Определение № 114 от 26.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 114 гр. София, 22.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20231001000870 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от С. Б. С. против разпореждане № 6567/25.09.2023 година, /имащо характера на определение/, постановено по т.д.№ 1254/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като не е съгласна с мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на обжалването на решенията на общото събрание на сдружението, че право на това има само колективният контролен орган и то в изпълнение на приетото от него решение за сезиране на съда с отменителен иск. Съгласно текста на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ споровете по ал.4 могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението“, като законодателят е предвидил правото да сезират съда относно законосъобразността на решенията на ОС на сдружение както членовете на сдружението така и членовете на неговите органи. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ 1 на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от С.

Б. С., в която същата излага, че е член на контролния орган на Сдружение – юридическо лице с нестопанска цел „БТС“, избрана с решение на ОС на БТС от 12.06.2021 година. На 17.06.2023 година е проведено ОС на сдружението, на което са взети решения, които същата счита за незаконосъобразни и моли съдът да постанови решение, с което ги отмени.

С разпореждане от 10.07.2023 година, съдът като е констатирал при извършената проверка за правосубектност на молителя, че са налице нередовности е указал на страната в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да посочи правният си интерес да иска отмяна на решението на ОС и по какъв начин отмяната на решението на ОС ще рефлектира положително в нейната правна сфера.

С молба от 07.09.2023 година ищцата е посочила, че предявява иска, в качеството си на член на орган на сдружението. Статутът на контролния орган е уреден в Устава на БТС, чл.46, като включва контролиране на изпълнението на решенията на Общото събрание и на ръководните органи, -управителния съвет, изпълнението на бюджета, извършване на проверки, подготвяне на информация за резултатите от контролната дейност и за констатираните нарушения и предлагане на мерки за отстраняването им. Членовете на инспектората участват в работата на УС и ОС. Решението на Общото събрание противоречи на закона и устава, поради което в качеството си на член на контролния орган сезира съда за неговата незаконосъобразност.

Съдът приема, с оглед твърденията в исковата молба и формулирания петитум, че е предявен иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.

Искът представлява предоставено на лимитативно изброените лица в чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ потестативно право да с е иска отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок. С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок основания.

В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на 2 събранието и валидността на взетите решения.

В производството по иска доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията.

Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия член, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.

Процесуалната легитимация е признатата от закона възможност едно лице да бъде субект на процесуално правоотношение като страна, като когато това е ищеца и възможността да се инициира исковото производство и да се сезира съда със задължение да даде разрешение на материалноправният спор.

Ето защо процесуалната легитимация като обуславяща правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и която винаги принадлежи на страната по материалноправният спор.

При иска по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ правото на иск е предоставено на страната, за която съществува признатото от закона потестативно право да иска отмяна на решенията на ОС на сдружението и това са изчерпателно посочените – член на сдружението и член на орган на сдружението, както и на прокурора. В закона не е предвидено изискване когато искът се предявява от член на орган на сдружението същият да е предявен след взето решение на колективния орган и от лицето, представляващо органа.

В процесния случай ищцата С. С. твърди да е член на контролен орган на сдружението, като попада сред лицата, които са изчерпателно изброени в нормата на чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, поради което и същата е процесуално легитимирана да предяви иска.

При извършената служебна справка по партидата на сдружението, съдът констатира, че с решение на ОС от 12.06.2021 година ищцата е избрана за 3 член на контролния орган на сдружението, както и, че в устава е предвиден такъв орган на сдружението. С протокол от 15.10.2022 година, същата е била освободена като член на контролния орган и е била избрана за член на УС на сдружението, но това решение на ОС е отменено с решение по т.д.1878/2022 година на СГС.

В отлика от иска по чл.74 ТЗ, където правото на иск е предоставено на съдружник или акционер за защита, когато с решение на общото събрание са накърнени негови права поради нарушение на закона или дружествения договор, законът е предоставил право на иск за отмяна на решение на ОС на сдружение с нестопанска цел и на членове на негови органи с цел контрол за законосъобразност на взетите решения. По въпроса за наличието на правен интерес при иск за отмяна на решение на ОС е формирана практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №150/30.06.2014 година по т.д.286/2012 година на ВКС, ТК, I I т.о., решение №254 от 12.07.2018 година по т.д. №1479/2017 година на ВКС, ТК, II т.о., решение №255 от 12.07.2018 година по т.д. №1734/2017 година на ВКС, ТК, II т.о., както и решение № 81 от 25.04.2017 година по т.д.563/2016 година на ВКС, II т.о., постановено по иск по чл.25 ЗЮЛНЦ. В нея последователно се застъпва становището, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не може да настъпи като последица от уважаването на иска то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува.

Целената правна последица е реализиране на контрол за законосъобразност на взетото решение, което обуславя валидността на решенията на ОС занапред при твърдения, че е предоставено право на глас на лица, които не са членове на сдружението.

За ищцата е налице правен интерес, тъй като видно от обстоятелствената част на исковата молба, същата е посочила, че взетото решение на ОС за изменение на устава е незаконосъобразно и противоречи на повелителни разпоредби на закона, поради което искът е допустим.

Обжалваното разпореждане, имащо характера на определение следва да бъде отменено поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6567/25.09.2023 година, /имащо характера на определение/, постановено по т.д.№ 1254/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-4 състав, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5