Определение № 2292 от 10.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2292 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501857 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Е.

И.“, гр. Пловдив, чрез адвокат Е. И., в качеството си на пълномощник на Н. М.

А. против Определение № 6129/12.05.2025г., пост. по гр.д.№ 15040/24г., ПдРС, с което е оставена без уважение молбата й вх.№ 39797 от 07.04.2025г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Поддържа, че следва да й се определи възнаграждение, което е разумно и пропорционално. Поддържа искане за начисляване на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските като се определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска, в условията на разумност и пропорционалност, както и да се присъди ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба – „Адессо Кредит България“ЕООД не взема становище.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С Решение № 1494/02.04.2025 г. постановено по гр. д. № 15040/2024 г. по описа на РС Пловдив, съдът е уважил предявения иск с пр.осн.чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД на Н. М. А., ЕГН ********** против „Адессо Кредит 1

България“ЕООД, ЕИК 202250289, като е обявил за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 в договор за паричен заем № 18018691 от 23.11.2022г., сключен между същите страни, поради противоречие с добрите нрави.

Процесуален представител на ищцата по делото е адвокат Е. И. като ЕАД Е. И., ЕИК 180978004, която е оказала безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА.

С постановеното по делото решение първостепенният съд е определил на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 200 лв. на адвокат Е. И., за заплащането на което е осъдено ответното дружество „Адессо Кредит България“ЕООД.

В срока по чл.248,ал.1 от ГПК ищцата Н. М. А., чрез адвокат Е. И., е депозирала молба с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските и присъждането на адвокатско възнаграждение в разумен и пропорционален размер, както и на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение, която молба е оставена без уважение от районния съд с Определение № 6129/12.05.2025г. - предмет на настоящата въззивна проверка.

За да остави без уважение молбата по чл.248 от ГПК, районният съд е приел, че ДДС се дължи от регистрирано лице - доставчик на облагаема услуга, което е длъжно да го начисли в нарочен данъчен документ. Посочил е, че съдилищата не са такива лица и затова няма законово основание да начисляват ДДС върху адвокатско възнаграждение, дължимо при оказана безплатна правна помощ.

Настоящият въззивен състав на ПдОС намира, че правилно е определено адвокатското възнаграждение в размер на 200 лева на ЕАД Е. И. на осн.чл.38, ал.2 от ЗА. При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22, а следва да извърши конкретна преценка за размера на възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия /така напр. Определение № 1071 от 4.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2022/2024 г., II т. о., ТК/.В разглеждания случай следва да се отчете, че действително не се касае за правна и фактическа сложност на делото, събирането на доказателства е приключило в едно съдебно заседание, в което ищцата не е била представлявана, а процесуалният представил е осъществил защита й с подаването на молба по делото.

Въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено с ДДС, каквото искане е направила адв.Е. И. предвид 2 представените писмени доказателства за регистрацията й по ЗДДС. Касае се за данък, който се дължи от потребителя на услуги, в общия случай от клиента на адвоката, то при договаряне на възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие именно довереникът дължи заплащане на този данък. В хипотезата на чл.38 от ЗА е предвидено тази страна по договора да не заплати дължимото възнаграждение, а при позитивен за страната резултат, по правилата на чл.78 от ГПК другата страна да бъде задължена за тези разноски, т.е. законодателят е предвидил възможност за едно заместващо плащане. В този случай за адвоката остава задължението да отчисли от възнаграждението си данъка по ЗДДС, поради което и именно осъдената за разноски страна следва да заплати тази сума. ЗДДС не предвижда възможност този данък да остане за сметка на лицето, извършило услугата или осъществило процесуалното представителство.

Следователно определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК на адв. И. за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено и се присъдят допълнително 40лв. към вече определеното възнаграждение, която сума съставлява дължимото ДДС.

Мотивиран от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6129/12.05.2025г., пост. по гр.д.№ 15040/24г., ПдРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1494/02.04.2025 г. постановено по гр. д. № 15040/2024 г. по описа на ПдРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Адессо кредит България“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление гр.Б., бул. „З.м.“ № 83 да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004 сумата от още 40 лв. /четиридесет лева/, съставляващи ДДС върху вече присъденото възнаграждение от 200 лв. за осъществената по делото правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА на Н. М. А., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3