Решение № 265 от 04.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 265

04.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

5-ти наказателен

На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова

Стоил Г.ев Тойчев (АП-София) като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000600925 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 01.06.2020 г., постановена по НОХД № 537/2019г., Окръжен съд- Благоевград е признал подсъдимият Д. А. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 от НК, изразяващо се в това, че 25.03.2019 год. около 19,30 ч. - 20,10 ч., в гр.***, обл. Благоевградска, на ул.

„Алекса Сачков”, пред дом №44, умишлено умъртвил М. И. И. /с установена по делото самоличност/, като му нанесъл удар с нож в областта на горната трета на шията вляво, довел до остра кръвозагуба, вследствие на прободнопорезно нараняване с напълно прерязване на яремната вена и частично прерязване на сънната артерия, като на основание цитирания законов текст го е осъдил на 18 години „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан под стража, считано от 26.03.2019 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата, съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски.

В законоустановения срок срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба /с допълнение към нея/ от адв. П. С.- в качеството 1 му на служебен защитник на подсъдимия Д. Г., с релевирани доводи неправилност и незаконосъобразност. Изтъква се, че при анализа на доказателствата, съдът неправилно е възприел свид. Т. Г. като абсолютна жертва, отдавайки приоритетно значение показанията й, като същевременно по делото били налични и други доказателства, говорещи за известна равнопоставеност в отношенията между подсъдимия и свидетелката. В частност, са визирани показанията на св. Н. Г., който свидетелствал за физическа разпра, разиграла се между двамата в деня на инцидента, при която свидетелката не е стояла безучастно, а е отвърнала реципрочно на физическо нападение от страна на подс. Г.. Изразява се несъгласие с възприетата правна квалификация, като по-конкретно се оспорва субективната съставомерност на деянието. Според защитата, подсъдимият не е целял да умъртви зет си. В подкрепа на последното сочи липсата на данни за влошени отношения между подсъдимия и пострадалия до деня на инцидента, както и обстоятелството, че нанесените удари са единични, което навеждало на извода, че по-скоро се касае за евентуален умисъл, респективно непредпазливост. С оглед горното е заявено искане атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимият Д. Г. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Срещу така подадената въззивна жалба, в срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение /с допълнение към него/ от частните обвинители чрез повереника им- адв. Т. К., със застъпени твърдения за неоснователност и бланкетност на жалбата. Изразява се несъгласие с доводите за наличието на равнопоставеност в отношенията между подсъдимия и свид. Г.а, доколкото от наличните по делото доказателства безспорно се установявало, че Г.а е била подложена на системен физически и психически тормоз от страна на подсъдимия. Според повереника на частното обвинение, не можело да се говори за отсъствие на умисъл за убийство, респективно грешка, тъй като умисъла безспорно се извличал от действията на подсъдимия, а именно- съвсем съзнателно и целенасочено е взел ножа, след като дъщеря му и жена му са били напуснали дома му и са бягали, като при намесата на пострадалия, Г. съвсем целенасочено е използвал оръжието.

Още повече, след инцидента се е укривал от органите на реда, което на свой ред сочи, че подсъдимият много добре е съзнавал какво е извършил. В този смисъл, намира постановената присъда за правилна, законосъобразна и 2 справедлива, и настоява за нейното потвърждаване.

На основание чл.327 и сл. от НПК, след проведено разпоредително заседание, делото е насрочено за разглеждане.

В съдебно заседание, подсъдимият Д. Г., редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора- Бобов дол и се представлява от защитникa си- адв.

П. С.. Последният счита за неправилен извода на съда относно наличието на пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия от страна на подсъдимия, в подкрепа на което акцентира на две обстоятелства- отношенията между пострадалия и подсъдимия преди инцидента, и положението на подсъдимия към момента на нанасяне на удара. Така, от показанията на вещото лице З. се установявало, че към момента на нанасяне на удара, подсъдимият е бил в легнало положение. Същевременно, по делото безспорно се установявало, че между подсъдимия, дъщеря му и съпругата му съществували неприязнени отношения, а пострадалият се явявал арбитър в тези отношения, като помежду си пострадалият и подсъдимият се разбирали и уважавали. В този смисъл, според защитата липсвал мотив за умъртвяване на пострадалия, доколкото макар и действително да е нанесен удар в жизненоважен орган, се касаело за единичен удар, поради което поддържа, че смъртта е причинена при условията на евентуален умисъл. В заключение, моли при постановяване на решението си, въззивната инстанция да съобрази изложеното.

Подсъдимият Г. поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума, изразява съжаление за случилото се, като моли да му бъде намалено наказанието, за да помага на децата си.

Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и анализирайки доказателствения материал е стигнал до единствения правилен, обективен и законосъобразен извод, че подсъдимият Г. е извършил престъплението, за което е обвинен. Намира присъдата за правилна и законосъобразна и в частта относно наложеното наказание, с оглед което настоява за нейното потвърждаване.

3

Частните обвинители Г. Г., М. Г. и Д. И., редовно призовани, не се явяват. Явяват се частните обвинители И. И., И. И., И. И., С. И., Г. И. и Н. И..

За всички тях се явява упълномощения им представител- адв. Т. К..

Последният се присъединява изцяло към казаното от държавното обвинение.

Изразява несъгласие с поддържаното от защитата касателно липсата на пряк умисъл, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установявало, че на пострадалия са нанесени три удара с нож. Установено било също така, че подсъдимият е колач на животни и е разполагал с набор от ножове, като е умъртвил зет си, използвайки именно един от тези ножове. Набляга и на обстоятелството, че от гласните доказателства се установява, че още същия ден подсъдимият се е заканвал, че – „тази вечер ще убия някой“. В този смисъл, повереникът на частните обвинители счита, че подсъдимият е една деградирала личност, която системно употребява алкохол и след такава употреба, е посегнал на живота на един от близките си. Намира присъдата за справедлива и в частта относно наложеното наказание, поради което настоява да бъде потвърдена изцяло.

Явилите се ЧО И. И., И. И., И. И., С. И., Г. И. и Н. И., поддържат казаното от повереника си.

В реплика, защитата изтъква, че по делото няма нито едно доказателство, установяващо мотив за убийството на М. И. от подсъдимия.

Счита, че се касае за един нелеп инцидент.

Съдът, като взе предвид подадената жалба /с допълнение към нея/, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, възприема изцяло фактическите и правни изводи на първостепенния съд.

Производството пред първата инстанция е протекло по предвидения в чл.371, т.1 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия и защитника му - адв. И. И.. В съдебно заседание на 10.02.2020 г. страните са се съгласили да не се провежда разпит на свидетелите И. И., И.

И., И. И., С. И., М. Г., Д. И. и Н. И., както и на вещите лица Е. Н., И. Ч., Д. А. и А. И.. На основание чл.372, ал.3 от НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие за разглеждане на делото по този диференциран ред, обявявайки, че 4 при постановяване на присъдата непосредствено ще се полза от съдържанието на съответните доказателства от ДП. При приключване на съкратеното съдебно следствие в посочената му разновидност, в съдебния протокол е отбелязано, че на основание чл.283 от НПК са прочетени писмените доказателства от досъдебното производство и са приети заключенията на експертите по изготвените химически, дактилоскопна, СМЕ на ВД и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертизи.

Въз основа и преценка на доказателствата, настоящият състав намира, че изтъкнатите възражения срещу доказателствената дейност на решаващия съд по същество са неоснователни, формулирани са по идентичен начин и са поддържани и пред АС-София. ОС- Благоевград е изложил съображения за доказателствената основа на всеки отделен, приет за установен от него факт, както и основанията си, за да отхвърли като защитна, развиваната от подсъдимия теза.

Решаващият съд е подложил на преценка и анализ събраните доказателствени източници, прецизно са установени всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото- факта на извършване на деяние, механизма на осъществяването, субективната страна, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.

При преценка на доказателствата, въззивният състав намира, че не са налице основания за преразглеждане и изменение в изяснената от решаващия съд фактология, с оглед което изцяло възприема установената фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. А. Г. е роден на ******** год. и живеел постоянно в гр.

***, обл. *** на ул. „***” №**. Къщата, която обитавал е на два етажа, като той и съпругата му Т. Г. живеели на първия етаж, а сина му Н. Г. със семейството си - на втория етаж. Изкарвал си прехраната като добивал дървен материал, а преди това работел в мандра. Извършвал и касапски услуги като в шкаф под мивката съхранявал нужните за упражняването на този занаят комплект ножове.

Между съпрузите Г.и често възниквали разправии и караници, дължащи се най-вече на употребата на алкохол от страна на подсъдимия, 5 който ставал агресивен и й нанасял побои. По повод на различни случаи на домашно насилие спрямо съпругата си, срещу Д. Г. били издадени две съдебни заповеди за незабавна защита, съответно с номера №1065/09.03.2015 год. и №351/23.02.2019 год. Въпреки водените срещу него производства, Г. не преустановил насилническото си поведение и на 24.03.2019 год. вечерта отново нанесъл побой на съпругата си. Това мотивирало Т. Г. за пореден път да реши да се оплаче и на следващия ден сутринта тя отишла в дома на дъщеря си, която живеела на съпружески начала с М. И., на адрес ул.”***” №** в гр.***. Къщата на подсъдимия се намирала в непосредствена близост до тази на дъщеря му като се преминавало по дървен мост с дължина от 3,50 м., изграден над корекция на дере между ул. „Алекси Сачков” и ул. „Братя Миладинови”. Веднага след дървения мост се влизало в двора на къщата на пострадалия. От Г. Г. съпругата на подсъдимия разбрала, че смятат да ходят с автомобил до Разлог, за да пазаруват и решила да отиде с тях и да се оплаче отново за упражненото срещу нея насилие. След като се консултирала с адвокат за сезиране на компетентните органи, Т. Г. депозирала жалба и в Районна прокуратура - Разлог, по повод която била образувана преписка с №418/2019 год. След това се срещнала с Г. Г. и М. И. и заедно се прибрали в Белица. При слизането си от автомобила Г.а видяла, че съпругът й пиел бира пред магазин, в близост до дома им. Д. Г. започнал да я обижда като словесно нападнал и зет си М. И.. После тръгнал след Т. Г. и пред дома им се опитал да й нанесе побой. Тя избягала в посока към полицейското управление в гр.***, където устно се оплакала от мъжа си. След това отишла до дома на сестра си, който се намирал непосредствено до дома им и видяла, че първият етаж, обитаван от нея и подсъдимия, е заключен и тя не може да влезе. Отново отишла до полицейския участък и се оплакала, че къщата е заключена и не може де се прибере. На място пристигнал полицейски патрул в лицето на свидетелите И. С. и Р. Ю. и това принудило Д. Г. да отключи двете входни врати на първия етаж от къщата. След това подсъдимият заявил, че ще отиде да спи при сестра си, а съпругата му отишла в дома на дъщеря си Г..