Решение № 12492 от 13.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12492 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110114568 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на И. Е.

Б., ЕГН ********** против б, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 39 от 08.03.2023 г. на работодателя б и неговата отмяна;

2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "Експерт СДО" при работодателя б; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9228,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 08.03.2023 г. – 08.09.2023 г., поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 17.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.

С определение № 19366/31.05.2023 г., постановено по гр.д. № 14568/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответника да изложи ясни, конкретни и безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, обуславящи правния му интерес от предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като го е предупредил, че при 1 неизпълнение на указанията в цялост и в срок исковата молба в частта по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ ще бъде върната, а производството по делото в тази част – прекратено.

С определение, постановено в проведено на 03.07.2023 г. открито съдебно заседание по делото, съдът е прекратил производството по гр.д № 14568/2023 г. по описа на II ГО, 160 състав, в частта относно предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка, като определението е влязло в законна сила на 11.07.2023 г.

В исковата си молба ищецът твърди, че със Заповед № 26/16.02.2023 г. му било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“ и му било прекратено трудовото правоотношение с ответника работодател, която заповед обжалвал и било образувано висящо в момента гр. д. № 9518/2023 г. по описа на СРС, 138 състав. Посочва, че на 08.03.2023 г. ответникът му връчил Заповед № 39/08.03.2023 г. за повторно прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като към 08.03.2023 г. не е бил в трудово правоотношение с ответната страна, доколкото първоначалната уволнителна Заповед № 26/16.02.2023 г. не е била отменяна по съдебен ред и не е бил възстановяван на работа от съда. Излага твърдения, че не е уведомяван Заповед № 26/16.02.2023 г. да е била оттеглена/отменена от ответника, поради което не можело да се приеме, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ е пропуснат. Счита, че ответникът следва да му заплати сумата от 9228,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 08.03.2023 г. – 08.09.2023 г., поради незаконното уволнение. Иска ответникът да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника в производството, който оспорва исковете при твърдения, че е отменил първоначалната уволнителна Заповед № 26/16.02.2023 г. със Заповед № 28/20.02.2023 г., на основание чл. 344, ал. 2 КТ. Сочи, че ищцата е била уведомена за отменителната заповед по телефона, както и на личния електронен адрес, като този факт ищцата била признала и пред служител на НОИ.

С оглед изложеното, ответникът счита, че процесната заповед е законосъобразна, тъй като след уведомяването на ищцата за отменителната Заповед № 28/20.02.2023 г., тя не се е явила на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.

2

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 39 от 08.03.2023 г. на работодателя б и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "Експерт СДО" при работодателя б; 3/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 9228,60 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 08.03.2023 г. – 08.09.2023 г., поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 17.03.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 39 от 08.03.2023 г. на работодателя б и неговата отмяна, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено.

В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.

По делото не е спорно, че ищцата И. Е. Б. е била в трудово правоотношение с ответника б, по силата на което е заемала длъжността „Експерт СДО“ с код по НКПД 26427001.

Не е спорно между страните и се установява от събрания в производството доказателствен материал, в това число Заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, че трудовото правоотношение между страните е прекратено посредством заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършени системни дисциплинарни нарушения, считано от м.март 2022 г. до 16.02.2023 г.

3

Във връзка с оспорване законосъобразността на уволнението, извършено със Заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, било образувано гр. д. № 9518/2023 г. по описа на СРС, 138 състав, което е прекратено с определение, постановено в проведено на 27.04.2023 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 9518/2023 г. по описа на СРС, 138 състав, предвид депозирана молба за оттегляне на исковете, подадена от името на ищцата.

От представената и приобщена към доказателствения материал по делото Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б, се установява в производството, че на 20.02.2023 г. е отменена Заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Първият спорен по делото въпрос касае обстоятелството, дали Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б е доведена до знанието на ищцата И. Е. Б..

За установяване на горното обстоятелство по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д. А. К., Вержиния Емил Велева и Станислава Гаврилова Соколова, от показанията на които се установи в производството, че на 20.02.2023 г. е проведен разговор между Д.

А. К. и И. Е. Б. на телефонен номер ***, в който разговор И. Е.

Б. е уведомена за съдържанието на Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б и за това, че с горната заповед се отменя Заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Същевременно, на същата дата, а именно 20.02.2023 г. на електронен адрес [email protected], използван от ищцата /което обстоятелство се потвърди от събрания по делото доказателствен материал, в това число подаденото лично от ищцата Заявление до Директора на ТП на НОИ за отпускане на обезщетение за безработица вх. № 10110509 от 17.02.2023 г., в което ищцата е посочила именно същия електронен адрес за връзка с нея/, е изпратен препис от Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б, с която се отменя Заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема извод, че ищцата И. Е. Б. е уведомена за Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б, с която се отменя Заповед № 26/16.02.2023 г. на 4 работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на 20.02.2023 г. Тук следва да се посочи, че съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховен касасионен съд, касаеща уведомяването на работника за заповед на работодателя, с която е отменено наложено дисциплинарно наказание – уволнение /обективирана в определение № 109/26.03.2021 г. по ч.гр.д. № 571 от 2021 г. на ВКС, III ГО, Решение № 303/07.10.2013 г. по гр.д № 3715/2013 на ВКС, IV ГО и Определение № 314/19.04.2019 г. по ч.гр.д № 4254/2018 г. на ВКС, III ГО/, изискване за писмена форма има единствено по отношение на заповедта, с която работодателя е отменил, своя предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, но за начина на съобщаване на същата, по отношение на работника, такова изискване не е налице. Същото подлежи на доказване чрез всички доказателствени средства, включително чрез писмени доказателства, свидетелски показания, както посредством електронна поща, така и посредством телефон. За приложението на чл. 344, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е уведомен за съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване на документа, обективиращ това волеизявление, не е необходимо. Този факт е без значение за добросъвестността на работника/служителя. От момента на получаване на съобщението, което съдържа уведомление за оттеглянето на уволнителното волеизявление на работодателя, за работника/служителя няма правен интерес да оспорва това уволнение пред съд. Без значение е дали уведомлението е направено от нарочно овластено от работодателя лице. От значение е дали работодателят действително е направил такова волеизявление преди внасяне на исковата молба в съда и дали работникът е получил съобщение за него. Изискване за форма може да се постави по отношение на изявлението, с което работодателят оттегля издадената преди това от него писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на съобщението, с което това оттегляне се довежда до знанието на работника, не могат да се поставят никакви изисквания за форма. То може да се установява с всички доказателствени средства и не е задължително да бъде обективирано в подписан документ /в този смисъл са определение № 109/26.03.2021 г. по ч.гр.д. № 571 от 2021 г. на ВКС, III ГО и Решение № 303/07.10.2013 г. по гр.д № 3715/2013 на ВКС, IV ГО/.

Следващият спорен по делото въпрос е този, от кой момент е започнал да тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ за явяване на работа и дали в случая изобщо е 5 започнал да тече този срок.

Видно от Заповед № 39/08.03.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б /чиято законосъобразност се оспорва в настоящото производство/, работодателят е счел, че срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от деня на уведомяването на ищеца за Заповед № 28/20.02.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б, с която се отменя Заповед № 26/16.02.2023 г. на работодателя б, с която на ищцата И. Е. Б. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, доколкото с процесната Заповед № 39/08.03.2023 г. на Председателя на Управителния съвет на б е прекратено трудовото правоотношение с ищцата И.