Решение № 3774 от 28.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3774 гр. Пловдив, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330102810 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 против М.

М. И., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по чл. чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11 ЗПК, вр. с чл. 6 и сл. ЗПФУР.

Ищецът твърди сключване на договор за паричен заем № *** от 02.03.2023 г., с предоставена сума от 1000 лева, платима ведно с договорна лихва и краен падеж 02.09.2024 г., по който били извършени плащания от 561,10 лева.

Ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 31/03.01.2025 г. по ч.гр.д. № 22120/24 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск за сума от 438,90 лева – неплатена остатъчна главница по договора, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска – възразява против сключването на договора, за който не била спазена и формата за действителност, като бил и недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради неточно посочване на ГЛП и ГПР, в който не била включена неустойката, а всички извършени плащания следвало да се отнесат само към главницата. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски. В заповедното производство изрично сочи, че именно по договора са извършвани плащания, които следвало да бъдат отнесени към погасяване на чистата стойност на заема.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, 1 доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземането по настоящото производство е част от присъдената главница в заповедното /искът не е частичен/, като е налице пълно съответствие в основанието с издадената заповед. Възражението и уст. иск са подадени в срок. По всички останали възражения на ответника, съдът се е произнесъл и доп. мотиви, респ. преповтарянето им, не се дължи.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние № *** от 02.03.2023 г., с предоставена сума от 1000 лева, която е усвоена, като са извършени плащания в размер на 561,10 лева /вж. Oпределение по чл. 140 ГПК № 6611/20.05.2025 г. – л.38-39/; така и изрично ответникът – в осз.

Договорът е недействителен и по него се дължи само чистата стойност на заема, съгл. чл. 23 ЗПК.

Не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47,93 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40,05 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от 2 него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, т.к. посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената неустойка /2018,36 лв. – в размер, надвишаващ двойно заема/ да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.

№ 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.

11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 3 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г./.

С оглед изложеното, съдът приема, че поради неспазване на посочените изисквания, договорът за паричен заем е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи - в т. см. – трайна съд. практика - Решение № 50147/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС; и на ПОС: Решение № 277/6.03.2023 г. по в. гр. д. № 2677/2022 г.; Решение № 280/6.03.2023 г. по в. гр. д. № 3171/2022 г.; Решения по - в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№ 1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г. и др.

Ето защо, от предоставения заем от 1000 лева следва да се приспаднат извършените плащания, по размера на които спор няма и непогасената сума за главница възлиза на исковата. Няма твърдения и данни да е платена, поради което искът е основателен, доказан, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

Въпреки уважаване на иска, разноски няма да бъдат присъдени на ищеца, поради недобросъвестно упражняване на процесуални права. Вярно е, че принципно е негова преценка за кои и в какъв размер присъдени в заповедното производство вземания, да предяви установителен иск. Същевременно, на този кредитор му е пределно ясна съдебната практика по въпроса за действителността на сключваните от него договори, при подобни/сходни параметри, като предявеният иск цели само кумулиране на разноски в ущърб на потребителя, което съдът не допуска. Ако в заповедното производство, вземането за главница беше предявено както при настоящата претенция, възражение нямаше да постъпи, предвид чл. 23 ЗПК и приспадане на плащанията само от чистия финансов ресурс, при което и този иск нямаше да бъде предявен.

На ответника се дължат разноски в заповедното производство, но компетентен да ги присъди по съразмерност е заповедният съд, при частичното обезсилване на издадената заповед.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. И., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, сумите от: 438,90 4 лева – неплатена, остатъчна, чиста стойност на главница по договор за паричен заем № *** от 02.03.2023 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 12.11.2024 г. до окончателното погасяване, за които /ведно с други вземания и за главница в по – висок размер/ е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 31/03.01.2025 г. по ч.гр.д. № 22120/24 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5