Решение № 9 от 18.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500507 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 6948/02.08.2023г. С. Т. Ш. ,представляван от адв. Х. Д. против решение № 273/18.07.2023г. , постановено по гр.д.676/2022г. по описа на ОС – Пазарджик , с което жалбоподателят е осъден да заплати на „У. Б. Б. „ АД сумата от 68 833,26 лв. като получена без основание ,както и сумата от 3 728,47 лв. обезщетение за забава за периода 25.11.2021г.- 07.06.2022г.. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което предявените искова да бъдат отхвърлени като се претендират разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна „У. Б. Б. „ АД ,представлявана от адв.Х. Х. постъпил отговор, с който оспорва въззивната жалба ,счита решението за правилно и по съображенията ,изложени в отговнора заявява искане същото да бъде потвърдено като претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция от „У. Б. Б.“ АД против С. Т. Ш., ЕГН ********** за заплащане нна сумата от 68 833,26 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД , както и съединен с него акцесорен иск за заплащане на сумата от 3 728.47 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът е твърдял ,че ответникът имал открита разплащателна сметка IBAN BG********* и издадена обслужваща сметката основна дебитна карта V PAY на американската трансанционална компания Виза, предоставяща услуги по извършване на платежни операции. На 19.10.2021 г. сметката била закрита по негово искане, а картата - върната и унищожена. Ищецът е поддържал, че считано от 13 октомври 2018 г. компанията Виза изисква от Банката, като издател на различни видове карти Виза, сред които е и картата V PAY, при нареждане на превод по сметка на картодържател на такава карта да му се предоставят средствата в реално време или в рамките на не повече от 30 минути от одобряването на трансакцията от Виза като за целта банката предоставия на картодържателя от своите средства, които впоследствие й се възстановяват от Виза след реалното постъпването на сумата по него като по този начин банката на получателя си възстановява средствата, които по-рано е предоставила на картодържателя в изпълнение на превода в реално време.Описвайки този механизъм ищецът е посочил ,че за периода от 26.05.2020 г. до 11.02.2021 г. към дебитната карта V PAY на ответника ,обслужваща горепосочената банкова сметка с IBAN BG*********, били наредени и изпълнени съобразно изискванията на Виза 95 бр. незабавни превода в реално време на обща стойност 68 833,26 лв., за което ищецът е предоставял от своите средства на ответника, заверявайки сметката му със сумите по тях като е поддържал,че поради допусната счетоводна грешка, вместо да задържи за себе си постъпилите суми на преводите от Виза, е осчетоводил сметката на ответника още веднъж с тях. Вследствие на това С.

Т. Ш. бил получил по бановата си сметка с IBAN BG********* без основание втори път сумите по незабавните преводи, възлизащи на обща стойност от 68 833,26 лева Тези средствата, получени вследствие на извършените по грешка втори преводи останали на разположение на ответника ,който се разпоредил с тях.Твърди понататък ,че след като ищецът установил така описаните обстоятелства , поканил ответника доброволно да върне получените по погрешка средствата, като на 25.11.2021 г. на основание чл. 46, ал. 4 от ГПК писмената покана за това била редовно връчена на бащата на С. Т. Ш. - Т. Ш. със задължение да му я предаде ,но въпреки това ответникът не върнал средствата по осъществените по погрешка втори транзакции. Повторно получени парични суми от ответника ищецът твърди да се без основание ,поради което е заявил настоящия иск за запащане на същите ,както и на 2 обезщетение за забава от поканата до завеждане на делото.

Ответникът е оспорил иска като е поддържал,че не е получавал търсената главница по начина, по който се твърди ,както и че оспорва най – общо всички фактически твърдения на ищеца, свързани с търсените суми .

Настоявал е ,че по сметката му не са постъпвали средства, които не му се следват, а отделно от това и не се бил разпореждал с такива. Заявил е искане за отхвърляне на така предявените искове.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване е приел за безспорно от фактическа страна ,че ответникът е бил клиент на банката-ищец и притежател на дебитна карта V PAY с номер 4880********8669, обслужваща банкова сметка с IBAN BG********* ,както и че за периода от 26.05.2020 г. до 11.02.2021 г. били наредени и изпълнени съобразно изискванията на Виза 95 бр. незабавни плащания на обща стойност 68 833,26 лв.

Анализирайки приетото по делото заключение на съдебно счетоводна експертиза съдът е приел за установено,че ответникът е получил по своята банкова сметка сумите по отделните 95 нареждания за незабавни преводи на обща стойност 68 833,26 лв. два пъти, като втория път това е станало без основание Т.е. по повод на едно и също кредитно нареждане, което именно е правното основание за получаване на парична сума от титуляра на сметката, по която се превеждат парите, са осъществени две отделни транзакции на различни дати, което означава, че всяка една от сумите, които третото лице е наредило да се преведат, са постъпили два пъти в банковата сметка на ответника. Посочил е ,че сметката е закрита след края периода, в който са правени процесните транзакции по искане на титуляра при нулева наличност, като няма доказателства, нито твръдения тези неправилно получени потворно суми да са върнати на ищеца ,от който факт произтича неосноватеното обогатяване на ответника,както и обедняването на ищеца. Изложил е съображения за това ,че причината за тези потворни плащания – било тя човешки пропуск или грешка в операционната система , няма никакво значение за спора ,както и че при доказаност на обстоятелството ,че въз основа на едно искане /нареждане / до банката от трето лице – съконтрахент на ответника ,същият получава два пъти едни и съща сума ,то повторно получената сума е без основание и като такава подлежи на връщане.Затова е уважил главния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД ,както и този за заплащане на моратрно обезщетение за претендирания период от поканата до завеждане на делото ,както и е присъдил разноски за производството в полза на ищеца.

3

Действително по делото е безспорно ,че ответниктът е притежавал обслужваща негова банкова разплащателна сметка с IBAN BG********* дебитна карта V PAY с номер 4880********8669, на американстака транснационална компаниния Виза,както и че по негово искане тази сметка е закрита на 19.10.2021г. с нулева наличност ,а карата е върната и унищожена.Не е било спорно по делото и това ,че за периода 26.05.2020 г. до 11.02.2021 г.са били наредени и изпълнени съобразно изискванията на Виза общо 95 броя незабавни плащания на обща стойност 68 833,26 лв.

Спорно е било дали тези плащания поради допусната грешка са извършени по начина ,твърдян от ищеца ,както и получил ли е ответника суми ,които не му се следват.

Твърденията на ищеца са били ,че съобразно изискванията на Виза ,относими към вида карта ,притежавана от ответника ,при нареден междубанков превод от трето лице ,за да се извърши исканата транзакция незабавно и в реално време ,банката със свои средства захранва сметката на картодържателя ,в случая ответника.Реалният превод на паричните суми обаче се извършвна в по-късен момент по сметка на Виза ,която от своя страна ги превежда по специална за целта разчетна сметка на банката получател - в случая ищеца , по който начин последният си възстановява предоставените по – рано парични средства. В конкретния случай ,поради грешка ,реално постъпилите суми в банката след извършени от нея в полза на ответника незабавни плащания в реално време със собствени средства ,вместо ищецът да задържи за себе си ,е осчетоводил с тях сметкана на ответника ,по който начин последният е получил потворно същите суми ,които са недължимо получени и без основание.

За установяване на горетвърдяното, от ищеца са ангажирани доказателства като е изсушано заключение на съдебно счетоводна експертиза ,която следа да се каже ,че е приета по делото без конкретни възражения от страна на ответника независимо от становището му ,че се потивопоставя на това.Това ,което същият е настоявал ,настоява и с въззината жалба ,е че тази ескпертиза не може да служи като годно доказателство ,тъй като е изготвена по данни ,предоставени от ищеца.В тази връзка съдът,от една страна ,намира ,че информационната система на ищцовата банка е основната база, от която могат да бъдат почерпен данни за осъществените операции и начина по който 4 това е извършено.От друга страна,доколкото става ясно ,че отношенията между Виза и ищеца са опосредени от националния картов оператор Борика АД и във връзка със заявено искане от ответника за снабдяване с документи от последното дружество,то макар и да не е било процесуално прецизно ,е уважено от съда с указана възможност ответникът да представи молба по чл.192 от ГПК ,което той не е сторил и поради това съдът е отменил това допуснато доказателство, при което положение единственият източник на информация се явяват именно данните ,предоставени от банката.Предвид казаното са неоснователни и възраженията ,поддържани във въззивната жалба ,които всъщност са и единствените конкретно релевирани оплаквания против обжалваното решение.

Така от заключението на изготвената ССЕ ,която настоящата инстанция намира за обосновано и компетентно изготвено ,се установява следното : ищецът като банка издател на Виза карти е въвел изискваната от Виза функционалост Visa Direct ,която се изразява в обработване на заявки за оторизация он лайн и предоставяне на средства на притежателите на тези карти с отложен дебит почти в реално време – в рамките до 30 минути. Тази въведена функционалонст включва следните етапи

: първо – разплащателната сметка на картодържателя се заверява със сумата на наредения превод от негов съкотрагент в срок до 30 минути и в реално време се осчетеводява същата на база оторизационно съобщения от Виза ,опосредено в конкретния случай от Борика АД ,който препредава съобщението към банката .Това е първата транзакция ,която касае клиента.

Вторият етап и съответно втората транзакция ,която не би следвало да засяга разплащателната сметка на клиента доколкото той вече си е получил парите ,се осчетеводява от банаката на база файл ,получен от Виза в последващ период .В тези файлове ,генерирани от Виза следва да бъдат коректно попълнена позицията Fast Fund флаг ,по който системата на банката авТ.тично разпознава ,че това са транзакциите ,с които се възстановяват средствата на банката за извършените незабавни преводи.

В конкретния случай първата транзакция се е осъществила – на база получени кредитни нареждания от Виза посредством „Борика „АД банката е захранила разплащателната сметка на ответника със свои средства.Втората трансзакция също се е осъществила ,но липсата на Fast Fund флаг в 5 съобщенията е причинило отклонение в операционната система , в резултат на което повторно е заверена сметката на ответника ,което се е случило с 95 броя транзакции на обща стойност 68 833,26 лв.