Решение № 242 от 04.04.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Шумен, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20223630102329 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Ч. – главен изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен директор, чрез адв. П.П. от ВАК, излага, че между него и „Тера Протект“ ЕООД, ЕИК 202946357 на 01.02.2021 г. е сключен договор за доброволна автомобилна застраховка „Каско +“, клауза „Пълно Каско“ по отношение на притежавания от второто дружество л.а., марка и модел „Мерцедес Бенц“, с рег. № ***. Била подписана застрахователна полица №440121213014438/01.02.2021 г. за срок от 12 месеца за периода от 00:00 ч. на 11.02.2021 г. до 23:59 ч. на 10.02.2022 г. Сочи се в молбата, че на 24.06.2021 г., около 14.30 часа застрахованият автомобил, на АМ „Хемус“, в началото на участък в ремонт, по посока към гр. Варна е претърпял пътнотранспортно произшествие. Причина за настъпилия инцидент е попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена, нарушена цялост на пътното платно. На 24.06.2021 г. от Г. Д., в качеството му на представител на застрахования собственик е подадено уведомление за щета, по повод на което е образувана застрахователна преписка, заведена под №44010312104736. На 1 застрахования автомобил е извършен първоначален оглед, при който са констатирани увреждания на задна дясна гума, която е била определена за подмяна. За тези увреждания било определено застрахователно обезщетение в размер на 272, 90 лева, което застрахователят изплатил на собственика на автомобила „Тера Протект“ ЕООД. По повод същото застрахователно събитие и съгласно застрахователния договор, била използвана и услугата „Пътна помощ“, като ищецът заплатил на „СБА“ стойността за тази услуга, равняваща се на сума от 265, 20 лева. По тази застрахователна преписка били извършени и ликвидационни разноски, в размер на 15.00 лева. Ищецът поканил ответника- Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление: ***, чрез представител на територията за административна област Шумен – специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – ***, да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не било извършено. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати следните суми: 272, 90 лв. - представляващи изплатено на „Тера Протект“ ЕООД застрахователно обезщетение за увреждания на задна дясна гума Goodyear Eagle Е1 275/35/R20 на лек автомобил „Мерцедес Бенц” с рег. № ***, по силата на застрахователна полица „Каско+“ № 440121213014438/01.02.2021 год., за застрахователно събитие, настъпило на 24.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; 15,00 лв. - ликвидационни разноски, сторени по щета №44010312104736, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; 265,20 лв. - заплатено възнаграждение на „СБА“ за предоставена услуга „Пътна помощ“ за лек автомобил „Мерцедес Бенц”, рег. № *** след настъпилото на 24.06.2021 г. застрахователно събитие по горепосочената щета; 65,12 лв. мораторна лихва, дължима върху главницата от 553,10 лв., считано от 03.09.2021 г. /датата, на която ответникът е изпратил до ищцовото дружество отговор на регресната покана изх. № 53-00- 729/03.09.2021 г./ до датата на депозиране на исковата молба в съда. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковете, за което излага 2 аргументи.

В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и възражения.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между собственика на увредения автомобил и ищеца е сключена валидна застраховка „Каско +“, клауза „Пълно каско“ по отношение на притежавания от първия л.а., марка и модел „Мерцедес Бенц“, с рег. № ***, действаща през периода от 00:00 ч. на 11.02.2021 г. до 23:59 ч. на 10.02.2022 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства- официално заверен препис от застрахователна полица №440121213014438/01.02.2021 г. Не се спори, че в следствие настъпване на застрахователно събитие, покрит риск от застраховката, при застрахователя е образувана щета, заведена под №44010312104736, като по същата ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика, равняващо се на сума от 272, 90 лева. Не се спори, а се установява и от събраните писмени доказателства

/официално заверени преписи от фактура

№1020001867/26.07.2021 г., опис към същата фактура, платежно нареждане/, неоспорени от ответника, че за същото събитие застрахователят е заплатил на трето лице- УС на СБА сумата от 265, 20 лева за предоставена услуга „Пътна помощ“. От заключението по извършената САвТЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че л.а. „Мерцедес Бенц“, с рег. № ***, пътувайки на 24.06.2021 г. към гр. Варна /по посока гр. Търговище- гр. Варна/, в участъка преди навлизане на автомагистрала „Хемус“ е бил увреден /увредена е дясна задна гума/. ВЛ посочва, че пътният участък е бил в ремонт, при който периодично, на определени места настилката е била изрязана. От показанията на разпитания по делото свидетел Г. Д., се установи, че на 24.06.2021 г. по пътя към гр. Варна, участъкът от гр. Търговище до началото на магистралата за гр.

Варна, пътят бил в ремонт, като от пътното платно били изрязани парчета асфалт- „Ремонт, имам предвид изрязани парчета асфалт, при които, като се влезе в тези неравности и идва момент, в който изрязаният участък свършва и има ръб, както обикновено навсякъде правят така, при който особено с този 3 автомобил, с 15-20 км/ч. да минеш по тази изрезка и най-малкото излиза балон или се пръска джантата. В този случай преминах по този участък“.

Свидетелят категорично заяви, че не е имало възможност да се избегне това събитие, тъй като цялото платно било изрязано, като дори със скоростта, с която се е движел автомобилът /5-10 км./ч./ при качване върху изрязаната част от асфалта било невъзможно да се преодолеят, без вреди, тези неравности. Свидетелят обясни, че в следствие тези неравности, след около един километър се наложило да спре автомобила и да потърси съдействие от застрахователя, който съобразно договора между тях, изпратил пътна помощ, за да може автомобилът да се извози за ремонт. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви, произлизат от трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, а от друга страна кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства. От заключението по приетата САвТЕ, става ясно, че в конкретния случай, увредената гума на автомобила е нископрофилна, т.е. протектора /външната част на гумата/ е отдалечена на около 5-5,5 см. от ръба на джантата, като при преминаване през неравност, както е при разглеждания случай, при среща с ръба на разреза в асфалта, гумата се притиска към ръба на джантата, при което се „срязва“ и поврежда и не е възможно нейното възстановяване. ВЛ дава заключение, че вредите по автомобила при конкретното събитие са в причинно-следствена връзка със същото. От същото заключение се установи, че размерът на средствата, необходими за отстраняване на причинените щети по автомобила /части, труд, материали/ възлиза на сума от 272, 90 лева, като размерът на претендираните разходи, т. нар. ликвидационни разноски съответстват на обичайните такива за този вид дейност. От представения по делото официално заверен препис от регресна покана /стр.34 от делото/, се установи, че ищецът е отправил до ответната страна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната щета, като същата е получена от ответника на 26.08.2021 г. Ответникът е дал отговор по поканата, като е изискал допълнителна информация за точното местонахождение на произшествието, като е възразил срещу размера на претендираното за изплащане обезщетение, като е заявил, че застрахователят може да претендира сумата, която е изплатил на увреденото лице, в размер на 272, 90 лева.

Съгласно нормата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, републиканските пътища се 4 управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, като ал.2, т.3 от същата норма предвижда, че това управление включва и задължението за поддържане и ремонт на пътищата. От разпоредбите на чл.29, ал.1 от ЗП и чл.30, ал.1 от същия закон става ясно, че ответникът по силата на закона е носител на задължението да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, като извършва и необходимите дейности по ремонт на същите.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Разпоредбата на чл.49 от ЗЗД гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая, за да възникне деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД следва да са налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението, което възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е възложил някаква работа /възложител/, лицето, което при или повод изпълнение на работата причинява вреди /изпълнител/ и пострадалият.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД има гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, а от виновното и противоправно поведение на изпълнителя на тази работа. В случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на изпълнителя се предполага до доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за вина.

В разглеждания казус безспорно се установи валидно сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие, обхващащо се от застраховката, настъпили вреди и изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице. Установи се и размерът 5 на настъпилите вреди. Установи се и отговорността на ответника за поддържането и като цяло стопанисването на пътната настилка, обхвана от участъка, на който е настъпило процесното ПТП. Установи се и причинната връзка между неравностите по пътното платно /неправилно изрязаната пътна настилка/ и настъпилите вреди /непротиворечащи са в този смисъл показанията на разпитания свидетел и заключението по изслушаната експертиза/. Съдът приема за установен и размерът на обичайните ликвидационни разноски, които са извършени от застрахователя при определяне на застрахователното обезщетение. На следващо място, съдът приема за доказани и обстоятелствата, във връзка с необходимостта управляващият автомобила да използва услугата „Пътна помощ“, тъй като след повредата е било невъзможно автомобилът да се придвижи на собствен ход. Ето защо счита, че извършените разходи от застрахователя за заплащане на тази услуга също са пряка и непосредствена последица от настъпилото събитие, поради което подлежат на възстановяване. Поради гореизложеното съдът заключава, че така предявеният главен иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер.