Определение № 593 от 09.08.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Перник, 09.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500471 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

С обжалваната част на разпореждане № 313 от 28.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 224/2024 г. на Районен съд Брезник, е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. И. Т. за сумата от 28,03 лв., претендирана като възнаграждение по договор за потребителски кредит № *** от *** Срещу посочената част на разпореждането е подадена частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД с искане за неговата отмяна.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок (чл.

279 вр. чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С подадено по реда на чл. 410 ГПК заявление „Профи Кредит България“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу Т. И. Т. за следните суми:

- 200,00 лв., претендирана като главница по договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2024 г., до окончателното заплащане на вземането;

- 28,03 лв., претендирана като договорно възнаграждение;

- 130,00 лв., претендирана като такси за извънсъдебно събиране на вземането;

- 80,00 лв., претендирана като възнаграждение за услуга „Фаст“;

1

- 80,00 лв., претендирана като възнаграждение за услуга „Флекси“;

- 33,40 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 21.10.2023 г. до 20.04.2024 г.;

- 9,84 лв., претендирана като законна лихва за периода от 20.04.2024 г. до 26.06.2024 г.

С разпореждане № № 313 от 28.06.2024 г., постановено по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 224/2024 г. на Районен съд Брезник, заявлението е уважено за главницата, обезщетението за забава и законната лихва, а е отхвърлено за договорното възнаграждение и таксите.

От представените към заявлението документи в изпълнение на задължението на заявителя по чл. 410, ал. 3 ГПК е видно от външна страна сключването на посочения в заявлението договор за потребителски кредит. Договорени са кредитна главница в размер от 200 лв., годишен лихвен процент от 40,70 % и годишен процент на разходите от 45,88 %, без да е посочено как същият е формиран. От съдържанието на договора е видно, че в него са включени клаузи за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ – за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и за право на промяна на погасителния план. По тези клаузи е договорено възнаграждение на обща стойност 160 лв. (80 лв. за „Фаст“ и 80 лв. за „Флекси“). Това възнаграждение е разсрочено към вноските по кредита, като в крайна сметка кредитополучателят следва да върне кредита, заплащайки 7 практически равни месечни вноски, 6 от които в размер на 55,44 лв., а последната – 55,39 лв. Падежът на първата вноска е на 20.10.2023 г., а на последната – на 20.04.2024 г.

От правна страна:

Длъжникът е физическо лице, за когото няма данни да е оборена презумпцията, че при сключването на договора за кредит със заявителя е действал като потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В заявлението не са наведени твърдения, а в приложенията към него не са ангажирани доказателства същият да е поел кредитното задължение като търговец или професионалист. Следователно длъжникът се ползва от защитните норми на ЗПК.

При това положение, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК клаузите „Фаст“ и „Флекси“ предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а не за същински допълнителни услуги. Тези клаузи са недействителни на основание чл. 21 ЗПК, съгласно която норма всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Нещо повече, те водят до скрито увеличение на договорното възнаграждение. От една страна, в чл. 4 от ОУ цената на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е посочена като вид възнаграждение, каквото и тази цена представлява от правна страна предвид вече изложеното. От друга страна обаче, в основната част на договора цената на тези услуги е посочена по начин, от който е недвусмислено ясно, че същите не са взети предвид и включени при изчислението на размерите на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите. По-конкретно, обособен е раздел VI със заглавие „Параметри“, който се състои от две основни точки. В първата, наименувана „по кредита“, е посочен годишният лихвен процент – 40,70 %, и годишният процент на разходите – 45,88 %. Във втората, наименувана „по поискана и закупена допълнителна услуга“, отделно е посочена цената на услугите „Фаст“ и „Флекси“ – общо 160 лв. (по 80 лв. за всяка).

С оглед на това, нарушена се явява нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която 2 договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите. Логиката на закона сочи, че така посоченият размер на разходите следва да е математически точен, а не подвеждащ.

Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на въпросното изискване, както е сторено в случая, води до недействителност на целия договор, в резултат на което дължима остава само главницата (чл. 23 ЗПК). По тези съображения претенцията на кредитора-заявител за присъждане на договорно възнаграждение във всичките му разновидности, включително и възнаградителна лихва, е изцяло неоснователна и правилно е била отхвърлена от районния съд.

С оглед на изложеното, при съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваната част на разпореждането следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 313 от 28.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 224/2024 г. на Районен съд Брезник, в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. И. Т. за сумата от 28,03 лв., претендирана като възнаграждение по договор за потребителски кредит № *** от ***

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3