Решение № 457 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100512413 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12413/2025 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616 гр.София срещу решение №14081 от 18.07.2025 г по гр.д.№5406/25 г на СРС ,167 състав в частта , с която са отхвърлени исковете му да се признае за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.чл.430 ал.2 ТЗ , чл.9 ЗПК, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД , че Г. Б. С. ЕГН ********** от гр.София му дължи следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2013 г : 7246,65 лв., договорна лихва за периода от 22.11.2013 г до 17.05.2017 г ; 471,85 лв., мораторна лихва за периода от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; лихва за забава за разликата над сумата от 4 597,37 лв. до пълния предявен размер от 10 547,41 лв. (т.е. за 5950,04 лв.) и за периода от 18.05.2017 г. до 14.07.2021 г., и 120 лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит , за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43005/2024 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав ; както и в частта за разноските ;

-по насрещна въззивна жалба на Г. Б. С. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 9 ЗПК, че С. дължи на „Банка ДСК“ АД ЕИК 121830616 гр.София следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2013 г : 13 293,40 лв. главница , ведно със законната лихва за забава от 15.07.2024 г. до 1 окончателното изплащане на вземането; и 4597,37 лв. - лихва за забава за периода от 15.07.2021 г. до 08.07.2024 г., за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 21.08.2024 г. по ч.гр.д. № 43005/2024 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав ;

-и по частна жалба на Г. Б. С. ЕГН ********** от гр.София срещу определение №35986 от 29.08.2025 г по гр.д.№5406/25 г на СРС ,167 състав , с което е оставена без уважение искането /молба/ на С. от 07.08.2025 г за изменение на решение №14081 от 18.07.2025 г по гр.д.№5406/25 г на СРС ,167 състав в частта за разноските като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство .

Въззивникът „Банка ДСК“ АД излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от него част. Началната дата , от която започва да тече погасителната давност трябва да се счита 03.07.2019 г , на която е влязло в сила съдебно решение по отрицателен установителен иск , като съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение новата давност всякога е 5 години . Всички предявени искове са основателни .

Въззивникът Г. Б. С. излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната от нея част. Влязлото в сила съдебно решение по отрицателен установителен иск /ОУИ/ няма за последица прекъсване на давността и сумите за главница и лихва за забава са погасени по давност . В уредбата на ЗЗД за погасителната давност няма непълнота по отношение на ОУИ за вземането , като отхвърлянето на ОУИ за вземането не е равнозначно на уважаване на положителен установителен иск . Кредиторът е могъл да предяви насрещен положителен установителен или осъдителен иск за вземането , а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено едва на 15.07.2024 г . Договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие със ЗПК и ЗЗП , като доводите за това са посочени в отговора на исковата молба . Ако договорът е недействителен , то давността тече от датата на предоставяне на кредита 31.03.2013 г и същата е изтекла . При недействителност на договора искът не може да се уважи на договорно основание предвид чл.34 ЗЗД .

Жалбоподателят по частна жалба Г. С. излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248 ГПК . Защита на ответника в заповедното производство е налице и трябва да се присъди адвокатско възнаграждение , защото това производство е отделно и различно от исковото производство . Не може да се присъждат разноски само на заявителя , но не и на ответника .

Г. С. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Банка ДСК“ АД с аналогични аргументи на тези в насрещната въззивна жалба . Влязлото в сила съдебно решение по ОУИ няма за последица прекъсване на давността и сумите за лихви за забава са погасени по давност . СПН по предявения установителен иск касае само главница , но не и лихви за забава и правилото по чл.117 ал.2 ЗЗД не може да намери приложение .

„Банка ДСК“ АД е подало писмен отговор , в който оспорва насрещната въззивна жалба на Г.

С. . Предявеният ОУИ прекъсва погасителната давност ако бъде отхвърлен , като в този смисъл е трайната практика на ВКС .

2

„Банка ДСК“ АД е подало писмен отговор , в който оспорва частната жалба на Г. С. . Не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на ответника в заповедното производство .

Въззивните жалби и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.07.2025 г и е обжалвано в срок на 11.08.2025 г /по ел.поща/ . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

Въззивната жалба е връчена на ответника на 09.09.2025 г , поради което насрещната въззивна жалба от 19.09.2025 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника по насрещната жалба за обжалване на посочената част от решението на СРС .

Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя С. на 09.09.2025 г и е обжалвано в срок на 19.09.2025 г в указания от СРС двуседмичен срок .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Въззивният съд следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител / решение №23 от 07.07.2016 г по т.д.№3686/14 г на ВКС , I ТО , рeшение №237 от 20.01.2017 г по т.д.№2927/15 г на ВКС , I ТО , решение №188 от 15.12.2017 г по т.д.

№2613/16 г на ВКС , II ТО и др/.

От фактическа страна СРС е приел , че на 15.07.2024 г. „Банка ДСК“ АД е депозирало пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Г. Б. С. за следните суми: 13 293,40 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2013 г., ведно със законна лихва за период от 15.07.2024 г. до изплащане на вземането; 7 246,65 лв. - договорна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 471,85 лв., представляваща мораторна лихва за период от 22.11.2013 г. до 17.05.2017 г.; 10 547,41 лв., представляваща размер на лихвена надбавка за забава за период от 18.05.2017 г. до 08.07.2024 г., както и 120,00 лв. - дължими разходи при изискуем кредит.

Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 43005/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 143 състав, като на 21.08.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените по - горе суми, както и за държавна такса в размер на 633,59 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

Въз основа на подадената на 09.12.2024 г. искова молба е образувано гр.д. №14261/2024г. по описа на СГС, ГО, I – 24 състав, което с определение от 11.12.2024 г. е прекратено на основание чл. 118, ал. 1 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, 3 вследствие на което е образувано настоящото гр.д. № 5406/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав.

Безспорно на 31.05.2013 г. между „Банка ДСК“ АД и Г. Б. С. е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на Г. Б. С. кредит в размер на 14 600 лв., а последната са е задължила да го върне до 31.05.2023 г., на 120 месечни погасителни вноски (в общ размер на 21 904,43 лв.), с падежна дата 22-ро число на месеца, съгласно погасителен план (който е приет като доказателство по делото и съдържа пълна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на вноските), при уговорен ГПР в размер на 9,51%. Съгласно т. 8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,45% годишно или 0,02% на ден, при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора (по нататък наричани „Условията). При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на Условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на договора за кредит е 14,95% годишно или 0,04% на ден. Съгласно т. 10 от договора, кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания в лева.

Съгласно т. 14 от договора, неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.

Съгласно т.15 от договора, кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата). Кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, както и с дължимите от него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за кредит, съгласно действащите към същата дата нормативни актове.

В чл. 7.1 от Общите условия е предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян от одобрена от банката методология, като лихвата се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на Кредитора.

Съгласно чл.19.1 от Общите условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.

Съгласно чл.19.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в 4 просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата – със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 21 от Общите условия, изискуемият кредит се събира по съответния законов ред, включително чрез реализация на обезпеченията. Таксите за принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за сметка на кредитополучателя, съгласно действащото законодателство, и с тях се увеличава дългът. Установява се по делото, че вземането на банката кредитор е било обезпечено със залог на вземане по сметка в "Банка ДСК" АД на кредитополучателя по силата на сключен между страните договор за залог от 31.05.2013 г.