Решение № 306 от 22.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Шумен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Д. В. Х. като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630102392 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 от КТ, и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът – С. Б. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че на 01.09.1998 г. е започнала работа при ответното дружество “БРАМАС 96” АД ЕИК:127017249, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.Т.М. - изпълнителен директор, като за периода от 01.03.2006 г. до 08.07.2025 г. заемала длъжността „Заместник директор по икономическите въпроси“. Твърди, че й било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.4, предл. първо и чл.187, ал.1, т.1, предложение последно и т.8, предл. първо от КТ за евентуално извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина. Нарушенията, описани от бившия й работодател били следните:

1) злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в организиране на 09.06.2025 г. съставянето на неистински, антидатиран договор за управление, като член на Съвета на директорите на „Брамас 96“ АД - Шумен, ЕИК 127017249, на който е придаден вид, че е сключен на 01.06.2020 г., и представяне на 10.06.2025 г. на така съставения неистински антидатиран договор за управление с цел получаване на имуществена облага; 2) злоупотреба с доверието на работодателя и неуплътняване на работното време в периода от 01.05.2025 г. - 10.06.2025 г., посредством счетоводното 1 обслужване в работно време и с ресурси на работодателя на трето лице едноличен търговец. Трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Ищцата счита, че така извършеното уволнение е незаконно, тъй като не са извършени описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че изпълнявала стриктно трудовите си задължения, като в случая работодателят й бил наложил наказание по договор, сключен на основание чл.244, ал.4 от ТЗ.

Твърди, че отношението на работодателя й се било променило, след като поискала да защити правото си на равно възнаграждение.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за незаконно, извършеното от ответника със Заповед №20/08.07.2025 г., уволнение, както и да бъде отменено; да бъде възстановена на работата, заемана при ответника преди уволнението - “Зам.- директор по икономическите въпроси”, с място на работа – гр. Шумен; да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 25 055.40 лева (3 057.90 лева- за по-ниско заплатена работа в периода от 09.07.2025 г. до 11.08.2025 г. и 21 997.50 лева- за оставане без работа през периода от 11.08.2025 г. до 09.01.2026 г.), както и да бъде осъден да й заплати сумата от 1 232.23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано за периода от 02.09.2025 г. до 09.01.2026 г., т.е. от датата на подаване на исковата молба до датата на последното по смисъла на закона обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Претендира и разноски.

В хода на делото ищецът поддържа исковете си.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, депозира отговор, в който заявява, че оспорва така предявените искове, излагайки подробни правни и фактически доводи, и възражения. Твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно, сочейки и основанията си. Твърди, че уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина . Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, считано от 01.09.1998 г., като през периода от 01.03.2006 г.

2 до 08.07.2025 г. ищцата е заемала длъжността „Заместник директор по икономическите въпроси“. Не се спори и, че ищцата до 30.05.2025 г. е участвала и в прякото управление на ответника като член на съвета на директорите на дружеството, като последно е била избрана за член с решение на Общото събрание на дружеството, взето на 30.05.2020 г. Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. Видно от представения по делото частно заверен препис от Заповед №17/19.06.2025 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на посочената дата, по отношение на ищцата е образувано дисциплинарно производство за констатирани от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя и неуплътняване на работното време през периода от 01.05.2025 г. до 10.06.2025 г. В същата заповед работодателят подробно е описал констатираните от него обстоятелства, дали му повод за образуване на дисциплинарното производство срещу ищцата, като заповедта съдържа извършените от работодателя действия по установяване на нарушенията (събиране на доказателства). В същата заповед като краен извод е посочено, че ищцата е съставила и представила пред работодателя документ- договор за възлагане на управление с дата 01.06.2020 г., съдържащ клауза за обезщетение при освобождаване на ищцата като член на съвета на директорите и извършване на дейност по счетоводно обслужване на трето лице през работно време, ползвайки ресурси на работодателя през периода от 01.05.2025 г. до 10.06.2025 г. С цитираната заповед е дадена възможност на ищцата в срок до 16.00 ч. на 23.06.2025 г. да депозира както писмени, така и устни обяснения относно горните обстоятелства. Разпоредено е към преписката да се приложат събраните до него документ доказателства, като се съберат и допълнително писмени доказателства, включително и доказателства, предоставени от ищцата. На 23.06.2025 г. ищцата е представила в деловодството на работодателя писмени обяснения, в които излага своите доводи по повод констатираните от работодателя обстоятелства. Със Заповед №20/08.07.2025 г. работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл.188, т.3, вр. с чл.190, ал.1, т.4, предл. първо и чл.187, ал.1, т.1, предложение последно и т.8, предл. първо от КТ, за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, както следва: 1) осъществена злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в организиране на 3

09.06.2025 г. съставянето на неистински, антидатиран договор за управление, в създаването на заблуждение у Р.Х. и мотивирането му да подпише представените от ищцата екземпляри от договор за управление, като член на Съвета на директорите на „Брамас 96“ АД - Шумен, ЕИК 127017249, на който договор е придаден вид, че е сключен на 01.06.2020 г., и представяне на 10.06.2025 г. на така съставения неистински, антидатиран договор за управление, с цел получаване на имуществена облага; 2) осъществена злоупотреба с доверието на работодателя и неуплътняване на работното време в периода от 01.05.2025 г. - 10.06.2025 г., посредством счетоводното обслужване в работно време и с ресурси на работодателя на трето лице едноличен търговец ЕТ „Йордан Косев-Йорк“- гр. Шумен, за отчетен период месец май 2025 г. Със същата заповед, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено. В заповедта е отразено, че ищцата е отказала да получи заповедта, като отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, надлежно указана на страните, изцяло в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението.

Съгласно текста на разпоредбата на чл.192, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. В случая няма спор, че дисциплинарното производство се е развило и приключило от законния представител на работодателя, т.е. от лицето, притежаващо надлежна дисциплинарна власт.

Съдът следва да извърши и проверка на процесната заповед досежно процедурата по чл.193, ал.1 от КТ и досежно пълнотата на изложените мотиви (чл.195, ал.1 от КТ). В атакуваната заповед (№20/08.07.2025 г.), работодателят подробно, с думи, е описал в какво се състоят извършените от служителя нарушения, като е посочил, че е съобразил и обясненията, дадени от ищеца по повод инициираното дисциплинарно производство. Ето защо съдът намира, че така издадената заповед е мотивирана и отговаряща на изискванията на разпоредбата чл.195, ал.1 от КТ. Изложеното в заповедта е достатъчно ясно и конкретно, за да може работникът да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание и от тукд а извърши преценка на тези обстоятелства, както и да ги обори при 4 евентуалното им оспорване пред съда.

По отношение на процедурата по чл.193 от КТ, за да се произнесе, съобрази следното:

Текстът на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ предвижда задължение на работодателя, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Безспорно съгласно правната доктрина и съдебната практика задължението на работодателя за изслушване на работника или служителя или за приемане на писмените му обяснения е съществен елемент от дисциплинарната процедура. В разглеждания казус, не се спори между страните, а се потвърждава и от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че преди налагане на процесното наказание на ищеца надлежно са му поискани обяснения, като му е предоставен и достатъчен срок за представянето им, включително му е дадена и възможност да ангажира доказателства за констатираните от работодателя обстоятелства. На следващо място, дадените от ищцата обяснения са обсъдени от работодателя в заповедта за налагане на наказание, въпреки че обсъждането на обясненията на работника или служителя не е от задължителните реквизити на заповедта за налагане на наказанието. В този смисъл е и константата съдебна практика. Ето защо счита, че ответникът е изпълнил изискванията на разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ.

Поради гореизложеното, счита, че настоящият спор следва да бъде разгледан по същество.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

В настоящия казус в тежест на работодателя е да извърши пълно доказване на сочения от него факт – законосъобразността на уволнението, като в този смисъл следва да докаже осъществяването на дисциплинарното нарушение от работника, а в настоящия случай- 1) осъществена злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в организиране на 09.06.2025 г. съставянето на неистински, антидатиран договор за управление, в създаването на заблуждение у Р.Х. и мотивирането му да подпише представените от ищцата екземпляри от договор за управление, като член на Съвета на директорите на „Брамас 96“ АД - Шумен, ЕИК 127017249, на който договор е придаден вид, че е сключен на 01.06.2020 г., и представяне на 10.06.2025 г. на така съставения неистински, антидатиран договор за управление, с цел 5 получаване на имуществена облага; 2) осъществена злоупотреба с доверието на работодателя и неуплътняване на работното време в периода от 01.05.2025 г. - 10.06.2025 г., посредством счетоводното обслужване в работно време и с ресурси на работодателя на трето лице - едноличен търговец ЕТ „Йордан Косев-Йорк“- гр. Шумен, за отчетен период месец май 2025 г.- нарушения по чл.190, ал.1, т.4, предл. първо и чл.187, ал.1, т.1, предложение последно и т.8, предл. първо от КТ. При преценка законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, т.е. извърши преценка на формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. Както стана ясно от изнесената по- горе фактическа обстановка, на ищцата й е наложено найтежкото наказание, поради това, че същата е злоупотребила с доверието на работодателя, съставяйки неистински документ, с цел да получи материална облага, и за това, че през работно време е извършвала и работа в полза на трето лице, ползвайки ресурси на работодателя. Безспорно едно от задълженията на работника или служителя е да бъде лоялен към своя работодател, като неизпълнението на това задължение представлява дисциплинарно нарушение, за което законът позволява да бъде наложено найтежкото наказание (арг. от чл.190, ал.1, т.4 от КТ). Според правна доктрина и съдебната практика злоупотребата с доверието на работодателя е измамно (умишлено) поведение на работника или служителя, което обикновено има за цел имотна облага за нарушителя или за другиго. В разглеждания случай, по искане на ответника са събрани както писмени, така и гласни доказателства.