Решение № 410 от 28.03.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. П., 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220101759 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от Д. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. З., ***, общ. П., чрез адвокат В. С. Ц., вписана в АК П., със служебен адрес: гр. П., ***, ет.1, офис 101, против Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: с. З., ***, общ. П..

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на УПИ XIII-336, ведно с построените в него сгради, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., одобрени със Заповед РД-18-196/19.05.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: с.

З., ***, с площ от 852 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план:336, квартал 41, парцел XIII, при съседи: ***, ***, ***,

***, ведно с построените в него сгради както следва: 1. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда-еднофамилна, 2. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи: 1, е предназначение: Гараж, 3. Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв.м., брой етажи: 1, е предназначение: Селскостопанска сграда, 4.

Сграда е идентификатор *** със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Селскостопанска сграда.

Твърди, че правото му на собственост върху гореописания недвижим имот, ведно с постройките е установено с влязло в законна сила на 21.10.2021 г. съдебно Решение № 528 по гр.д. № 1607 по описа на PC П. за 2018 г..

Сочи, че ответникът владеел имота без каквото и да било правно основание. Той отказвал да го напусне и да предаде владението, въпреки отправените до него два броя нотариални покани.

По този начин ищецът бил лишен от възможността да ползва собствения си недвижим имот и наред с това ответникът му дължал и обезщетение за ползата, от която е 1 лишен. Сочи, че от 5 години живее на квартира в с. З. и не може да живее в собствения си имот. Периодът, за който претендира обезщетение е от 16.05.2018 г. до 16.05.2023 г., равняващо се на 15 000 лева, включващо 60 месечни наема всеки в размер на 250 лева.

По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на гореописания недвижим имот, както и да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху него и да заплати, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 5000 лева, предявен като частичен иск от 15000 лева, и представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен ищецът, вследствие на невъзможността да ползва собствения си недвижим имот за периода от 16.05.2018 г. до 16.05.2023 г..

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В хода по същество Д. Б. лично и чрез процесуалния си представител, молят за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не депозира отговор на исковата молба.

Поискано е възстановяване на срока по чл.131 ГПК, но с протоколно определение от 27.09.2023 г. съдът е оставил без разглеждане молбата на ответника.

В открито съдебно заседание ответникът лично и чрез процесуалния си представител, молят за отхвърляне на исковата претенция. Представят писмени бележки.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че с Решение № 528 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 1607/2018 г. на РС П., е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Б. Д. Б. с ЕГН ********** от село З., община П., ***, че Д. Б. Б. с ЕГН ********** от село З., община П., *** е собственик на основание наследяване по завещание на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал 41 по плана на село З., община П., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда , разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м. при съседи на имота : изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335юг –УПИ XXVI-33. Горното решение е влязло в законна сила на 21.10.2021 г., съобразно отбелязването му.

По делото е приложена нотариална покана от ищеца и адресирана до ответника, с която е поканен в едномесечен срок от получаването й да опразни процесния имот и да му предаде владението, в противен случай да му заплаща наем в размер на 400 лева, считано от 21.10.2021 г. до датата на предаване на владението. Нотариалната покана е връчена на 16.02.2022 г. на майката на ответника. Приложена е и втора нотариална покана, получена от ответника на 07.08.2020 г., с която ищецът иска да му се заплаща сумата в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота му без правно основание.

По делото са приложени фискални бонове, известие за дефект, складови разписки и документ за поръчка на строителни материали и други вещи, касаещи извършени подобрения в процесния имот.

За изясняване фактическата страна на делото, в качеството на свидетели са разпитани С. С. И. и В. Д. П.

От разпита на свидетеля С. И. – втори братовчед на ищеца, се установява, че в къщата на ищеца в с. З. живее ответникът с неговата майка, а ищецът живеел на общежитие. Причината, поради която не живеел е, че не го допускали синът му и бившата му жена, като това продължавало откакто се върнал от Русия – преди „около 4-5 години“.

Уточнява, че това го разбрал от самия ищец.

2

От показанията на свидетеля В. П. се установява какви по вид и период СМР е извършвал в къщата, в която живее ответникът. Първоначално това станало през 2013 г, когато правил гипскартона, парапет и едната дограма. После през 2015 г. правил отново гипскартон и през 2016 г. поставил другата дограма. Посочва, че средствата за строителните дейности били давани от ответника.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства. По отношения на показанията на свидетеля И., съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.

От заключението на вещото лице по изготвената и приета съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и неоспорено от страните се установява, че справедливия пазарен наем на процесния имот, ведно с постройките в него е в размер на 250 лева месечно, а за периода от 16.05.2018 г. до 16.05.2023 г. е в размер на 15000 лева.

Съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като са изискани служебно от съда и касаят направеното искане от ответника спиране на производството, по което съдът се е произнесъл в проведеното с.з. на 22.11.2023 г..

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

РС П. е бил сезиран с искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

По предявения ревандикационен иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: че е собственик на процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание и че същият се владее от ответникът.

Наличието на тези предпоставки следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обусловят изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответникът е да установи, че владее имота на правно основание.

Не е спорно в настоящото производство, че с Решение № 528 от 19.04.2019 г. по гр.д.

№ 1607/2018 г. на РС П., е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Б. Д. Б. с ЕГН ********** от село З., община П., ***, че Д. Б. Б. с ЕГН ********** от село З., община П., *** е собственик на основание наследяване по завещание на следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XIII-336 с площ от 830 кв.м., находящ се в квартал 41 по плана на село З., община П., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., масивна сграда , разположена на уличната регулация с площ от 25 кв.м. и масивен гараж с площ от 28 кв.м. при съседи на имота : изток-улица, запад УПИ XIV-337, север УПИ XII-335, юг – УПИ XXVI-33. Горното решение е влязло в законна сила на 21.10.2021 г., съобразно отбелязването му.

Съобразно разпоредбата на чл.297 ГПК „влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“. Т.е. от приложеното по делото решение, влязло в законна сила се установява по безспорен начин, че ищецът е собственик, по отношение на ответника на процесния недвижим имот, ведно с постройките в него, с изключение на тази с идентификатор ***, със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:

Селскостопанска сграда, но тази постройка по силата на приращението, на основание чл.92 ЗС /собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго/ принадлежи на ищеца, който е собственик на посочения по-горе недвижим имот, тъй като не се установи тази постройка да е собственост на друго лице. На следващо място и от съществено значение за обвързващата сила на горепосоченото решение е, че от ответната страна не бяха въведени никакви твърдения, че е налице изменение на обстоятелствата, при които ищецът е признат за собственик.

3

Като собственик на посочените в исковата молба недвижим имот, ведно с постройките в него, ищецът е активно материално-правно легитимиран да води ревандикационен иск, съществен елемент от който е и искането за осъждане на ответника за прекратяване на по-нататъшното му владение върху спорния предмет, като предаде вещта във владение на собственика. Следователно, успешното провеждане на иска предпоставя и доказване на обстоятелството, че фактическото господство върху имота се упражнява от ответника, което съдът намира за установено по делото от събраните гласни доказателства.

По категоричен начин от показанията на свидетеля И. се установява, че ответникът, заедно с майка си живеят в имота на ищеца. Установи се, че това състояние продължава в периода, откакто ищецът се е върнал от Русия, като уточнява, че е може би от 4 – 5 години.

В тази посока следва да бъдат съобразени и показанията на свидетеля П., от които се установява, че ответникът живее в имота на ищеца от 2013 г., когато е започнал да прави ремонтните дейности в имота. Т.е. може да се приеме, че най-рано от 2013 г. ответникът живее в имота на ищеца.

От показанията на свидетеля И. се установи и че ищецът не е допускан в имота си от ответника. От страна на процесуалния представител на ответника бяха въведени твърдения, че ответникът живее в половината имот, който бил собственост на майка му, но същите се явяват ирелевантни за настоящия спор, доколкото от влязлото в сила Решение № 528 от 19.04.2019 г. по гр.д. № 1607/2018 г. на РС П., се установява, че ищецът е признат за собственик на целия процесен имот по отношение на ответника.

Гореизложеното налага извод за основателност на ревандикационния иск.

По предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Във връзка с изложеното, съдът счита, че по категоричен начин се установи, че процесния имот на ищеца се ползва от ответника без правно основание и то поне от 2013 г. до момента на разпита на свидетелите, т.е. ползва го безвъзмездно, без да е налице правно основание за това, без да е обезщетил собственика, нито да е плащал или заплащал наемна цена.

Поради това, съдът счита, че ответникът се е обогатили неоснователно за сметка на ищеца, което обогатяване се изразява в липсата на заплащане на средства за ползване на имота, респ.заплащане на обезщетение за това, като ищецът е обеднял с оглед на това, че същия не получа средства за ползване на имота си.