Решение № 350 от 18.12.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Бяла Слатина, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20241410101622 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В, против Б. Й. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.П., ул. „П.Р.С.“№8.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 284,23 лв. – главница по Договор за кредит № 341565, сключен на 22.07.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и Б. Й. Х.; 64,54 лв. мораторна лихва за периода от 22.11.2019 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Й. Х., като е издадена такава с №733/17.07.2024 г. по ч.гр.д.№1206/2024 г. за следните суми: 284,23 лв. – главница, за периода 23.07.2019 г.; 64,54 лв. – мораторна лихва за периода от 22.11.2019 г. до 27.06.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 20,15 лв. – държавна такса и сумата от 40,30 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същия в законоустановения срок е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба ищеца твърди, че във връзка с подадено от ответника възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като в законоустановения срок дружеството ищец е предявил настоящият иск, с който да се призна за установено, че ответника дължи на ищеца вземане, което е с предмет подаденото заявление по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че на 22.07.2019 г. ответника е сключил Договор за потребителски кредит №341565 със „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получил сумата в размер на 400 лв., срещу която се е бил съгласил да върне 4 броя вноски по 159 лв. в срок до 22.11.2019 г., 1 когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителния план част от договора. Сочи се, че е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,18 %.

Посочва се още, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът е сключен под разбираем и ясен начин, с формат и шрифт не по – малък от 12, в два екземпляра, за всяка страна. Според чл.31 ал.3 от Общите условия на договора страните са се съгласили, че длъжника ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Поддържа се, че договорът за паричен заем е реален договор и същият се счита сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Посочва се, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.

„Сити Кеш“ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по посочения договор на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Твърди се, че няма забрана старият кредитор да упълномощи новия кредитор от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Сочи се в случай, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно на посочения от него имейл адрес, то да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Претендира разноски по заповедното и исковото производство.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал „Съобщение /отговор/“, с което оспорва заповедта за изпълнение като незаконосъобразна, тъй като не е имал право на защита и същата е издадена без основание. Възразява срещу клаузата за поръчителство или обезпечение, като незаконосъобразна. Оспорва твърденията в исковата молба, че е закъснял с плащанията. Излага твърдения, че е платил кредита в срок, като прилага доказателства.

В проведеното съдебно заседание ответника оспорва иска, като поддържа, че клаузата за неустойка и поръчителство са недействителни.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч.гр.д. № 1206/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Й. Х. за вземанията, предмет на настоящия иск. Срещу издадената заповед е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.07.2019 г. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за Договор за паричен заем Кредирект №341565. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия кредит е в размер на 400 лв., които подлежат на връщане на 4 месечни вноски с последно плащане 22.11.2019 г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,05 %, а годишният процент на разходите на 47,18 %. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 145,65 лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 636 лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 440,34 лв.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД, в качеството им 2 съответно на цедент и цесионер, от който се установява, че дружеството-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния Договор за паричен заем „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответника сумата в размер на 400 лв. съгласно Разписка за извършено плащане №2000000185727741/22.07.2019 г. с основание за плащане „заем съгл. Дог.341656“ и „превод в полза на Б. Й. Х., ЕГН **********“. По процесния договор ответника е направил следните плащания /преди завеждане на иска/, както следва: на 23.08.2019 г. в сума в размер на 13,35 лв.; на 27.09.2019 г. сума в размер на 142,33 лв., на 22.10.2019 г. сума в размер на 142,33 лв. и на 13.12.2019 г. сума в размер на 159 лв. Съгласно заключението, експертът е посочил, че по компоненти на дълга платената сума в общ размер на 457,01 лв. е разпределена: погасени такси в размер на 105,24 лв., погасена неустойка в размер на 195,66 лв., погасена договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 40,34 лв. и погасена главница в размер на 115,77 лв., но както вече беше посочено преди депозиране на исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В заключението вещото лице сочи, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК задължението на ответника е в размер на 284,23 лв. главница и 146,43 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г. до 16.07.2024 г. А към датата на депозиране на исковата молба задължението на ответника е в размер на 284,23 лв. главница и 154,72 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г. до 30.09.2024 г.

Задължението на ответника към датата на депозиране на експертизата е в размер на 284,23 лв. главница и 162,25 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г. до 30.09.2024 г.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен в предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на суми по издадената заповед.

Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:

В случая на 22.07.2019г. между „Сити кеш“ ООД, като заемодател и Б. Х. в качеството на заемополучател, е сключен договор за паричен заем Кредирект

№341565/22.07.2019 г. по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника заем в размер на 400,00 лв. Този заем следвало да бъде върнат до 22.11.2019г.

В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл.18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал.2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

Съгласно ал.2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния 3 подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между заемодателят и ответникът в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние. По делото е представен процесния договор за кредит и Общите условия към него. В Договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 400 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. Съгласно Общите условия договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством интернет платформата на Заемодателя или посредством интернет платформа на трето лице, партньор на Заемодателя, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя. В чл.20, ал.2 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, а съгласно чл.20, ал.5 електронните съобщения, изпращани от страните във връзка със сключването на договора за заем, в това число изпратеното искане за заем, представляват електронни документи, удостоверяващи реалната воля на страните.