Решение № 16 от 27.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Д. С. Ст. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600689 по описа за 2021 година

Атакувана е присъда № 260012 от 26.1.2021 г. по н.о.х.д. № 5163/2018 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 5 първоинстанционен наказателен състав, с която подсъдимият И. Н. Т. е признат за виновен за това, че на 30.1.2017 г., около 14:20 часа в гр. София при управление на моторно превозно средство – специален автомобил марка „Магерус“, с рег. № ***, по обособено трамвайно платно по бул. „Скобелев“ с посока на движение от ул. „Княз Борис“ към бул. „Прага“, в района на № 39, в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП извършил неправилна маневра потегляне, вследствие на което реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащата трамвайното трасе в посока отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка В. В. Б. и по непредпазливост причинил смъртта й, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 55, ал. 1 т. 1 НК му наложил наказание 1 година лишаване от свобода, като на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъплението, допускайки нарушение по чл. 76 ППЗДвП.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 години.

На основание чл. 343г НК съдът е наложил на подсъдимия Т. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Т. да заплати разноските по делото, направени в хода на съдебното производство в размер на 5 574.20 лева по сметка на СГС, а направените разноски на досъдебното производство - по сметка на бюджета на МВР в размер на 2 292.78 лева, както и по 5 лева държавна такса за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС от 26.1.2021 г. следва да обсъди доводите на защитниците на подсъдимия, залегнали в депозираната жалба и допълнението 1 към нея, както и възраженията на повереника на частния обвинител, съдържащи се в жалбата и допълнението към нея.

В жалбата на защитниците на подсъдимия и допълнението към нея се излагат твърдения, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 15 НК; че неправилно съдът е приел, че подсъдимият е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и че е налице причинно-следствена връзка между действията на водача на превозното средство Т. и настъпилото произшествие; че в мотивите на присъдата не са очертани ясни и конкретни действия и бездействия на подсъдимия, които да са довели до съставомерния резултат; че не е описана в приетата от съда фактология къде се е намирала пешеходката преди потеглянето на автомобила, дали е могла да бъде възприета от водача и дали ако той би изпълнил задълженията си, предписани от закона, то ударът не би настъпил; че, според защитата, пешеходката е била невидима за подсъдимия към момента на предприемане на маневрата потегляне, както и че възприетата от съда материално-правна квалификация е неправилна и недоказана; че е неясно и неконкретно описан в мотивите на присъдата механизмът на пътното произшествие и в частност изпълнителното деяние, вменено на подсъдимия; че не е установена по делото траекторията на движение на пешеходката въпреки положените от съда процесуални усилия, както и че не е верен изводът на съда, че този факт не е от съществено значение за изясняване на поведението на подсъдимия; че деянието не е извършено виновно и е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК; че присъдата е постановена на основата на предположения, поради което е нарушен принципът на чл. 303, ал. 1 НПК; че наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство е несъразмерно и не следва да се налага на основание чл. 55, ал. 3 НК, предвид изминалото време от злополуката, липсата на други нарушения на правилата за движение. В допълнението на жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата и за оправдаването на подсъдимия, алтернативно се иска изменение на присъдата като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК по отношение на наказанието лишаване от правоуправление на моторно превозно средство.

Срещу присъдата е постъпила жалба от повереника на частния обвинител, както и допълнение към нея, с която се иска увеличение на наложеното на подсъдимия наказание в максималния, предвиден в закона, размер. В допълнението към жалбата се оспорва приетата от съда фактическа обстановка; твърди се: че съдът не е извършил всеобхватен анализ на показанията на свидетелите И. Г., М. Д., П. Б., както и на заключенията на автотехническите експертизи; че е ограничено процесуалното право на частния обвинител да докаже по несъмнен начин механизма на настъпване на пътното произшествие; че съдът е нарушил принципа на състезателността и за разкриване на обективната истина. В жалбата се отправя искане за увеличаване на наказанието на подсъдимия до предвидения максимум, както и да се приеме, че ударът е настъпил в очертанията на пешеходната пътека и да се приеме утежняваща правна квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. 8, алтернативно този факт да се приеме за отегчаващо отговорността обстоятелство.

В съдебното заседание пред апелативния съд, представителят на САП заявява, че въззивните жалби са неоснователни. Прокурорът счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен, и тъй като не намира основания за неговата отмяна или изменение, предлага да бъде потвърден.

Частният обвинител, лично и чрез повереника си, считат жалбата на защитата на подсъдимия за неоснователна. Повереникът поддържа: че делото не е изяснено от правна страна, с оглед механизма на настъпване на пътното произшествие, тъй като вещото лицевидеоексперт от състава на комплексната експертиза, не е имало за задача да изследва точното място на навлизане на пешеходката на трамвайното трасе; че мястото на навлизане на пешеходката на трамвайното трасе се установява от показанията на свидетеля И. Г. – преди входа на банката, като за този факт се различава от заключението на вещите лица; че при изготвяне на заключението вещите лица не са използвали данните от видеозаписите, показанията на свидетелите, с оглед установяване на траекторията на предвижване на пешеходката, момента на настъпване на удара и дали тялото й е било влачено или бутано; че 2 през цялото време водачът е имал обективна възможност да наблюдава пешеходката и да не предприема потегляне преди тя да се изтегли от трамвайното трасе, където е пресичала; че по време на удара с превозното средство починалата се е намирала на пешеходната пътека; че водачът на специалния автомобил не е имал право да се намира по време на произшествието на трамвайното трасе; че няма обективни данни пешеходката да се е движела покрай автомобила преди настъпване на удара; че свидетелят И. Г. не е наблюдавал през цялото време предвижването на починалата до мястото на удара; че видимостта на водача към мястото, на което се е намирала пешеходката преди произшествието, е била много хубава; че траекторията на пресичане на пешеходката е установена достоверно от показанията на свидетелката Б., а не от показанията на свидетеля И. Г.; че вещите лица П. и Г. не са обективни и изопачават фактите по делото; че няма как починалата да е била захваната и влачена от автомобила, както твърдят посочените вещи лица; че по делото има два сигурни факта - трупът на починалата е намерен в очертанията на пешеходната пътека, както и че няма следи от влачене на тялото; че на досъдебното производство прокуратурата е отказала да разследва и да установи факта, че произшествието е станало на пешеходната пътека, което да доведе и до съответната по-тежка правна квалификация.

Частният обвинител М. поддържа казаното от повереника си. В допълнение заявява: че за него е важно да се убеди как майка му е пресичала трамвайното трасе, но на записите от видеокамерите не е видял нейно неправомерно поведение; че твърдението на обвинението и вещите лица за изминатия от майка му път до мястото на удара е нелогично и недоказано; че показанията на свидетеля Г. за мястото на пресичане на пешеходката са недостоверни; че има съмнения в казаното от този свидетел, както и че не е убеден във верността на фактите по обвинението; че ако е бил убеден, че майка му е нарушила правилата за движение по пътищата, то тогава щял да приеме тезата на обвинението.

Упълномощените защитници на подсъдимия адвокат Д. и адвокат Н. поддържат в съдебно заседание депозираната против присъдата жалба и допълнението към нея. Адвокат Д. заявява: че по делото няма повдигнато обвинение за причиняване на пътно произшествие на пешеходна пътека, поради което възраженията на частния обвинител и неговия повереник в тази насока са ирелевантни; че предложения от частното обвинение анализ на доказателствата е неверен и не съответства на обективно установените факти; че е недопустимо да се анализират проведените не по реда на процесуалния закон частни експерименти от частния обвинител и изготвените от него фотоснимки; че поведението на водача на автомобила е било съобразено с пътната обстановка и маркировка – на разстояние от пешеходната пътека и от лунния светофар; че съмненията в достоверността на показанията на свидетелите, в частност на свидетеля Г. не са подкрепени с никакви обективни данни; че показанията на свидетеля Г. установяват траекторията на движение на починалата пешеходка; че направеният от частното обвинение анализ на показанията на свидетелката Б. не съответства на заявеното от нея, доколкото тя е заявила, че не е възприела движението на пешеходката до мястото на удара; че двамата свидетели – Г. и Б., са гледали от различни посоки и поради това няма противоречия в показанията им.

Основният въпрос, според адвокат Д., е дали обективно водачът на специализирания автомобил е имал възможност и задължение обективно да възприеме неправоверното поведение на пешеходката, която е преминала пред автомобила за кратък период от време – за около 2.7 секунди; че в този момент вероятно и очаквано подсъдимият е насочил поглед към светофара и не е могъл, а и не е бил длъжен да забележи неправомерно движещата се пешеходка в противоположната страна на автомобила, доколкото на намиращата се в близост пешеходна пътека не е имало пешеходци. Адвокат Д. моли да се приеме, че подсъдимият не е бил длъжен да предполага, че в подножието на автомобила неправомерно се намира починалата пешеходка, поради което отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

Защитникът адвокат Н. заявява: че по делото е направено всички необходимо и възможно за събиране на доказателствата и за проверката за тяхната достоверност; че 3 обвинителният акт очертава правната рамка на обвинението и няма никакво основание за преминаване към различна правна квалификация; че мястото на произшествието е установено несъмнено, включително и чрез проведения разпит на вещите лица пред въззивния съд, като пешеходката е пресичала извън определената пешеходна пътека; че пресъздаденото от свидетелите-очевидци е добросъвестно и отговаря на действителното положение, за което има множество индикатори в техните показания; че заключението на комплексната авто-видео-техническа експертиза. Адвокат Н. настоява да се обърне внимание доколко е имал възможност подсъдимият да изпълни задълженията си по чл. 25 ЗДвП – да се убеди, че не създава опасност за другите участници в движението, доколкото пешеходката е била видима за водача на автомобила за 2.79 секунди, той е трябвало да изпълни маневрата потегляне, съобразявайки се с подадения сигнал на светофарната уредба и същевременно да се убеди в безопасността на маневрата, като погледни и вдясно, където се е намирала спирка на масовия градски транспорт. Защитникът счита, че краткото време за реакция на водача, късият времеви интервал, в който пешеходката е била видима, сложната пътна обстановка в цялост, са довели до невъзможност на подсъдимия да предвиди и да възприеме опасността на трамвайното трасе. Счита, че ангажирането на отговорността на водача на автомобила при тези обстоятелства се припокрива с обективната отговорност; като изразява състрадание и съчувствие за смъртта на пешеходката, защитникът счита, че нейното неправомерно поведение е довело до настъпване на пътния инцидент. Моли тези обстоятелства да бъдат отчетени при определяне на отговорността на подзащитния му.