Решение № 568 от 31.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Велико Търново, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20244100100228 по описа за 2024 година

Предявени искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М. Д. О.(чрез адв.Kирил Г.Т. от ВТАК) твърди в исковата молба, че подал искова молба до ВТОС, за което било образувано гр.дело№816/2022г. След множество отводи на различните съдилища към настоящия момент производството по същото се движи като гр.дело№356/2023 на ОС-Габрово. Исковото производство било образувано на 22.11.2023г., без да бъдат проведени съдебни заседания. Производство по реда, който бил определен в ЗОДОВ било особено исково производство и доколкото размяната на книжа по реда на чл.131 от ГПК не намирала своето приложение. Предмет на обезвъзмездяване били вредите, които са претърпени от неразумната продължителност на процесното производство, а не самото производство да причинява вреди, които да бъдат предмет на репарирани в същото. M Д.О. бил претърпял морални болки и страдания от нарушаване правото му на разглеждане на гр.дело№356/2023 на ОС-Габрово в разумен срок, в кръга на типичните, които не следвало да бъдат установявани. ЕСПЧ приемал, че не били необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. Болките и страданията били строго индивидуални и зависели от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение. Строго индивидуални били и мерките, които всяко лице предприема, за да се справи с негативните емоции, които нарушаването на разумната продължителност може да предизвика у него, т.е. не е необходимо каквото и да е активно поведение на пострадалото лице, за да се приеме, че то действително е изживяло негативни емоции. О. бил претърпял претендираните от него неимуществени вреди - безпокойство 1 и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение. В конкретния случай всички факти от значение за правото му на обезщетение за вреди от неразумната продължителност на производството - страх, тревожност, засягане на честта и достойнството. Съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански права и задължения”, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Следователно изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество. Изпълнението на съдебно решение, постановено от който и да е съд, следва да се счита за неразделна част от производството за целите на изчисляването на съответния срок. Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следва да се установят от съда. В чл.2б ал.2 от ЗОДОВ били посочени примерно критериите, въз основа на които съдът правел преценка дали било допуснато нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 от КЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлявала национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юр.лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Принципно било разрешението, че за вредите от забавяне на разглеждането и решаването на дело над разумния срок(дори вредите да са причинени с действия или бездействия на различни държавни органи), отговорна да ги обезщети е държавата. Обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган бил конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска. Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.4 ввр. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД, за сумата 26000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от М. Д.

О. неимуществени вреди, който са пряка и непросредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело№356/2023г. на ОС-Габрово, в разумен срок, съгласно чл.6 §.1 о т EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, считано от подаване на исковата молба в съда - 24.11.2023г. до окончателно и изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна ОС-Габрово(чрез Адм.ръководител Председател Веселина Топалова) оспорва предявените искове. Не ставало ясно от цялата несвързано изложена фактология в молбите, какво в крайна сметка е нарушението/нарушенията, които ищецът се опитвал да вмени на съдията-докладчик по гр.дело№356/2023г. на ОС-Габрово. Оспорва всички обстоятелства, на които ищецът основава иска си така, както са изложени в исковата молба и допълнителната молба.

Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл.6 §.1 от ЕКЗПЧОС, а оттам и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършвала по критериите, определени в чл.2б ал.2 от ЗОДОВ(обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, др. факти, които имат значение за правилното решаване на спора).

Разумността се оценявала с оглед обстоятелствата по делото, като се търсел баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Счита, че намираме, че 2 гр.дело№356/2023г. на ВТОС било разгледано в рамките на разумния срок и твърдението на ищеца за нарушаване правото му за разглеждане на делото в разумен срок било очевидно несъстоятелно.

Ищецът не сочел конкретно забавяне(от кои точно действия на ответника твърди да бил претърпял неимуществени вреди), както и не конкретизирал вредите. Декларативно се сочели, че в резултат на продължителността на производството ищецът претърпял морални болки и страдания. И след като не се установявало в конкретния случай да е налице нарушаване на правото на страната за разглеждане на делото в разумен срок, от същото нямало как да са настъпили вреди, още по-малко да е налице установена причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и установеното нарушение. Отделно от това, счита размера на претендиралото обезщетение за прекомерно висок, спрямо твърдените вреди, претърпени от ищеца и съдебната практика на националните съдилища и ЕСПЧ по сходни казуси. Обезщетението не следвало да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, съответно - не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Размерът на обезщетението следвало да бъде определен с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, като се вземе предвид понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и стандарта на живот в страната. Моралните вреди били индивидуално определими и паричното обезщетение за тях трябвало да съответства на необходимото за преодоляването им, но не било проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение, поголямо от необходимото за обезщетяване на претърпени вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Р.България, чрез Прокурор Д.Харитонова при ВТОП, оспорва предявените искове, като счита, че следва да бъдат отхвърлени. Производството по гр.дело№356/2023г. на ОС-Габрово е било образувано на 19.09.2023г. и е било прекратено два месеца по-късно - на 22.11.2023г., като междувременно са се развили описаните подробно в отговора на исковата молба процесуални действия относно констатираните нередовности на исковата молба, т.е. производството по посочено гр.дело е било проведено в максимално кратък срок. Не е допуснато необосновано забавяне и били спазил всички процесуални срокове. Счита, че за ищеца не били настъпили никакви неимуществени вреди от продължителността на съдебния процес, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с действията на ОС-Габрово по въпросното гр.дело. Претендираната като обезщетение парична сума явно не отговаряла на критерия за справедливо обезщетение, тъй като била в изключително завишен размер предвид факта, че изобщо не е доказано настъпването на каквито и да е вреди за ищеца, които да са в пряка причинно-следствена връзка от разглеждането на конкретното гражданско дело.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:

Производството по гр.дело№356/2023г. на ОС-Габрово е образувано на 19.09.2023г., въз основа на постъпила искова молба с вх.№3127/19.09.2023г. от М. Д. О.(чрез адв.К. Г.Т. от ВТАК) против ВТОС, с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ввр. чл.6 §.1 от КЗПЧОС, чл.86 от ЗЗД и цена на иска 33000.00лв. С Разпореждане№354/28.09.2023г. съдията-докладчик при ОС-Габрово е оставил без движение исковата молба и дал указания на ищеца О. по реда на чл.129 ал.2 ввр. чл.127 ал.1 от ГПК(-да уточни точно кои норми и с кои действия на ответника са нарушени правата му, както и да уточни каква е връзката между тях; -да конкретизира вреди те, които са настъпили по отношение на ищеца и от кои действия на ответника са настъпили; -да конкретизира правния си интерес от воденето на настоящото дело), в т.ч. с указани последиците от неизправяне на 3 посочените нередовности. С Разпореждане№356/02.10.2023г. било разпоредено по реда на чл.131 от ГПК изпращането на препис от исковата молба, ведно с приложенията на ответника с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението, в т.ч. с указване на последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права. След извършена повторно служебна проверка на исковата молба по реда на чл.129 от ГПК, съдията-докладчик при ОСГаброво установил, че подадената искова молба е нередовна(в т.ч. от датата на подаване на исковата молба до образуването на делото пред ОС-Габрово били постъпили множество молби и уточнения от страна на М. Д. О.). С Разпореждане№400/14.11.2023г. исковата молба е оставена повторно без движение по реда на чл.129 ал.4 ввр. чл.129 ал.2 ввр. чл.127 ал.1 от ГПК с указания към ищеца: -да уточни точно кои знорми на Общностното право са нарушени от ответника, е какви действия/бездействия и съответно правата му, които се засягат от това, както и да уточни каква е причинно-следствената връзка между тях; -да конкретизира неимуществените вреди, които са настъпили по отношение на него и от кои действия/бездействия на ответника са настъпили във връзка с твърдяното нарушение на конкретно посочени правни норми на Общностното право; -да конкретизира искането си, като го приведе в съответствие е изложеното в обстоятелствената част, като точно и ясно посочи спрямо кого да се постанови осъдително решение, за какви действия/бездействия, които да са в пряко причинно-следствена връзка с нарушение на конкретни норми на Общностното право от ответника и настъпилите вреди за ищеца. С Определение№683/22.11.2023г. по гр.дело№356/2023г. исковата молба била върната от ОС-Габрово на ищеца О., поради неотстраняване на нередовностите по нея и производството по делото било прекратено. В актовете си съдията-докладчик при ОС-Габрово направил преценка, че не били изпълнени указанията, дадени от съда, тъй като ищецът се позовавал на общи фрази за нарушения на чл.6 §.1 от КЗПЧОС и съдебни решения и като не бил изпълнил указанията на съда ищецът поставил в невъзможност съда да очертае предмета на спора, по който следва да се произнесе.