Решение № 111 от 16.06.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Бургас, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500151 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ против решение № 347/28.11.2024г, постановено по гр.д.№144/2024г на ОС – Сливен в частта, с която съдът е осъдил Прокуратурата да заплати на Г. И. К. сумата 90 000лв, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан и сумата 3500лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. В жалбата се посочва, че съдът правилно е установил фактите, свързани с воденото против ищеца наказателно производство, като в мотивите са изложени основните обстоятелства, свързани с образуването на досъдебното производство, привличането на ищеца в качеството на обвиняем, приключването на досъдебната фаза и етапите, през които е преминала съдебната фаза на наказателния процес. Правилно е прието от съда, че ищецът не твърди да са настъпили вреди извън обичайните, нито е доказал да е претърпял такива; че не е доказано по делото влошено здравословно състояние или каквито и да е други вреди, извън обичайните – тежки и трайни увреждания на здравето и психиката; не се твърди неразумен срок за 1 провеждане на наказателното производство; не се установява ищецът да е заемал публична длъжност или да има разгласяване в медии или по друг начин за воденото против него наказателно производство; няма доказателства за влошаване на личния и социалния живот на ищеца вследствие на воденото срещу него наказателно производство. Като не оспорва всички тези изводи, Прокуратурата сочи, че съдът е мотивирал определения размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди само с продължителния период за взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ – 3 години, 2 месеца и 24 дни, като с това се изчерпват мотивите относно присъдения размер на обезщетение.Не са изложени мотиви във връзка с общественоикономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането, които критерии са възприети от практиката и от доктрината при определяне на размера на обезщетението. Счита, че мярката за неотклонение в досъдебната фаза е продължила само 8 месеца, а останалата част от срока на задържане – над 2 години и половина, се е осъществила в съдебната фаза, в която господар е съдът. С три съдебни акта взетата мярка за неотклонение е потвърдена и това не следва да бъде отнесено в тежест на ответника – Прокуратурата. На практика Прокуратурата е осъдена да заплати обезщетение в изключително завишен размер за мярка за неотклонение, върху чиято продължителност няма законов контрол, а това е в правомощия на съда.

Оспорено е решението и в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 3500лв, като се възразява, че по делото не са събрани никакви доказателства за извършено плащане от страна на ищеца на разноски в наказателното производство.

Моли да се отмени решението в обжалваните части, като се отхвърлят изцяло претенциите за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за обезщетение за имуществени вреди и разноски по настоящото дело, евентуално се прави искане да се уважи претенцията на обезщетение за неимуществени вреди в размер до 700лв. Няма искания за нови доказателства.В становището си по същество пред АС представителят на АП –Бургас поддържа становище за основателност на претенцията за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.По отношение на имуществени вреди се поддържа становище за основателност на претенцията в размер на 500лв.

По делото е постъпил писмен отговор от адв.Н., процесуален 2 представител на ищеца Г. К., в който жалбата е оспорена като неоснователна.

Счита, че в нея не се твърдят конкретни допуснати от съда нарушения, а посоченото от Прокуратурата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700лв, до какъвто размер иска да бъде уважена претенцията, не отговаря на критериите за справедливост. Оспорва се възражението, че в съдебната фаза не прокуратурата, а съдът носи отговорност за продължителността на задържане на ищеца под стража. Прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинението пред съда и отговорността за претърпените вреди е нейна. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди в жалбата не се съдържат аргументирани доводи против постановеното решение, което според въззиваемия е доказано с неоспорени писмени доказателства. Моли жалбата на Прокуратурата да се остави без уважение.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от ищеца Г. И. К., чрез адв.Н.. Жалбата е насочена против обжалвания съдебен акт в частта, в която е отхвърлена претенцията му против Прокуратурата за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 90 000лв, до пълния размер от 450 000лв, частичен иск от общо 700 000лв, ведно със законната лихва , считано от 30.09.2021г; обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 162лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и в частта за присъденото адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. В нея се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Счита, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер, без да се отчитат множеството негативи , които са понесени от ищеца през немалкия период от време, през който е провеждано спрямо него наказателно производство. В рамките на този период ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ 3 години, два месеца и 24 дни.Като необоснован е посочен изводът на съда, че причинените неимуществени вреди са в рамките на обичайните и типични такива.От една страна съдът е приел, че по време на задържането му ищецът е бил в тежко емоционално състояние, а след това се променил, станал унил и се затворил в себе си, но в противоречие с това е направил извод, че незаконното обвинение не се отразило на начина му на живот. Необосновано съдът е приел, че повдигнатото незаконно обвинение не се е отразило на семейния му живот, тъй като не се е установило да е имал семейство, като не е изложил мотиви 3 във връзка с твърденията в исковата молба, че продължилото наказателно производство му е попречило на социалните контакти и възможността да създаде семейство. Счита за неправилен извода на съда, че претърпените негативни мисли и преживявания, депресивни състояния, причинени от повдигнатото и поддържано обвинение за едно от най-тежките престъпления в НК са обичайни и типични, а освен това следва да се вземе предвид и осъдителната присъда на ОС – Сливен по НОХД №82/2019г, потвърдено с решение на АС –Бургас по ВНОХД № 230/2020г, по силата на които е бил осъден на 20 години лишаване от свобода. По делото са налице и доказателства за образувана преписка за осъществено над ищеца полицейско насилие в хода на досъдебното производство.

По отношение на сумата от 162лв, счита, че претенция за присъждането й е заявена в исковата молба и ако съдът е счел, че следва да се присъди като разноски , а не като обезщетение за имуществени вреди, то е следвало да го стори. По отношение на присъденото адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. счита, че неговият размер следва да се определи спрямо действително присъдените суми, а не с оглед размера на предявения иск.

Моли да се отмени обжалваното решение и да уважи в пълен размер претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - 450 000лв, частичен от 700 000лв, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2021г; да се присъдят разноски в размер на 162лв и адв.възнаграждение в пълен размер, съобразно присъдените суми.

Претендира разноски и в настоящото производството, представляващи държавна такса и адв.възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.

Няма искания за нови доказателства.

Производството е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Предявен е иск от Г. И. К., от гр.Т. против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение в размер на 450 000лв – частичен от 700 000лв, за претърпени неимуществени вреди , произтичащи от незаконно и неправомерно взета спрямо ищеца мярка на неотклонение „задържане под стража“ за периода 21.06.2018г до 14.09.2021г – обезщетение в размер на 300 000лв и обезщетение за неимуществени вреди, причинени от поддържано спрямо него незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, във връзка с чл.198,ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда в размер на 400 000лв.С оглед изложените 4 фактически твърдения в исковата молба, съдът приема, че цялото претендирано обезщетение е за претърпени неимуществени вреди от поддържано обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан, независимо от направено разделяне на претенцията на две. Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, опредметена в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК – т. 13 обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗОДВПГ (понастоящем чл.2, т.3 ЗОДОВ/, сред които попада и незаконното обвинение, обхваща и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение "задържане под стража", а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно. В исковата молба се сочи, че наложената мярка „задържане под стража“ е продължила три години, три месеца и осем дни, през което време ищецът е бил лишен от възможността да има свободни социални контакти, да създаде семейство и деца, както и да има всички останали обичайни и присъщи човешки взаимоотношения, изпълващи съдържанието на човешкия живот. При повдигане на обвинението той е бил на 37 години, по време на продължилото повече от три години производство е бил приеман в обществото противоречиво, с оглед добилия популярност факт, че спрямо него се води наказателно производство за грабеж, придружен с убийство, вкл. и поради факта, че са били постановени от два съдебни състава осъдителни присъди.Твърди се също, че през целия период ищецът е изпитвал психическо напрежение, неспокойствие, несигурност, подтиснато настроение и депресивни състояния. Дългият период, прекаран в Затвора в Бургас е бил съпроводен с ежедневен психологически дискомфорт, съпътстван със силен стрес, обективирани в неспокоен сън, загуба на сън за определени периоди , психически притеснения, че може да получи наказание лишаването от свобода от 20 години, каквото му е наложено от първоинстанционния съд, без да е извършил престъплението, за което е обвинен.Твърдят се и вреди от извършена полицейска регистрация.

Претендират се и имуществени вреди в размер на заплатените хонорари на процесуални представители в размер общо на 6000лв., а също и 162лв – държавна такса за представяне на заверени преписи на книжа към исковата молба.

Прокуратурата оспорва предявените искове, като твърди в отговора на исковата молба, че претендираното обезщетение за претърпени

5 неимуществени вреди е силно завишено по размер. Сочи се, че задържането под стража по време на досъдебното производство е продължило в рамките на около 8 месеца, а самото досъдебно производство е продължило за период от около 10 месеца. Обстоятелството, че съдебната фаза е продължила подълго не може да се вмени във вина на Прокуратурата.Счита, че твърдените в исковата молба вреди са в рамките на обичайните такива, които следва да се презюмират при всяко обвинение, приключило с оправдателна присъда за тежко престъпление. Оспорена е и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като се твърди, че няма доказателства за реално заплатени адв.възнаграждения в рамките на наказателното производство.

Наведено е и възражение по чл.5,ал.1,алт.ал.2 от ЗОДОВ, във връзка с процесуалното поведение на ищеца в рамките на наказателното производство.Това възражение е развито в съдебно заседание, като се твърди, че ищецът е допринесъл за повдигане на обвинение и поддържането му, тъй като първоначално е признал извършването на престъплението и е дал подробни обяснения в хода на досъдебното производство. Счита, че промяната в процесуалното поведение на ищеца впоследствие е довела до промяна в изхода на делото пред касационната инстанция. Счита за основателен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700лв и за изцяло неоснователен иска за присъждане на имуществени вреди.