Решение № 232 от 19.08.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. С.З., 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20215500901335 по описа за 2021 година

ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 15.07.2018г. около 14:00 часа в района на км.218+300 от Автомагистрала „Тракия“, област С.З., при управление на моторно превозно средство товарен автомобил марка “О.“, модел „Мовано” с рег. № ***, А.Я.П., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата и е допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а.

„Сеат”, модел „Ибиза” с peг. № ***, управляван от М.Н. И., ЕГН **********, вследствие на което последната е получила телесни наранявания, и е настъпила смъртта на возещата се на задна лява седалка пътничка Н.М. К., ЕГН **********, починала на 25.07.2018г.

Посочено е, че за събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ 1228р-11766/16.07.2018 г. по описа на ОД-МВР - гр.

С.З..

По случая е образувано досъдебно производство № 119/2018г. по описа на ОД-МВР - гр. С.З., което е приключило с влязла в сила Присъда № 39/24.10.2019г., постановена по НОХД № 321/2019г. по описа на ОС - С.З., изменена с Решение № 68/30.04.2020 г., постановено по ВНОХД № 624/2019 г. по описа на П. апелативен съд, потвърдено с Решение № 173/04.12.2020 г., постановено по н.д. № 679/2020 г. по описа на ВКС, по силата на която 1 водачът А.Я.П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 15.07.2018г. в района на км.218+300 от Автомагистрала „Тракия“, област С.З., при управление на моторно превозно средство товарен автомобил марка “О.“, модел „Мовано” с рег. № *** е нарушил правилата за движение, предвидени в закона за движението по пътищата, а именно чл.20, ал. 2 от ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и чл. 23 ал.

1 от ЗДВП - „ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко” и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.М. К., ЕГН **********, починала на 25.07.2018г., и средна телесна повреда на М. Н. Н., изразяваща се в счупване на бодилестия израстък на лявата лакътна кост и спукване на основата на III дланна кост на лявата ръка, причинило трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни, като от деянието е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица - престъпление по чл.343, ал.4 вр. с ал.3 б. „Б“ предл. 1-во вр. с ал.1 б.„В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК

Изложено е, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Сочи се, че в рамките на наказателното производство по категоричен начин е доказана причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен резултат/ на ищците, вследствие на претърпените негативни болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря, сестра и внучка, като е установен следния механизъм на ПТП:

На 15.07.2018г. неделя, около 10.00 часа М. Н. Н. потеглила с личния си автомобил „Сеат”, модел „Ибиза” с peг. № *** от град С. за с. Л., Б. област.

2

Същата се движела по АМ „Тракия“ в посока Б.. В автомобила пътували още приятелят й В.К. - на предна дясна седалка, а отзад вляво - дъщеря й пострадалата Н.М. К. на 13 години с поставен предпазен колан. След разклона за гр. С.З. автомобилът на Н. претърпял повреда - предният капак внезапно се вдигнал и ударил предното панорамно стъкло, което се напукало. Въпреки това, същото предоставяло добра видимост на водача. Н. отбила автомобила в лентата за принудително спиране, където Кърпаров успял да затвори и да върже с въже предния капак на автомобила. Н., след консултация с баща си и след като узнала, че след няколко километра в нейната посока за движение се намира бензиностанция, решила да продължи и изчака там пътна помощ, като управлява с по-ниска скорост автомобила, включвайки аварийните светлини.

Н. продължила движението с автомобила в дясната лента със скорост около 70 км/ч. и включени аварийни светлини. По този начин се движила още около километър и около 14,00 часа достигнала километър 218+300 на АМ „Тракия“, където настъпил и сблъсъка между автомобилите. Времето било слънчево, горещо, пътното платно било сухо. Пътят бил прав и предоставял много добра видимост. Движението в нейната посока било слабо интензивно.

По същото време в същата посока се движел А.Я.П., ЕГН **********, управлявайки товарен автомобил марка “О.“, модел „Мовано” с рег.№ ***.

Панов нямал достатъчно опит като водач на МПС, тъй като придобил правоспособност само няколко месеца по-рано - на 26.03.2018г. В зоната на км. 218+300 в землището на гр. Р. товарният автомобил, движещ се със 109 км./час, започнал бързо да настига предно движещия се лек автомобил „Сеат“, движещ се значително по - бавно от него. Въпреки прекрасните атмосферни условия и липсата на зрителни прегради на пътя, подсъдимият отклонил вниманието си от пътната обстановка и не възприел обозначаването на „Сеат“-а като опасност поради по-ниската му скорост чрез включените аварийни светлини. При това Панов не намалил скоростта си на движение, а се доближил на разстояние по-малко от 70 метра от това превозно средство.

Доближавайки със значително по-висока скорост от тази на л.а. „Сеат“, в последния момент подсъдимият възприел погрешно движението на този автомобил като движещ се назад. Давайки си сметка за възникналата опасност от удар между двете превозни средства, Панов предприел заобикаляне отляво на „Сеат“-а. Безопасното извършване на тази маневра обаче е изисквало първо спазване на необходимата дистанция. Панов е 3 предприел изпреварването твърде късно и то, поддържайки същата скорост, при което последвал удар между предна дясна част на т.а. „О.“ и задна лява част на л.а. „Сеат“ Ударът се осъществил в лентата на движение на л.а.

„Сеат”. Тъй като ударът по характер бил заден- ексцентричен (за л.а. Сеат вдясно от надлъжната ос на масовия център, а за т.а. О. вляво), същите са ротирали надясно около вертикалната ос на масовите си центрове, при което л.а. „Сеат“ започнал да навлиза в южното крайпътно пространство. След настъпилите удари в неравностите по терена, л.а. „Сеат” се превъртял във въздуха няколко пъти и се установил в покой на местоположението, в което е фиксиран в огледния протокол. И двамата водачи не са задействали спирачните системи на процесните МПС непосредствено преди удара.

На мястото на катастрофата пристигнали линейка на ЦСМП С.З. и патрулен автомобил на ОД МВР С.З.. Пострадалата Н. К. била откарана по спешност в УМБАЛ „П.С.К.“ АД С.З., като изпаднала в кома и впоследствие починала на 25.07.2018г. вследствие на нанесените й травми от ПТП.

Сочи се, че основната техническа причина за настъпването на конкретното ПТП е изборът на скорост на движение на водача на т.а. „О.“, несъобразяването му с пътната обстановка, неспазването му на дистанция от предно движещия се автомобил и разсейването му по време на шофиране, при което водачът, извършвайки маневра заобикаляне на предно движещия се л.а.

„Сеат”, го удря отзад, вследствие на което л.а. „Сеат” навлиза в крайпътното пространство, преобръща се и се установява в покой в полето, което е в причинно-следствена връзка с технически неправилно предприета от водача маневра изпреварване и подбора на скорост на движение.

Заявено е, че от техническа гледна точка поредицата от действия на водача на т.а. „О.“ - Панов, от момента, в който е предприел маневра изпреварване с висока скорост, са били последователно в причинноследствена връзка с настъпването на ПТП.

Въз основа на изложеното и при анализ на описаната фактическа обстановка единственият възможен правен извод, който може да се направи е, че водачът на т.а. „О.“ - Панов, е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и при възникване на опасността на пътя не е спрял и чл. 23 ал.1 от ЗДВП, като не е спазвал дистанция от преднодвижещия се автомобил.

Сочи се, че тези нарушения на правилата за движение се намират в 4 пряка и непосредствена причинна връзка с последвалото преобръщане на автомобила и с причинения, вследствие на ударите, летален изход за Н.М. К..

Относно претърпените болки и страдания на М. ВЛ. КР. е изложено следното:

Н.М. К. е дъщеря на ищеца М. ВЛ. КР.. Към датата на ПТП М.К. е на 35 години, а дъщеря му Н. на едва 13-годишна възраст. Бащата е съкрушен от загубата на малолетното си дете по такъв нелеп начин. Животът е бил пред починалото дете. Цялото семейство са били задружни. Децата са били привързани едно към друго. Цялото семейство страда от загубата на детето.

Бащата е покрусен от загубата. Посочва се, че най-тежкото наказание за един родител е да погребе детето си, а още по-тежко е, когато все още е дете и си отиде без време. Твърди се, че болката и трагедията на цялото семейство е огромна.

Относно претърпените болки и страдания на малолетните деца Д. и К. К.и е изложено следното:

Посочва се, че Н. К. е сестра на ищците Д. и К. К.и. Към датата на ПТП детето Д. е на 6 години, а детето К. - на 2 години. След инцидента малкото дете плаче и търси кака си постоянно, неутешимо е. Става неспокойно, стряска се на сън, не се заиграва с другите деца, както обикновено. Цялото семейство е покрусено, тъжно и унило и детето се стресира освен от липсата на кака си, така и от цялостното напрежение в отношенията между близките.

Сочи се, че по-голямото дете страда от липсата на сестра си, от нейните грижи и обич, с които е живяло неизменно досега. Децата са си играели заедно и каката ги е гледала заедно с бабата К.К.. Малкото дете е лишено от кака, с която може да споделя „женски” неща, когато порасне. Голямото дете се затваря в себе си и страда. По-малкото пък не разбира къде е сестра му и защо няма да я има повече. Посочва се, че децата губят своята лъчезарност и жизнерадостност.

Относно претърпените болки и страдания на К.К.:

Сочи се, че починалата Н.М. К. е внучка на ищцата К.К.. Към датата на ПТП ищцата е на 60 години. Твърди се, че бабата е съкрушена от нелепата загуба на засмяното си внуче, което е отгледала от малко. Двете са имали изградена връзка на споделеност и детето е търсело компанията и съветите на баба си, когато се чувствало неразбрано от родителите си. След инцидента 5 по-малките деца са съкрушени и не са същите, не са весели и безгрижни, както се очаква от едни деца, и това къса сърцето на баба им. Освен загубата по внучката си, бабата е притеснена и за възстановяването на малолетните си внуци. Посочено е, че целият им свят се е преобърнал и ежедневието им никога няма да е същото. Ищцата твърди, че страда и като гледа мъката на собствено си дете - ищеца М.К., който не е същия човек след смъртта на детето си. Сочи се, че загубата на дете в българската народопсихология от край време е най-тежката загуба за всеки родител особено на дете, млад, жизнен човек, който тепърва ще изгражда своето бъдеще и семейство.

Заявено е, че от гореизложеното е видно, че на ищците са причинени болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които търпят и към настоящия момент, и които ще търпят и за в бъдеще.

Посочва се, че към момента на настъпване на ПТП товарен автомобил марка “О.“, модел „Мовано” с рег. № ***, управляван от А.Я.П., ЕГН **********, е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „А.”, ЕИК *** - застрахователна полица № BG/11/117002308560 със срок на действие на застрахователния договор до 22.08.2018 г., поради което на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗАД „А.”, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП.