Решение № 33 от 25.03.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Никопол, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20214420100564 по описа за 2021 година

В НРС е постъпила ИМ от от В. Е. К. от гр.София, К. Г. К. от гр.София и Д. Е. И. от гр.Разград, чрез аде.М. ПлАК против „ ***“ ЕООД с.***, с правно основание чил232, вр.чл.228, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В молбата се излага, че ищеца В. Е. К. и ответника са сключили договор за наем на земеделска земя от 20.03.2018г., по силата който ищцата била предоставила на ответника за ползване за срок от една селскостопанска година 2018/2019г. обработваеми земеделски земи, находящи се в землището на с.*** и с.Въбел, с обща площ от 31.511 дка., а именно:

- НИВА с площ от 10.000 дка., м.“Трикладенци“, шеста категория ПИ N 179029 по плана на землището на с.Въбел.

- НИВА с площ от 7.269 дка., м. „Горни лозя, четвърта категория ПИ N 081073 по плана на землището на с.***.

- НИВА с площ от 14.242 дка., м. „ Жълтеника“, четвърта категория ПИ N 070025 по плана на землището на с.***.

Твърди, се че ищцата Д. Е. И. и ответника са сключили договор за наем на земеделска земя от 20.03.2018г., по силата който ищцата била предоставила на ответника за ползване за срок от една селскостопанска 1 година 2018/2019г. обработваеми земеделски земи, находящи се в землището на с.*** и с.Въбел, с обща площ от 31.511 дка., а именно:

- НИВА с площ от 10.000 дка., м.“Трикладенци“, шеста категория ПИ N 179030 по плана на землището на с.Въбел.

- НИВА с площ от 6.000 дка., м. „Горни лозя, четвърта категория ПИ N 081074 по плана на землището на с.***.

- НИВА с площ от 3.199 дка., м. „ Край Осъма“, трета категория ПИ N 147038 по плана на землището на с.***.

Твърди се, че след сключване на договорите за наем на земеделска земя на 15.08.2018г. ищцата Д. Е. И., заедно с нейния съпруг продават на другата ищца В. Е. К., следния недвижим имот, предмет на договора за наем:

НИВА с площ от 10.000 дка., м.“Трикладенци“, шеста категория ПИ N 179030 по плана на землището на с.Въбел. Който имот В. К. придобива, чрез покупк0-продажба по време на брака си с К. Г. К., поради което относно обезщетението за ползване на тази нива, същия се явява ищец по делото.

Твърди се още, че ответника в качеството си на наемател дължи на В.

К. за 31.511 дка., за стопанската година 2018/2019г. наемно плащане в размер на 50.00 лв. на декар или общо сумата от 1575.55 лв., а на Д. И. дължи за 9.199 дка., за стопанската година 2018/2019г. наемно плащане в размер на 50.00 лв. на декар или общо сумата от 459.95 лв. А на В. К. и К. К. за придобития имот в режим на СИО от 10.000 дка., дължи за стопанската година 2018/2019г. наемно плащане в размер на 50.00 лв. на декар или общо сумата от 500.00 лв. Тези суми ответника би следвало да ги заплати до 30.09.2019г., но до сега въпреки отправените покани не били заплатени.

Предвид на това се претендира и лихва за забава от 01.10.2019г. до датата на предявяване на ИМ – 10.06.2021г.Молят съда да осъди ответника да им заплати следните суми:

- за В. Е. К. по договор за наем на земеделска земя сумата от 1575.55 лв. и лихва за забава в размер на 270.91 лв.;

- за Д. Е. И. по договор за наем на земеделска земя сумата от 495.95 лв. и лихва за забава в размер на 79.09 лв.

- за В. Е. К. и К. Г. К. за ползването на НИВА с площ от 10.000 дка., м.“Трикладенци“, шеста категория ПИ N 179030 по плана на землището на с.Въбел сумата от 500.00 лв. и лихва за забава от 85.97 лв. Претендират се и 2 разноски.

По делото е представен отговор от ответника съгласно чл.131 ал.2 от ГПК, в който се твърди, че не се дължат никакви суми на ищците, тъй като имотите не били предадени на дружеството съгласно чл.5, ал.1 от договора.Позовава се и на изтекла погасителна давност.

С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание 232 ал.2, вр.чл.228. вр.79 от ЗЗД от ЗЗД – заплащане на наемна цена по договор за наем на земеделска земя и чл.86 от ЗЗД – лихва за забава.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищецът В. Е. К. от гр.София и ответника „***“ ЕООД с.*** бил сключен договор за наем на 20.03.2018г. по силата, на който В. Е. К. предоставя на „***“ ЕООД с.*** за временно и възмездно ползване за срок от една година, следните недвижими имоти – земеделска земя, находяща се в землището на с.*** и с.Въбел, а именно: НИВА с площ от 10.000 дка., м.“Трикладенци“, шеста категория ПИ N 179029 по плана на землището на с.Въбел. ; НИВА с площ от 7.269 дка., м. „Горни лозя, четвърта категория ПИ N 081073 по плана на землището на с.*** и НИВА с площ от 14.242 дка., м. „ Жълтеника“, четвърта категория ПИ N 070025 по плана на землището на с.***. В договора е уговорена наемна цена в размер на 50.00 лв.на декар за стопанската година, като наема щял да се изплати след приключване на стопанската година. Наемателя бил длъжен да предаде владението върху наемните имоти в състояние за ползване и д аго поддържа за срока на договора. И е длъжен да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора.

Между ищецът Д. Е. И. и ответника „***“ ЕООД с.*** бил сключен договор за наем на 20.03.2018г. по силата, на който В. Е. К. предоставя на „***“ ЕООД с.*** за временно и възмездно ползване за срок от една година, следните недвижими имоти – земеделска земя, находяща се в землището на с.*** и с.Въбел, а именно: НИВА с площ от 10.000 дка., м.“Трикладенци“, шеста категория ПИ N 179030 по плана на землището на с.Въбел; НИВА с площ от 6.000 дка., м. „Горни лозя, четвърта категория ПИ N 081074 по плана 3 на землището на с.*** и НИВА с площ от 3.199 дка., м. „ Край Осъма“, трета категория ПИ N 147038 по плана на землището на с.***.В договора е уговорена наемна цена в размер на 50.00 лв.на декар за стопанската година, като наема щял д асе изплати след приключване на стопанската година.Наемателя бил длъжен да предаде владението върху наемните имоти в състояние за ползване и д аго поддържа за срока на договора. И е длъжен да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора.

Нс 15.08.2018г. Д. Е. И. и Иван Илиев И. са прехвърлили собствеността върху следния имот- земеделска земя НИВА с площ от 10.000 дка., м.“Трикладенци“, шеста категория ПИ N 179030 по плана на землището на с.Въбел на В. Е. К., която продажба е обективирана в нот.акт N 76, том 5, рег.N 4038, н.д.N 676 от 2018г. на нотариус *** с район на действие НРС. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че В. Е. К., при закупуването на имота е била в брак с К. Г. К., от което следва, че имота е СИО.

Относно размера на неизплатения наем и по двата договора е назначена и приета от съда икономическа експертиза от която е видно, че за стопанската 2018/2019г. по договора за наем между В. К. и „***“ ЕООД за отдадени под наем общо 31.511 дка. земеделска земя находяща се в землището на с.Въбел и с.*** се дължи сумата от 1575.55 лв. и лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до10.06.2021г. в размер на 270.91 лв. За стопанската 2018/2019г. по договора за наем между Д. И. и „***“ ЕООД за отдадени под наем общо 9.199 дка./ без продадените 10.000 дка./ земеделска земя находяща се в землището на с.*** се дължи сумата от 459.95 лв. и лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до10.06.2021г. в размер на 79.09 лв. А за прехвърлените 10.000 дка. земеделска земя находяща се в землището на с.Въбел на Вената К. и К. К. за стопанската 2018/2019г. се дължи наем в размер на 500 лв. и лихва за забава за периода от 01.10.2019г. до10.06.2021г. в размер на 85.97 лв.

По искът с правно основание чл.232, вр.228,, вр.чл.79 ЗЗД.

По делото се установи и не се спори между В. Е. К. от гр.София и ответника „***“ ЕООД с.*** бил сключен договор за наем на земеделска земя с обща площ от 31.511 дка., за срок от една стопанска година е уговорено наемно плащане в размер на 50.00 лв. на декар. Не се спори, че и Д.

4

Е. И. от гр.Разград и ответника „***“ ЕООД с.*** бил сключен договор за наем на земеделска земя с обща площ от 19.199 дка., за срок от една стопанска година е уговорено наемно плащане в размер на 50.00 лв. на декар.

По тези съображения, съдът намира, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договорите за наем за периода от стопанската 2018/2019г. Не е спорен размера на наемното плащане за стопанската година, между страните не е спорно, че прендираното наемно плащане по договора за стопанската година не е извършено. От страна на ответника, на когото бе доказателствената тежест, не бяха представени никакви доказателства по делото, че същия е изпълнил задължението си по договора за наем да заплати на ищцата дължимото плащане за процесната стопанска година.

От представените по делото писмени доказателства относно ползването на земеделски земи представени справки от ОС“Земеделие“ гр.Никопол е видно, че ответника по делото „***“ ЕООД за стопанската 2018/2019г. е заявил за ползване и е участвал в споразумението, и на шестте имота предмет на договорите за наем на земеделска земя. От така представените доказателства, може да се направи извода, че твърденията на ответника в отговора на ИМ относно обстоятелството, че имотите предмет на договора не били предадени на дружеството е несъстоятелно. След като имотите са били ползвани през съответната стопанска година, няма как да не са им били предадени. Предвид на което съдът счита, че ищците по договорите са си изпълнили задължението да предадат имотите предмет на двата договора за наем на земеделска земя., а ответника не е изпълнил задължението си да заплати уговорената цена по договора, т.е. предявената искова претенция се явява доказана по основание и по размер.

В този случай, следва да бъде разгледано по същество направеното в срок възражение за изтекла погасителна давност за наемното вземане, предмет на настоящия иск. Съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, вземанията за наем се погасяват с тригодишна давност. Според чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на задълженията и по двата договора за плащане на месечния наем е бил след приключване на стопанската година, което е 30.09.2019г. Ето защо съдът приема, че давността в процесния случай е започнала да тече от дата 01,10,2019г. Видно е, че исковата молба е депозирана в съда на 10,06,2021 г., 5 или година след изтичане на давностния срок. При така установената фактическа и правна обстановка, този иск се явява неоснователен като погасен по давност, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По искът с правно основание чл.86 ЗЗД.

По същността си мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД представлява обезщетение за причинените на кредитора вреди в резултат на неизпълнение на парични задължения. Този иск се явява акцесорен по отношение на иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр.чл.232 ЗЗД, и от уважаването на главния зависи и неговото уважаване. Лихвата за забава представлява обезщетението в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на парични задължения, съгласно чл. 86 ЗЗД. Разпоредбата на този текст от ЗЗД обаче е диспозитивна и следва да се прилага, само ако страните по материалното правоотношение не са уговорили друго. В случая страните не са уговорили изрично обезщетение за забава, което се различава от мораторната лихва за периода от настъпване на забавата до деня на евентуално предявяване на искова молба. Страните по делото, обаче не са уговорили и срок за заплащане на наемната цена по договора за наем на земеделска земя. След като не е уговорен срок на плащането и в закона не е уреден законов срок, следва задължението за заплащане на наемната цена да бъде прието за безсрочно такова. Не може да бъдат споделени съображенията на ищеца, свързани с изтичането на стопанската година като срок на наемното плащане. В този случай не е възможно по аналогия да бъдат приложени нормите на Закона за арендата в земеделието. При безсрочните задължения, каквото е това по вр.чл.232, ал.2, предложение първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато няма определен срок за изпълнение. Вземането по вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД е изискуемо от деня, в който ищеца е могъл да иска изпълнение. Тъй като вземането по вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора, за да изпадне длъжникът в забава. По делото не се събраха доказателства ответника по делото да е бил поканен да изпълни възникналото задължение за заплащане на уговорения наем. След като ответника по делото не е бил изпаднал в забава към момента на подаване на исковата молба- не е бил поканен да изпълни възникналото безсрочно задължение за заплащане на наемната цена 6 по договора за наем, то не се дължи и обезщетение за забава. Предвид гореизложеното, предявените искови претенции с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху наемно плащане в размер на 1575,55 лв., с цена на иска 270.91 лв., върху наемно плащане в размер на 459.95 лв., с цена на иска 79.09 и върху наемно плащане в размер на 500 лв. , с цена на иска 85.97 лв. се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени в предявения си размер.