Решение № 55 от 03.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500572 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивнa жалба с вх. № 5774/1.09.2025г от Н. М. С. , чрез адв. М. Я. от АК–Добрич, срещу Решение № 62/24.07.2025г по търг.д.№ 101/2024г на ОС–Добрич, с което са отхвърлени предявените от него срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл.557 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане на сл.суми, представляващи обезщетения за вреди, претърпени от ищеца като водач на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № **** вследствие ПТП, настъпило на 29.07.2022г по път ІІ-9 в посока гр.Варна – гр.Добрич, до разклона за с.Новаково, виновно причинено от неидентифициран лек автомобил, както следва: 100 000лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания; и 6544лв - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.06.2024г до окончателното изплащане на сумите.

Счита решението за неправилно, тъй като ОС не е изследвал пълно и всестранно всички събрани по делото доказателства, превратно е тълкувал същите и не е отчел факти, касаещи правилното разрешение на спора, поради което е достигнал до неправилни изводи за наличието на „самоувреждане“ от страна на ищеца, изключващо отговорността на ответника Гаранционен фонд–гр. София.

Прието било от ОС-Добрич, че ищецът Н. С. се е движел с превишена скорост – 116,39 км/час /при законово ограничение от 90 км/час/ и предприел 1 групово изпреварване, при което се е лишил от възможността да изпълни законовото си задължение да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство. Ищецът като водач на л.а. „Хонда Акорд“ е могъл да възприеме и е възприел движещия се пред него неидентифициран лек автомобил, преди последният да предприеме маневрата „изпреварване“ на състава от превозни средства. С това си поведение ищецът е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП. Прието е за установено още, че ищецът, предприемайки маневра с волана на автомобила си, е загубил контрол над управлението му, не е успял да възстанови устойчивото поведение на л.а. и да предприеме технически правилни действия при възникналата ситуация, след като е загубил контрол над управлението му. Като първопричина за ПТП съдът е приел действията на ищеца, а извършените нарушения от водача на неидентифицирания л.а. не се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието.

Счита, че изводите на съда не кореспондират на заключението в.л. инж.

Е.Ж. по допуснатата САТЕ и събраните гласни доказателства на очевидци на ПТП.

Без да се отрича фактът, установен и от в. лице, че непосредствено преди настъпване на ПТП ищецът се е движил със скорост 116,39км/час при законово ограничение от 90км/час, не се споделят изводите на съда относно поведението на Н. С. и конкретните му действия, довели до настъпване на ПТП.

В.л. Ж. е описало механизма на настъпване на ПТП: ищецът е предприел маневра „изпреварване“ на движещите се пред него два състава от МПС, след като неидентифицираният светлозелен /синьозелен/ л.а. е завършил изпреварването и преминал изцяло или частично в дясна пътна лента между двата състава от МПС, т.е. зад състава от МПС седлови влекач „Scania RD 410“ с рег.№ ****. Видимостта на двамата водачи – ищеца и водача на неидентиф. синьо-зеления л.а. била динамична и променлива, т.е. била различна в различните моменти от времето съобразно разположението на превозните средства, намиращи се спрямо тях. Когато предната част на л.а. на ищеца се изравнила със задната част на синьо-зеления л.а., последният предприел и извършил успешно изпреварване на движещия се пред него състав от превозни средства - седлови влекач „Scania RD 410“, тъй като същият е успял да се прибере в лентата за движение в посока гр. Добрич.

От изложеното следвало, че ако се съди по действията на водача на синьо-зеления л. а., и двамата водачи /т.е. ищецът и водачът на синьо-зеления л. а./ са разполагали както с видимост, така и с достатъчно време и разстояние за извършване маневра „изпреварване“ на седловия влекач и възможност за безопасно и успешно връщане в лентата за движение в посока гр. Добрич.

Счита, че решаващият съд неправилно е изтълкувал становището на в. лице, според което ищецът е могъл да възприеме и е възприел движещия се пред него синьо-зелен л.а. преди водачът на последния да предприеме маневрата „изпреварване“ на седловия влекач. Макар действително ищецът да е имал видимост и възможност да възприеме синьо-зеления л.а., категорично не можело да се направи извод, че ищецът е имал възможността и е възприел 2 намерението на водача на движещия се пред него синьо-зелен л. а. да извърши маневра „изпреварване“, след като последният вече се бил прибрал в лентата за движение по посока гр.Добрич и се е движел между двата състава седлови влекачи.

От показанията на свидетелите-очевидци на ПТП Д. Д., А.В. и М. М. се установявало, че в момента, когато предната част на управлявания от ищеца л. а. се била изравнила със задната част на синьо-зеления л. а., последният рязко влязъл в лентата за насрещно движение посока гр. Варна, без да подаде предупредителен сигнал и да се убеди, че не го изпреварва друго МПС.

Според в. лице в момента, в който водачът на синьо-зеления л. а. предприел маневрата „изпреварване“ на седловия влекач, ищецът вече не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране или намаляване на скоростта на движение, т.е. не е имал възможността да предприеме други действия, освен да извърши маневра с волана си в посока наляво, за да избегне удар между двата леки автомобила.

В тази връзка счита, че ОС-Добрич неправилно е възприел извършените от ищеца действия по спиране и предприемане маневра с волана на автомобила като неправомерно поведение, вследствие на което изгубил контрол над л. а., не успял да възстанови устойчивото му поведение и предизвикал настъпването на процесното ПТП.

Неправилно ОС-Добрич е приел, че дори да има извършени нарушения от водача на синьо-зеления л. а., същите не са допринесли за настъпване на крайния вредоносен резултат.

Според заключението на в. лице причина за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са съвместните действия на ищеца като водач на л.а. „Хонда Акорд“ рег.№ **** и на водача на синьо-зеления л.а., довели до това ищецът да няма техническата възможност да избегне удара в намиращия се пред него синьо-зелен л. а. чрез намаляване на скоростта или спиране.

Посочено е от в. лице, че водачът на синьо-зеления л. а. е трябвало или да влезе между двата седлови влекача и да се движи там, докато го подмине л. а. на ищеца, или да изпревари без прекъсване и втория седлови влекач /този, който се е движел първи/, за което е имал възможност. Според в. лице действията на водача на синьо-зеления л .а. са станали опасни за движението на ищеца с неговия л. а. в момента, когато синьо-зеленият л. а. е предприел изпреварването на седловия влекач, движещ се първи и намиращ се в този момент пред него. Данните по делото сочат, че предприетото от ищеца спиране и маневра с волана на л. а. и загубата на контрол са следствие именно от неправомерното поведение на водача на синьо-зеления л. а., който рязко е навлязъл в лентата за насрещното движение на разстояние, изключително близо до управлявания от ищеца л. а., и затова последният вече не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране. Тази маневра с волана е била извършена от ищеца с цел да се предотврати удар между двата леки автомобила поради предприетата от водача на синьо-зеления л. а. рязка маневра за изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение без подаване на предупредителен знак „мигач“ и без да се съобрази с изпреварващия го в този момент л. а. на ищеца.

3

Според показанията на всички очевидци и становището на в. лице поведението на водача на синьо-зеления л. а. не е било съобразено с конкретната пътна обстановка. По думите на свидетелите водачът на синьозеления л. а. предприел рязка маневра „изпреварване“ в момент, когато предницата на управлявания от ищеца л. а. вече била достигнала и дори се изравнила със задната част на синьо-зеления л. а., т.е. ищецът вече е бил предприел изпреварването му, а не просто се е движел в лентата за насрещно движение. Свид. Н.А. /водач на седловия влекач/, действията на водача на синьо-зеления л. а. били колебливи, будещи внимание и потенциално опасни, още преди настъпване на ПТП. Именно това неправомерно поведение от страна на водача на неидентифицирания синьо-зелен л. а. в съвкупност с действията на ищеца като водач на собствения му л. а. „Хонда Акорд“ са станали причина за възникване на опасната пътна транспортна ситуация.

Такова е и становището на в. лице - съвместните действия на двамата водачи се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и произтичащите от него вреди.

Предвид изложеното счита, че не се касае за „самоувреждане“ от страна на ищеца, което да изключва отговорността на ответника.

По делото са установени всички елементи от фактическия състав при непозволеното увреждане - причинена вреда, противоправно поведение, причинна връзка между вредата и това поведение, и затова счита, че са налице предпоставките на чл.557 ал.1 т.1 КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд–гр. София за причинените на ищеца от водача на неидентифицирания синьо-зелен л. а. вреди – неимуществени и имуществени.

Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ОС-Добрич решение и вместо него да бъде постановено друго за уважаване изцяло на предявените от Н. С. искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100000лв, и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6544лв, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 14.06.2024г до окончателното им погасяване.

Претендира присъждане на сторените разноски, вкл. адв. възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Гаранционен фонд–София чрез адв. Л. В. от АК– Добрич със становище за неоснователност на жалбата.

Поддържа изложеното още в първоинстанционното производство становище.

Счита всички оспорвания, възражения и доводи на въззивника за напълно несъстоятелни и необосновани.

ОС-Добрич е извършил задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и приетите за установени въз основа на тях факти, като е достигнал до правилни и обосновани правни изводи относно неоснователността на иска.

Изводът на съда за получените от ищеца увреждания като резултат единствено от неговото виновно и противоправно поведение е правилен и обоснован.

4

Изразява се становище, че разпитаните свидетели на ищеца – Дим. Д. и А. В., дават противоречиви и колебливи отговори, въпреки насочващите въпроси на процесуалния представител на ищеца и предварителната им подготвеност.

Същите не кореспондират на показанията на свид. А. /водачът на товарен автомобил, който е другият участник в ПТП, с чието МПС лекият автомобил на ищеца е имал съприкосновение/, както и показанията на свид.

А., разпитван в досъдебното производство, и обясненията на самия ищеца Н.

С. в досъдебното производство в качеството му на обвиняем от 23.01.2023г.

Обясненията на последния имат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват наред с всички относими доказателствени средства, като се позовава на практика на ВКС.

Твърди се, че ищецът през цялото време преди инцидента е бил в лявата пътна лента за насрещно движение наред с движещия се пред него синьозелен л.а. миниван.