Решение № 54 от 19.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. В., 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100502311 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Е. С. Г., Ю. Б. П., И.

Х. П. и К. Х. П. чрез адвокат С. С. срещу решение № 2372 от 15.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 15368 по описа за 2021 г. на Районен съд - В., двадесет и пети състав, с което е прието за установено по отношение на Е. С. Г., Ю. Б.

П., И. Х. П. и К. Х. П., че А. И. Ю., С. Р. В., Г. Р. Ю., А. Р. Ю. и С. Р. Ю. са собственици на реална част, защрихована в лилав цвят и заключена между точки 1, 18, 17,16,15,14,13,12 и 4, изобразени на скица, находяща се на лист 12 от първоинстанционното дело с площ от 92 кв.м, включени в ***, находящ се в село Б., при граници: *** и улица, на основание член 108 от ЗС; осъдени са Е. С. Г., Ю. Б. П., И. Х. П. и К. Х. П. да предадат на А. И. Ю., С. Р. В., Г. Р.

Ю., А. Р. Ю. и С. Р. Ю. владението върху описаната по-горе реална част на основание член 108 от ЗС; осъдени са Е. С. Г., Ю. Б. П., И. Х. П. и К. Х. П. да заплатят на А. И. Ю., С. Р. В., Г. Р. Ю., А. Р. Ю. и С. Р. Ю. сумата от 1 379 лева, представляваща направените по делото пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че атакуваното решение е неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. При точно възприета фактическа обстановка са направени неправилни правни изводи от районния съд, не е приложен вярно закона, както и са неверни интрепретациите на представените доказателства. На първо място се счита, че 1 съдът не е тълкувал нормата на член 33, алинея 1 от ЗТСУ в смисъла, който има пред вид закона, както и разрешенията относно налице ли е приложена първа регулация на имотите до влизане в сила на ЗУТ. Възразява се, че не е допустимо придобиване по давност на реална част от имот – част от парцел/УПИ. На следващо място въззивниците намират, че от свидетелските показания не доказват владението на ищците върху процесната реална част, както и че оградата е преместена навътре в техния имот. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за необоснованост на направените оплаквания и се желае потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищците са собственици на *** по наследство от Р.Й.Й., който е придобил по давност имота съгласно нотариален акт /НА/ № 24, том ХІV, дело № 6300 от 1984 г. По стар план имотът представлявал парцел V-142 в квартал 25 с площ от 600 кв.м, а измерен графически по действащ кадастрален и регулационен план на селото бил с площ от 500 кв.м. След извършване на техническа експертиза се установило, че по североизточната граница на *** има наличие на грешка, тъй като отразената в плана граница не отразява съществуването до заснемането на ограда, съответстваща на североизточната граница на парцел V-142 в кв.25 по предходния план на село Б., при което се формирала разлика в площта с 92 кв.м. Нямало никакви данни в тази част планът да е приложен, респективно да са уредени имуществени отношения, както и да са настъпили условията за превръщане на парцеларната граница в имотна такава. Целият имот от 600 кв.м винаги е бил собственост на ищците и бил владян непрекъснато и необезпокоявано, включително и площта от 92 кв.м, която считали за неразделна част от него и до депозиране на исковата молба за нея не е имало спор с ответниците. Било извършено трасиране на имота от ответниците, за което ищците не били уведомени. През месец февруари 2021 г. без съгласието на ищците ответниците съборили тЕ.та ограда между имотите под претекст, че ще я подновят за тяхна сметка. Материализираната граница била разрушена, като била премахната денивелацията и изравнен терена между двата имота. Също така били изсечени, изкоренени и премахнати насажденията на самата имотна граница – кайсия, дрян, сливи, дюля, но на терена останали маркировки от извадените железобетонни колове. В единия 2 край на общата имотна граница останало само орехово дърво, което било трайна маркировка. На 17.03.2021 г. ответниците започнали поставяне на оградни колове и оградна мрежа, но не на мястото на старата ограда, а изцяло в имота на ищците, като реално завзели от тяхната площ посочените 92 кв.м и имотната граница сега преминавала през тяхната шахта до улицата и непосредствено до жилищната им сграда, въпреки че преди издаването на разрешението за строеж и визата през 1985 г. къщата била на повече от три метра от имотната граница. Извършеното от тях трасиране не отговаряло на действителното положение поради наличието на грешка и непълноти в кадастралната основа и регулационния план /РП/, която създавала привидност за наличие на придаваеми по регулация части. Имотът до момента на изместване на оградата на 17.03.2021 г. бил владян заедно с процесните 92 кв.м от наследодателя и ищците повече от 36 години, респективно тези квадратни метри били придобити по давност. След изместването на оградата ищците били лишени от владението на тази част, като ответниците я ползвали без основание. На същите били изпратени покани за възстановяване на оградата и за заплащане на обезщетение, които били получили по надлежния ред.

В срока по член 131 от ГПК ответницата Е. С. Г. е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила становище за неоснователност на иска.

Излага се, че е налице недопустимост за придобиване по давност на части от урегулиран поземлен имот /УПИ/ съгласно действащия към 1985 г. ЗТСУ.

Твърди се, че претендираните 92 кв.м представляват идеални части от техния имот, нямат необходимата площ и размер съгласно член 19 от ЗУТ и не били налице условията на член 17 от ЗУТ, за да се приложи изключението по член 200, алинея 2 от ЗУТ. Оспорва се твърдението за владение, което да е продължило повече от 36 години, като се твърди, че ищците никога не били манифестирали свое намерение да владеят тази част от имота на ответниците и още по-малко това владение да било ставало необезпокоявано, трайно, със знание и без противопоставяне от страна на ответниците. Едва с подаване на исковата молба ответниците разбрали, че ищците имат претенции. Сочи се, че от РП от 19.10.1984 г. и от РП от 14.06.1991 г. е видно, че в последния, приложен от 1991 г., е налице права линия по границата между имотите на ищците и на ответниците. Виждало се, че при плановете от 1984 г. и 1991 г. има една разлика и тя е, че при плана от 1991 г. се образува нов ***, получен в резултат на това, че са придали на *** от 1984 г. идеални части от бивш имот пл.№ 140 /собственост на ответниците/ , така че границата между двата имота станала права линия, а не начупена към имот с пл.№ 14, както било по плана от 1984 г. Твърденията им кореспондирали с приложеното уведомление изх.№ УТ-2332/1 от 15.12.2021 г. на Община А., съгласно което със заповед № 2088 от 19.10.1984 г. на председателя на ОНС-В. било одобрено изменение на регулацията в кв.25 по плана на село Б., като се образува парцел V-142, отговарящ на част от *** от кв.23 по сега действащия РП на селото. Твърди се, че ограда между двата имота, свързваща изцяло началната и крайната 3 точка на границата, не е съществувала. През годината тази ограда в средната й част била умишлено няколкократно разрушавана от ищците, за да могат да влизат без усилия в двора на ответниците и да берат продукцията им. Когато ответниците предприели поставянето на нова ограда на границата, от двата края на оградата имало останали не повече от 2-2,50 м тЕ. ограда, включително и запазените железни колове в началната и крайната точка на границата на двата имота. Твърди се, че ореховото дърво е засято от майката на ответницата и попада в техния имот. Твърди се, че не е вярно, че на границата е имало плодни дръвчета, които да са били изсечени от ответниците; че ищците не знаели за трасирането. Твърди се, че границата на двата имота е обособена и винаги била обособена и винаги била такава, каквато е по скица и по която била направена новата ограда. Не се оспорва, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесната реална част.

Излага се, че с договор за продажба на недвижим имот от 07.03.1950 г. С.Г. П. придобил къща и дворно място в село Б. с площ от 1,5 дка. С НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност, № 98, том ІХ, дело № 4900 от 1975 г. С. П. К. придобил по давност дворно място в село Б. с площ от 2 330 кв.м , представляващо пл.№ 141 от 1 050 кв.м с построена там жилищна сграда, пл.№ 139, в което са включени 350 кв.м, пл.№ 140 от 530 кв.м, пл.№ 138, в което са включени 400 кв.м, съгласно действащия РП на село Б. от 18.01.1935 г. На 12.06.1978 г. К. починал, като го наследили неговите наследници по закон. На 19.10.1984 г. от имот с пл.№ 142 се образувал ***.

На 19.12.1984 г. наследодателят на ищците придобил по давност и покупка ***. На 14.06.1991 г. бил одобрен действащия РП на селото, от който било видно, че наследеното от наследниците на С. П. К. дворно място е обособено в два УПИ - УПИ IV-277 и УПИ Х-277. От разписния лист към действащия РП от 1991 г. е видно, че от имот № 277 били образувани парцели IV и Х, които са собственост на наследниците на С. К.а. Образувал се парцел *** от кв.23, част от който бил *** на ищците. С НА за покупко-продажба № 156, том ІІ, рег.№ 38605, дело № 369 от 24.08.2006 г. наследниците на С. К. продали на двама от ответниците и Х. С.ов П. при равни квоти УПИ IV-277 и УПИ Х-277. На 27.11.2019 г. Х. П. починал като бил наследен от Ю. П. като негова съпруга, сина му К. П. и дъщеря му И. П.. Твърди се, че ответницата е собственик на ½ от процесните 92 кв.м, които съставляват част от УПИ IV277 въз основа на наследяване от баща си С. К. и покупка; Ю. П. е собственик на идеални части от процесните 92 кв.м въз основа наследяване от съпруга й Х. П. и покупка, осъществена в режим на СИО; К. П. и И. П. са собственици на идеални части от процесните 92 кв.м въз основа на наследяване от баща им Х. П..

Няма спор по следните факти:

1/ Че Р.Ю.Ю. и Р.Й.Й. са имена на едно и също лице;

2/ Че Р.Ю.Ю. е починал на 22.09.2014 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си А. И. Ю. и децата си С. Р. В., Г. Р. Ю., А. Р. Ю. и С.

4

Р. Ю.;

3/ Че С. П. К. и С.Г. П. са имена на едно и също лице;

4/ Че С. П. К. е починал на 12.06.1978 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си М. И.а К.а и децата си Е. С. Г., С. С. П., Г. С. П., П.

С. К.а и Х. С.ов П.;

5/ Че М. И.а К.а е починала на 15.04.1998 г. и оставила за наследници децата си Е. С. Г., С. С. П., Г. С. П., П. С. К.а и Х. С.ов П.;

6/ Че П. С. К.а е починала на 15.04.1998 г. и оставила за наследник сина си К.К.Г.;

7/ Че Х. С.ов П. е починал на 27.11.2019 г. и е оставил за наследници съпруга Ю. П. Б., син К. Х. П. и дъщеря И. Х. П.;

8/ Че ответниците упражняват фактическа власт варху претендирания имот.

С КНА за собственост № 24 от 19.12.1984 г., том XIV, дело № 6300 от 1984 г. Р.Й.Й. е признат за собственик по давностно владение и покупка на дворно място в село Б. с площ от 600 кв.м, включени в парцел V, пл.№ 142 в кв.25 по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда.

С договор за покупко-продажба от 07.03.1950 г. С.Г. П. е закупил дворно място в село Б. с площ от 1,5 дка.

С КНА от 06.06.1985 г. С. П. К. е признат за собственик по давност на дворно място в село Б. с площ от 2 330 кв.м, представляващо имот пл.№ 141 от 1 050 кв.м с построена в него жилищна сграда и имот пл.№ 139, в който са включени 350 кв.м, пл.№ 140 от 530 кв.м, и пл.№ 138, в който са включени 350 кв.м.