Решение № 78 от 30.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120203470 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на Х. Д. Х., ЕГН ********** чрез адв. П.

Й. против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 10664956 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Х. Д. Х. като представител на „***” ЕООД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В депозираната до съда жалба моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Подробно се излагат съображения, че не е извършител на деянието, за което е санкциониран. Сочи за нарушение на процедура – не била указана възможността да представи декларация, твърди за нарушена процедура при издаване на ЕФ, неясна дата на издаване, от некомпетентен орган и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не бил съставен протокол за техническото средство и не било ясно дали техническото средство било настроено според изискванията, не било ясно и мястото на нарушението, оспорва връчването на ЕФ, както и възможността за издаване на такъв. Претендира се отмяна на ЕФ и присъждане на адвокатски хонорар.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозирано е писмено становище, поддържа се жалбата и се претендира възнаграждение за адвокат.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

След изискване от наказващия орган не се представиха доказателства удостоверяващи начина на връчване на ЕФ като същият съгласно отбелязване в АИС АНД е връчен, но липсват доказателства за начина на неговото връчване и е видно, че е отбелязано по системата обжалва се, поради което и съдът приема, че жалбата е депозирана от легитимирана страна и в предвидения за това срок.

На жалбоподателя Х. Д. Х. е издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба” за това, че на 11.04.2025 г. в 09:32 часа в гр. Бургас, бул. „Тодор Александров“ срещу гараж на „***” ЕООД, при максимално допустима скорост на движение в населено място до 50 км/ч, отчетен толеранс – 3% на измерената скорост с МПС *** с рег. № ***, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано 1 техническо средство № ПСКС ARH CAM S1 насочено към надлез „Вл. Пвлов” и снимащо в двете посоки, движение с установена скорост 68 км./ ч и превишена скорост 18 км./ч на МПС.

По делото е представена снимка на нарушението, както и снимка за разположението на техническото средство и Протокол съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Съгласно извършена справка *** ЕООД е ползвател на МПС, на което съгласно справка в Търговски регистър едноличен собственик на капитала и управител е Х.

Х..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства.

По отношение на възраженията в жалбата следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Неслучайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к. н. а. х. д. № 943/2015 г. на АдмС-Бургас).

Съдът при служебна проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 от ЗДвП – Електронният фиш съдържа данни за: 1. териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението;

2. мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; 3. регистрационния номер на превозното средство; 4. собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е посочен ползвател - ползвателя на превозното средство или отговорното за извършеното нарушение лице съгласно чл. 188; 5. описание на нарушението; 6. нарушените и санкционните разпоредби; 7. размера на глобата или имуществената санкция; 8. броя на отнеманите контролни точки; 9. срока, сметката, начините за доброволното заплащане на глобата или имуществената санкция.

Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189 от ЗДвП, същият е административен акт, годен да породи съответните правни последици.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието 2

"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно която ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Видно от приложения ел.фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189 от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като ползвател на МПС, който не се е възползвал от възможността да посочи друго лице, което е управлявало МПС. Съгласно чл. 188 ЗДвП в редакцията към датата на извършване на нарушението собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая именно представляваното от жалбоподателя дружество е вписано като ползвател на МПС, на когото е предоставено МПС и неговото управление. По делото липсват данни, жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 ЗДвП, в редакцията ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г. действала към датата на нарушението в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В този 14-дневен срок жалбоподателят не се е възползвал от правото си да депозира декларация, като е имал възможност да посочи друго лице, което е било управляващ автомобила в момента на извършване на нарушението. Да е управлявал друг не бяха представени и доказателства пред настоящия съдебен състав, поради което съдът намира, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, презумпцията по чл. 188, ал.

2 от ЗДвП не е оборена и правилно е ангажирана отговорността му (така и Решение № 981 от 24.10.2023 г. по к. адм. н. д. № 1437 / 2023 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение № 1073 от 09.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 1631 / 2023 г. на XXVI състав на Административен съд – Бургас и др.).

Следва само да се посочи, че е невярно възражението, че възможността да се посочи друго лице управлявало МПС не е посочена в ЕФ – напротив, указана е възможността, както да се заплати глобата по сметка или да се предостави декларация с данните на лицето, управлявало МПС. В този смисъл е указана и възможността глобата да се заплати в намален размер, съгласно специалните правила на ЗДвП в тази насока.

В случая административното нарушение е установено с мобилно автоматизирано техническо средство като е представен Протокол съгласно приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Противно на възраженията в жалбата протоколът съдържа всички необходими реквизити, посочено в място на поставяне, час на задействане, служител, който е извършил монтажа, придружен е и със снимка за разположението на АТСС. Представения по делото протокол съдържа нормативно изискуемите реквизити и като официален документ представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и всички обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

На следващо място техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно 3

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване л. 20 и е преминало проверка съгласно представен протокол л. 35. Предвид посоченото съдът намира, че е налице техническа годност на мобилна система за контрол, същата съответства на одобрения тип, и към датата на нарушението е отговаряла на условията. В този смисъл при доказани годност и изправност на техническата система, няма основание да се приеме, че отразените в електронния фиш параметри на скоростта са неверни или че не е отчетена скоростта именно на посочения в ЕФ автомобил. Представени са и доказателства за компетентността на служителя, монтирал системата за контрол.

В ЕФ конкретно е посочено мястото на нарушението, въведените ограничения, часа и датата на деянието, приспаднат е толеранс. Съгласно отговор от Община Бургас мястото попада в урбанизирана територия и скоростта е за населено място като липсва поставен допълнително пътен знак В26, поради което и е налице нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ccd664a5-faa8-4be6-93f1-c7e6da1cfdd3