Решение № 635 от 15.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 15.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330105693 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. А. В., ЕГН **********, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № ***** от ****г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документи, сключен между страните.

Предявени са и насрещни осъдителни искове от „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, против Й. А. В., ЕГН **********, с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от ****, по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на 2050 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.32 % и ГПР – 50.04 %.

Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257.90 лева.

Ищецът поддържа, че е усвоил изцяло предоставените заемни средства, но не дължи заплащане на такса за експресно разглеждане на документи, поради нищожност на клаузата, като неравноправна.

Излага, че в попълненото от заемателя предложение за сключване на договора не бил посочен размерът на еднократната такса за експресно разглеждане на документи, съответно потребителят не е имал възможност да се запознае с тези клаузи преди сключването на договора.

Таксата била във фиксиран размер, като липсвало каквато и да еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя, поради което счита, че същата е неравноправна, на основание чл. 144, т. 9 ЗЗП. Освен това, твърди, че тази такса представлява и скрит разход по договора за кредит и с нея се цели заобикаляне на 1 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК

Позовава се и на чл. 22 ЗПК, съгласно която разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение.

С оглед изложеното, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № **** от *** г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1257.90 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

На първо място излага становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като ответникът не е събирал суми за покриване на вземания по клаузите за такса експресно разглеждане и неустойка, поради което тези разпоредби, не били произвели действие.

Евентуално, счита, предявения иск за неоснователен. Неоснователни били твърденията на ищеца за нищожност на такса експресно разглеждане на документи.

Излага, че услугата по експресно разглеждане на документи е допълнителна услуга, клиентът доброволно избрал да се възползва от нея, като стойността на същата не следвало да се прибавя към ГПР. Ответникът сочи, че вземането за такса за „експресно разглеждане на документи“ не представлява услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита.

Таксата нямала задължителен характер, но ищецът доброволно избрал да ползва тази услуга.

Кредиторът ангажирал допълнителен ресурс, за да разгледа незабавно кредитната заявка на потребителя, от което следвало оскъпяване на услугата.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Вива Кредит“ АД против Й. А. В.,насрещни осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1956.44 лева – главница по сключен Договор за паричен заем № **** от ***г., и сумата от 304.42 лева – договорна лихва за периода 29.12.2023 г. – 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 04.06.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

С насрещната искова молба, поддържа, че между страните е сключен процесния Договор за паричен заем №*** от ***г., като на Й. А. В. била предоставена в заем сумата от 2050 лева, при ГПР от 50.04 % и ГЛП от 40.32 %, и дължима, ведно с определените в договора акцесорни вземания на 30 седмични вноски. От длъжника били постъпили плащания в общ размер от 157 лева, отнесени за погасяване на главницата – 93.56 лева и за възнаградителната лихва – 63.44 лева. Други суми не били заплащани, като предсрочната изискуемост на кредита настъпила с получаване от длъжника на волеизявлението от кредитора, т.е. от деня на получаване на насрещната искова молба. Предмет на настоящата насрещна претенция бил остатъкът от главницата и договорната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените насрещни искове като неоснователни и недоказани в претендираните размери.

Счита, че процесният договор за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и като сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.

Поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради 2 неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което съгласно чл. 23 ЗПК, се дължала само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи.

Моли за отхвърляне на насрещните искове и присъждане на разноски. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По допустимостта:

Възражението в отговора на исковата молба е неоснователно, не е подкрепено с каквито и да е доводи, които да бъдат преценени от съда, като същевременно, предвид направените оспорвания на иска и липсата на признанието му, следва, че спорен предмет е налице.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за паричен заем № **** от ****., по който на ищеца е предоставена сумата от 2050 лева, при годишен лихвен процент от 40.32%, ГПР – 50.04%, както и, че в договора за кредит е уговорена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257.90 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 13989/09.11.2024 г./; както и обстоятелството, че Й. А. В. е заплатил на „Вива Кредит“ АД сумата от 157 лева по процесния договор за паричен заем от *****. /виж протоколно определение от проведено о.с.з. на 21.01.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договора за паричен заем.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за паричен заем № ***** от ****г. /л.4-7/, се установява, че между страните е подписан Договора за паричен заем.

Следователно, съдът приема, че между Й. А. В. и „Вива Кредит“ АД е бил подписан Договор за паричен заем № *** от *****г., за сумата от 2050 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.32 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 50.04 %. Уговорена е също „такса за експресно разглеждане на документи“ в размер на 1257.90 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок до 10.01.2025 г., като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3843.60 лева.

В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257.90 лева.

Според ал. 4 на същата разпоредба, с подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма 3 сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; ИЛИ банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 838.80 лева. Установено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този случай е от 156.08 лева, а общия размер на задължението от 4682.40 лева.

Предвид така установените факти, съдът приема следното:

Относно предявения главен иск за недействителност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи:

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът „Вива Кредит“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Относно таксата за експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.