Решение № 1285 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110202848 по описа за 2026 година Намери за установено следното:

Производството е по реда на глава десета, раздел I от Административнoпроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за МВР (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Х. Б. Ш. с ЕГН:**********, чрез адв.Т. Т. с адрес за призоваване в хх срещу Заповед за задържане на лице № 229зз-54 от 29.01.2026 г., издадена от разузнавач в при 05 РУ СДВР – хх, с която Х. Ш. е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.

В съдебно заседание жалб.Ш. се явява лично и с адв. Т..

В съдебно заседание упълномощеният представител на Х. Ш. – адв. Т.о, поддържа подадената жалба. Иска отмяна на обжалваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.

Сочи, че в от оспорения акт липсва фактическа рамка и мотиви, а от приложените писмени доказателства не се установява, доверителят му да е извършил престъпление .

1

Иска се присъждане на разноски.

Ответникът по делото - административен орган разузнавач в при 05 РУ СДВР – хх , редовно уведомен се явява лично.

В хода на съдебните прения, последният иска потвърждаване на заповедта, като посочва , че същата е съставена при спазване на правилата и има изискуемите реквизити.

Софийска районна прокуратура, редовно призована не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.01.2026 г. в 18:00 ч. Х. Ш. е бил задържан със Заповед за задържане на лице № 229зз-54 от 29.01.2026 г., издадена от разузнавач в при 05 РУ СДВР – хх.

Като правно основание за задържането е посочен чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, а от фактическа страна: ''…във връзка с извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК и по ДП № 15018/2026г. по описа на 05 РУ СДВР''.

На 30.01.2026г. в 13:20ч., Ш. бил освободен.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените писмени доказателства.

Жалбата на Х. Б. Ш. с ЕГН:**********, подадена чрез адв. Т., е процесуално допустима по смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК.

Подадена е в преклузивния срок за оспорване и от името на лице с правен интерес, чиито права са засегнати неблагоприятно от издадения акт.

По същество, жалбата е основателна.

Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.

При издаването на заповедта са спазени установените в закона процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правото му на жалба и на адвокатска защита.

2

Съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта.

Нарушена е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР, като не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържа единствено правна квалификация на твърдяно за извършено престъпление по НК.

Възражението на адв. Т. , относно липсата на фактическа рамка е основателно.

Сочи се (цифрово) престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК и ДП № 15018/2026г. по описа на 05 РУ СДВР' . Изложеното предполага спекулации за данните въз основа, на които е издадена заповедта.

Следва да се посочи , че формалното посочване, че задържането е във връзка с извършено престъпление по по чл. 249, ал. 1 от НК, не е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР за посочване на фактическите основания за задържането.

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване на възможност на адресата на акта да защити правата си, в заповедта за задържане трябва да са описани конкретни фактически обстоятелства, въз основа, на които може да се достигне до обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е участвало в извършването му.

Съдът след като взе предвид отразеното в писмо на

И.Ф.Административен ръководител на СРП , че в УИС на ПРБ , ЕИПП и ЦИСС не са установени данни за Х. Ш. стигна до извод, че административният орган не е положил елементарни усилия(например да снеме сведения от сигналиста) да установи има ли изобщо данни за противоправна проява, а още по-малко за престъпление, за да пристъпи към задържане.

Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, 3 релевиращи съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация, че съществува обосновано предположение за извършване на престъпление от страна на Х. Ш..

В оспорената заповед не се сочат обстоятелства, които да мотивират извод за завишена обществена опасност на дееца, опасност от укриване и пр., а и такива доказателства липсват по делото.

Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.

В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели.

Самоличността на Ш. е била установена, както са били събрани доказателства за адрес, на който живее.

По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление.

Не сочат данни за опасност и от укриване.

За съдът е неизвестно какви точно легитимни цели е преследвал административния орган за да пристъпи към задържане , тъй като доказателства за такива в делото липсват.

Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота съдът намира, че е необходимо да добави и следното:

4

Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, съответно е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане.

В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт, какъвто представлява и заповедта за задържане на лице. Мотиви на административния акт може да се съдържат най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съд (агрумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС).

Видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се е възползвал от тази си възможност.

От гореизложеното следва, че не се доказа по делото наличието на законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР и заповедта следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, такива са поискани и са представени доказателства за извършването им.

Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е сключил редовно договор за правна помощ и съдействие , като процесуалният му представител е извършил редица процесуални действия, вкл. изготвяне и подаване на жалби, молби, представяне на доказателства и участие в съдебно заседание.

По отношение заполатената от жалбоподателя държавна такса, доколкото такава не се дължи, размерът й следва да бъде върнат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № № 229зз-54 от 29.01.2026 г., издадена от разузнавач в при 05 РУ СДВР – хх, с която Х. Ш. е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР..

5

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б. Ш. с ЕГН:**********, сумата в размер на 900 евро, представляваща разноски по делото за един адвокат.

ВРЪЩА на Х. Б. Ш. с ЕГН:********** сумата от 5.11 евро, внесена по сметка на СРС.