Решение № 501 от 17.09.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Враца, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500483 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 5544/16.07.2024г., подадена от адв. К. К. от АК-Враца, в качеството му на особен представител на А. А. А., ЕГН: ********** от ***, против решение № 353 от 29.05.2024г. по гр.д. № 1609/2023г. на Районен съд – Враца в ЧАСТТА, с която е осъдена, на основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР А. А. А. да заплати на „Вива кредит“ АД, ЕИК: ***, в качеството му на универсален правоприемник по силата на промяна в оргА.зационната форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: ***, сумата 800,00 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит „Violeta”, сключен на 03.02.2022 г. с „Вива кредит“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, както и в ЧАСТТА, с която е осъдена, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, А. А. А. да заплати на „Вива кредит“ АД, ЕИК: ***, сумата 737,59 лева - разноски в производството по гр. дело № 1609/2023 г. по описа на РС Враца, съразмерно с уважената част от исковете.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалвА.те части е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че исковете са недоказА., тъй като от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че те са относими към процесния Договор за паричен заем „Виолета“ от 03.02.2022 г., няма данни за автора на нито един от приложените „документи“, поради което 1 същите нямат характер на годни доказателства, като същевременно са неотносими към спора. Изтъква, че от представените по делото от ищеца „документи“ не може еднозначно да се установи, че авторите на електронните изявления са именно стрА.те по делото, по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ, поради което не може да се приеме, че представените по делото документи материализират правоотношения между стрА.те, възникнали на основА.е ЗЕДЕУУ. Посочва, че районният съд не е съобразил, че няма данни ответницата А. А. А., в качеството й на заемател, да е запозната с преддоговорна информация под формата на Стандартен Европейски формуляр, а също така по делото не са представени Общите условия, при които се сключват тези договори, както и че няма данни ответницата да е уведомена от ищеца за обявяване на кредита за изискуем. Изтъква, че не е ясен размера на извършените плащА.я от ответницата, както и каква част от главницата и от договорената лихва е платена, също и какъв е мехА.змът, по който е формирано всяко от претендирА.те задължения. Твърди, че атакуваното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и същевременно при неизяснена фактическа обстановка. Своевременно е направено и възражение за прихващане - с недължимо платените от ответницата суми да бъдат изцяло погасени действителните й задължения по Договора за потребителски кредит, което неоснователно не е възприето от съда. Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен и че съдържа неравноправни клаузи, но съдът не е възприел тези възражения, което представлява нарушение на процесуалните правила. Моли съда да отмени решението на PC - Враца в обжалваните части и да остави без уважение предявените от „Вива кредит“ АД спрямо А. А. А. искови претенции.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия „Вива Кредит” АД, с ЕИК ***, със седалище гр. София и адрес на управление: ***, представлявано от изп. директор С. П. П., чрез адв. А. Г. Н., МАК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба.

Счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, а въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Твърди, ч е възраженията, направени с въззивната жалба, свързА. с обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, са неоснователни, тъй като процесния договор е срочен и е изтекъл, а исковата молба е подадена след падежа на последната вноска, поради което няма задължение за кредитора да обявява предсрочна изискуемост по изтекъл кредит, нито да връчва каквато и да е покана или уведомление до длъжника. Поддържа, че от събрА.те доказателства е доказано усвояването на процесната сума по кредита от ответницата по начина, указан в договора и по нейно възлагане, както и че няма извършени плащА.я от нея по договора, поради което са неоснователни и възраженията на жалбоподателя в тази насока. Счита, че възражението във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по искането на ответната страна за обявяване на договора за паричен заем за нищожен, както и по изложението във въззивната жалба относно неравноправни клаузи, 2 нищожност и др., противоречи изцяло на мотивите и изводите на съда, въз основа на които му е присъдил единствено чистата стойност по паричния заем на основА.е чл. 23 ЗПК. С оглед на обстоятелството, че решението в обжалваната част е правилно, доказано и обосновано по отношение на главницата по договора за паричен заем, то се явява и основателно и доказано и по отношение на присъдената законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на главницата.

Изтъква, че съдът е обосновал изцяло отхвърлянето на възражението на ответника за настъпила погасителна давност, което споделя. Твърди, че в случая не може да се извърши исканото от жалбоподателя прихващане, тъй като липсва каквото и да е доказано плащане от страна на ответната страна. С оглед изложените доводи счита, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни и неправилни и следва да бъдат отхвърлени, че направените изводи в обжалвана част на решението са правилни и обосновА. и кореспондират с реалното фактическо положение, материалния закон и събрА.те по делото доказателства. Моли съда да отхвърли депозираната въззивна жалба и да потвърди решението на PC Враца, като претендира направените съдебно-деловодни разноски.

С въззивната жалба и с отговора стрА.те не сочат доказателства и не правят доказателствени искА.я.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд Враца е бил сезиран с искова молба, подадена от „Вива кредит“ АД, ЕИК: ***, в качеството му на универсален правоприемник по силата на промяна в оргА.зационната форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр.

3 чл. 9 ЗПК; чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК; чл.92, ал.1 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: главница в размер 800 лв. - считано от крайния срок на договора 03.02.2023 г., договорна лихва върху усвоената главница в размер 118,46 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02,2023 г., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ размер 201,02 лв. - за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора в общ размер 46,15 лв. - за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от Договора в общ размер 46,15 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит съгласно чл. 15, ал. 1,2 и 3 от Договора в общ размер 188.14 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., начислени такси по чл. 20, ал. 4 от Договора за огрА.чаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер 165 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита на основА.е чл. 20, ал. 3 от Договора в общ размер 29,77 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., както и законна лихва за забава в размер 32,22 лв., начислена върху остатъчната непогасена главница в размер 800 лв. и за периода от 03.02.2023 г. до 27.06.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 03.02.2022 г. ответни цата А. А. А. е сключила с дружеството-ищец (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „Violeta“ („Договора“) под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 800 лв. и по силата на този договор на същата дата е усвоила заемна сума в размер 800 лв., с което е усвоен целия кредитен лимит. Поддържа се, че с подписването на договора ответницата се е задължила да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване. Посочва се, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договора преди сключването му на ответницата е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изисквА.ята на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и че кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и „такси за действия по огрА.чаване на негативни последици при 4 просрочие“, за което му е предоставена и Тарифа. Изтъква се, че към момента на депозиране на исковата молба, задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита са просрочени, а срокът на договора е изтекъл. Срокът на договора е определен в чл. 4, ал. 1, т. 1 - една година, а съгласно чл. 4, ал. 2 същият влиза в сила от датата на неговото подписване, което означава, че процесният договор е изтекъл на 03.02.2023 г.

Твърди се, че след усвояване на главницата и до подаване на исковата молба няма извършени плащА.я по кредита. В исковата молба се излагаг подробни съображения как е изчислена всяка една от заявените суми. Наличието на неизплатени падежирали и изскуеми суми, както и изтичане на срока на договора, според ищеца, обуславят правния м у интерес да предяви осъдителни искове за заплащане на дължимите суми по договора, описА. по – горе, както и на р азноските в процеса.

В срочно подаден отговор ответницата А. А. А., ЕГН: ********** от гр.

Враца, чрез назначения й особен представител , е оспорила предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказА., поради което е поискала да бъдат оставени без уважение. Оспорила е активната процесуална легитимация н а ищеца с доводи, че съществуващите правоотношения се развиват между ответницата и „Вива кредит“ ООД и че няма данни „Вива кредит“ АД да е правоприемник на посоченото ООД, поради което е поискала от съда да прекрати производството. Навела е доводи и за недоказаност на исковете, тъй като от доказателствата по делото не може да се направи извод, че те са относими към процесния Договор за паричен заем „Виолета“ от 03.02.2022 г.