищна сграда и западната гранична линия на имота, когато приближили вратата на ателието, където била застанала подс.Ш..

Между нея и тъжителя Н. възникнал спор за това правилно ли било последният да паркира автомобила си пред входа на ул. „Б.“ № 16, при положение че вътре в двора бил автомобилът на подсъдимата, като последната се заканила да отнесе спора в съда. Конфликтът се задълбочил, като подсъдимата попитала тъжителя Н. защо е отрязал асмата в двора, като чувайки отговора му, подс.Ш. се обърнала към него и на висок тон го нарекла „болен мозък“, след което се прибрала в ателието си.

Казаното от подсъдимата било изречено на висок глас, поради което и чуто не само от свид. Б., но и от свид.Т. – медицинска сестра, която в този момент се намирала в стаята на Т. Н.А, тъй като последната се нуждаела от медицинска грижа по повод труднозарастваща рана. Чувайки гласа на тъжителя Н., свид. Т. погледнала през прозореца на стаята, като забелязала подсъдимата и тъжителя, както и чула, когато подсъдимата се обърнала към тъжителя, наричайки го „болен мозък“.

Н. не отвърнал нищо на подсъдимата, но казаните от нея думи го засегнали дълбоко. Притеснен от случилото се, той се качил при баба си и свид. Т., заедно със свид. Б.. Непосредствено след случилото се се почувствал засегнат и обиден, като това му състояние продължило и след това. Същият се чувствал некомфортно и на работното си място, изпитвал неудобство от това, че свид. Б., а впоследствие разбрал, че и свид. Т. станали свидетели на случилото се, чувствайки се злепоставен пред тях.

Гореизложената фактология се установява от събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателствен материал:

I писмени доказателства и доказателствени средства: скица на сграда № 15 – 722118/ 10.08.2020 г., издадена от СГКК – гр. Пловдив, нотариален акт за покупко – продажба № 149, том 1, рег. № 4480, дело № 134/2002 г. по описа на Нотариус с рег. № ** по описа на НК, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 166, том IX, дело № 3247/23.10.1963 г., справка за съдимост на подсъдимата и представените ведно с тъжбата дипломи, удостоверения и заповеди относно образование, професионална квалификация и стаж на тъжителя;

II гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Ц.Б. и Т. Т., както и частично от обясненията на подс.Ш. и от показанията на 4 свид.М.Б..

След реализиран изключително подробен и задълбочен анализ на събраните гласни доказателствени източници, напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираните дата и място подсъдимата е нарекла тъжителя „болен мозък“. Изцяло законосъобразна се явява изложената оценка на инкорпорираната по делото доказателствена маса. В тази връзка коректно е отчитането на двойния статут на обясненията на подсъдимата. Правилно е и реализираното прецизиране касателно показанията на свидетеля М.Б., доколкото същите се явяват в една своя част първични, а в друга - производни доказателствени източници. Близките отношения на свид.Б. и свид.Т. с тъжителя – първата съседка на баба му и грижеща се за нея, а втората – полагаща медицински грижи за последната, както и трудово ангажирана в медицинската практика на тъжителя Н., съвсем коректно са отчетени при преценката дали на съдържащите се в показанията им сведения вяра следва да бъде дадена.

Спорните въпроси, обсъдени прецизно от първостепенния съд, са два: 1. на инкриминираните дата и място, на разговора, проведен между подсъдимата и тъжителя по повод начина на паркиране колата на последния, присъствали ли са и други лица, респ. разговорът им, съотв. части от същия бил ли е възприет от другиго и 2. конкретното съдържание на казаното от страна подсъдимата спрямо тъжителя.

Положителният отговор на първия въпрос напълно коректно е обоснован с информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Б. и Т.. Несъмнено и двете се намират в цитираните близки отношения с тъжителя, което е основание за поставянето на показанията им под съмнение, както изтъква защитата, но съвсем правилно първостепенният съд е констатирал, че същите са изключително последователни, подредени и логични, както и хармонират помежду си касателно релевантните за настоящия процес обстоятелства. Очевидно на 21.06.2020 г. в късния следобед свид.Б. е придружавала тъжителя Н. при придвижването му към входа на намиращата се в гр.Пловдив, ул.Б.та №16 къща, етаж от който е обитаван от баба му, което се потвърждава и от самата подсъдима.

Минавайки покрай входа на построеното в същия двор ателие, притежавано от подс.Ш., последната повдигнала отдаван спорния между съседите въпрос касателно спрения автомобил на Н. по начин, препятстващ възможността личното й МПС да излезе от двора. Продължила с въпросите си и относно отрязаната в двора асма, но доколкото отговорите на тъжителя не я 5 удовлетворявали, го нарекла „болен мозък“, което оказва се е възприето не само от тъжителя и свид.Б., но и от свид.Т., която в качеството си на медицинска сестра се намирала при бабата на тъжителя, за да превърже раната й. Чувайки гласа на Н., тя погледнала през прозореца на терасата и видяла както подсъдимата, така и тъжителя Н., като чула и отправения от Ш. към последния израз „болен мозък“. Очевидно чутото и видяното от нея на инкриминираните място и дата са оставили такъв отпечатък в съзнанието й, че същата подробно, детайлно и последователно е възпроизвела впечатленията си пред съда. От разпита й става ясно, че посещенията й при Т.