Решение № 2130 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2130 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110101247 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена от Р. Р. М. срещу „Сити Кеш“ ООД искова молба.

Ищецът твърди, че на 11.09.2024г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №1145554, по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 950 лева, който следвало да върне за 11 седмици на 2 седмични вноски от по 9,24 лева и 9 седмични вноски от по 110,75 лева или общо 1 015,23 лева. Сочи, че в договора бил фиксиран лихвен процент от 50% и ГПР в размер на 65,59 %. Поддържа, че в чл.5 от договора страните уговорили, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения- безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, вкл. главница и лихва и поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на описаните в договора условия, като съгласно чл.11 от договора, ако кредитополучателят не предоставил посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаряло на условията, то същият дължал на кредитора неустойка в размер на 282,77 лева, която се заплащала разсрочено и по начин, посочен в погасителния планПриложение №1 към договора, а именно на две вноски от по 108,76 лева и десет вноски по 7,25 лева. Твърди, че изцяло бил върнал сумата по отпуснатия кредит.

Счита, че така уговорената неустойка била нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения в тази връзка. Поддържа, че същата 1 излизала извън присъщите й функции и целяла само и единствено да обогати неоснователно заемодателя- ответното дружество. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка и осъждане на ответника да му заплати недължимо платената от него сума в размер 282,77 лева. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се застъпва становище за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.

Твърди се, че в съда били подадени две искови молби, въз основа на които били образувани гр. дело № 1247/2025г. и гр. дело № 1243/2025г., които се отнасяли за различни договори за кредит, но по същество с тях се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

Излагат се съображения, че между страните били сключени общо два договора с клауза като процесната, което говорело за наличие на трайни отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се бил задължил многократно по свое желание и при пълна яснота относно финансовите последици от тях. Обосновава се, че клаузата за неустойка не заобикаля нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, а при формиране на посочения в договора ГПР били спазени всички, уредени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК изисквания. Поддържа се, че уговореният в договора ГПР не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана в ГПР. Излагат се съображения, че оспорената неустойка е действителна, както и че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК. Поддържа се, че предвид сключването на множество договори при идентични условия в случая било налице индивидуално договаряне, което изключвало възможността за липса на достатъчно информация за финансовите задължения на потребителя, както и за нарушаване на равноправието между страните. Сочи се, че към исковата молба не били представени никакви доказателства за плащане на процесните суми. По изложените съображения се отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Възразява се срещу искането на насрещната страна за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявени от Р. Р. М. срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит №1145554 от 11.09.2024г., съдържащ клауза, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на 2 ответника да заплати сумата от 282,77 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба- 09.01.2025г., до окончателно изплащане на сумата.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД - сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, в частност уговарянето в полза на ответника на процесното неустоечно вземане; че процесната договорна клауза е недействителна поради противоречието й с добрите нрави; по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесната договорна клауза.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно валидно обвързваща страните договорна клауза, предвиждаща неустойка в случай на непредставяне на обезпечение.

Във връзка с първата от горепосочените предпоставки по делото е приет Договор за потребителски кредит №9443356/11.09.2024г., видно от който страните са договорили следните параметри на кредита: главница в размер на 950 лева; размер на погасителна вноска: 2 х 9,24 лева и 9 х 110,75 лева. В договора е посочен ГПР- 65,59 % и ГЛП- 50 %. Уговорено е, че кредитът ще се погаси на 11 месечни вноски. В Приложение №1 към договора е обективиран погасителния план към договора за кредит с включена неустойка в общ размер от 282,77 лева. Общият размер на кредита с включена неустойка е 1 298 лева.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В случая посочените изисквания са изпълнени, с оглед на което е налице първата от горепосочените 3 предпоставки, а именно- наличие на сключен между страните договор за потребителски кредит.

В чл.5 от договора страните са се споразумели, че изпълнението на същия ще бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на конкретно уговорените условия. Съгласно чл.11 с подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл.5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия, същият ще дължи на кредитора неустойка в размер на 282,77 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение №1 към договора за кредит.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. №1/2009г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Поначало уговарянето в договора, на клауза за неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 ЗЗД/. С нея страните определят предварително размера на обезщетението, което ще заплати всяка от тях, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да бъде доказван размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл.26, ал.1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. В тълкувателния акт е посочено още, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да бъдат съобразявани при преценката дали конкретна клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;

4 съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.

В настоящия случай от значение за извършване на посочената преценка е обстоятелството, че основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. С оспорената в настоящото производство договорна клауза е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи в тридневен срок от подписване на договора обезпечение за кредитора, отговарящо на строго определени условия. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. №1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Това е така, тъй като същата е уговорена за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уредена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа главницата, ведно с възнаградителната лихва. Следователно дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава плащане на главницата и възнаградителната лихва – кредиторът ще има право да получи допълнително и неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.