Решение № 482 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100505669 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 107886/26.03.2025 г. по регистъра на СРС от ответника по предявените искове – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Решение № 3532/02.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 18426/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 141 състав, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД и въззивникът е осъден да заплати сумата в размер на 4622,03 лева, ведно със законна лихва, считано от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща регресно вземане за заплатено от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, изплатено въз основа на договора за застраховка „Каско+“ за застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 14.10.2022 г. между застрахования при въззваемия – водач на МПС „Дачия“, ДК № ******** и водач на МПС „БМВ“ ДК № ******** както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 119,13 лева за периода от 17.11.2023 г. до 25.03.2024 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че изводът на първоинстанцинния съд относно механизма на ПТП е неправилен, както и че не било установено застрахованият при въззивника водач на МПС марка „БМВ“ да носи вина за инцидента. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е уважил и направеното възражение за съпричиняване от водача на МПС, марка „Дачия“. Предвид това, моли съдът да отмени 1 обжалваното решение и вместо него да отхвърли предявените искове изцяло или частично.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на направените във въззивната жалба оплаквания и се иска първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност“, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл.

411КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по гражданска отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Между страните не е спорно, а и от представената по делото Застрахователна полица № 44012213114175 от 30.09.2022 г. се установява наличието на валиден договор за имуществено застраховане за л.а. „Дачия“, рег.№ ********, в изпълнение на който, видно от преводно нареждане от 04.03.2021 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер /4 607,03 лв./, както и наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „БМВ“, рег. № ********.

Механизмът на процесното ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателства, представения констативен протокол за ПТП № 1744405 и изслушаното 2 заключение на съдебна – автотехническа експертиза.

Свидетелят И.Д. – водач на л.а. „Дачия“ излага последователни и вътрешно непротиворечиви показания, че при движение по АМ „Тракия“ в посока към гр. Пазарджик, в лявата лента и при суха пътна настилка, пред него е възникнало ПТП между движещи се отпред МПС, поради което той – поради неспазване на необходимата дистанция – се е ударил в намиращите се пред него автомобили, а непосредствено след това, когато неговият автомобил вече е бил в спряло състояние, е бил ударен отзад от друго МПС, като междинният интервал между ударите е бил в рамките на 1–2 секунди. Свидетелят сочи общо участие на 4 автомобила и посочва, че на водачите са били съставени актове, като на него – за неспазване на дистанция.

Показанията на свидетелката К.Б. – водач на л.а. „БМВ“ – кореспондират с горното относно обстановката и поредността на събитията: свидетелката заявява, че поради височината на намиращия се пред нея л.а. „Дачия“ не е имала видимост към случващото се отпред и не е могла да възприеме своевременно, че има настъпила катастрофа и спрени на пътното платно автомобили. Посочва, че л.а. „Дачия“ пред нея вече е бил спрял, когато тя е предприела спиране, но не е успяла да спре своевременно и е последвал удар между управляваното от нея „БМВ“ и спрялата „Дачия“.

Тези показания се подкрепят от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, което, въз основа на протокола за ПТП и материалите по делото, приема, че на 14.10.2022 г. около 18:50 ч., на АМ „Тракия“, в района на км 33+800, в посока от гр. София към гр. Пловдив, л.а. „БМВ“ е реализирал удар в л.а. „Дачия“, като последният, към момента на удара е бил в спряло състояние. Експертът сочи, че от техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „БМВ“, който при движение зад л.а. „Дачия“ не е оставил безопасна дистанция, при която превозното средство да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност, както в процесния случай. Във връзка с поставените от ответника въпроси вещото лице е дали заключение, че л.а. „Дачия Докер“ не е имало възможност да предотврати настъпването на втория удар, тъй като се е намирал в спряло състояние към момента на съприкосновението.

В проведеното открито съдебно заседание експертът изяснява, че всеки един от водачите, участници в ПТП е могъл да предотврати удара с предната кола, ако е спазвал дистанция, която е опасната зона в зависимост от скоростта на движение, респективно всеки преден водач няма възможност да предотврати ПТП със задно движещия се автомобил.

При така установените факти съдът приема, че процесното произшествие представлява верижно ПТП в лявата лента на движение: първоначално възниква инцидент между предходни МПС, което води до внезапно намаляване на скоростта и спиране в лентата. Вследствие на това водачът на л.а. „Дачия“ не успява да реагира с достатъчна дистанция и реализира удар с намиращите се пред него автомобили, след което л.а. „Дачия“ остава спрян на пътното платно. Непосредствено след това, при ограничена видимост към ситуацията отпред, водачът на „БМВ“ предприема спиране, но поради несъобразена спрямо конкретната ситуация дистанция/време за реакция не успява да спре пред препятствието и удря спрялата „Дачия“.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че главната и преобладаваща вина за настъпване на процесните вреди следва да се вмени на водача на л.а.

„БМВ“, застрахован при въззивника.

От събраните доказателства по делото по несъмнен начин се установява, че към момента на реализиране на удара между „БМВ“ и „Дачия“, последният автомобил вече се е намирал в спряло състояние върху пътното платно, вследствие на настъпилото предходно пътнотранспортно произшествие. Водачът на „БМВ“, макар да се е движил в лявата лента на автомагистрала и при суха пътна настилка, не е съобразил скоростта и дистанцията си на движение с конкретната пътна обстановка, като не е оставил такава дистанция, която да му 3 позволи да спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на препятствие. С това поведение той е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, която задължава водачите да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях превозно средство, че да могат да избегнат удар при рязко намаляване на скоростта или спиране.

Наред с това, въззивният съд намира, че не може да бъде напълно изключен и приносът на водача на л. а. „Дачия“ за настъпване на процесното ПТП, доколкото от доказателствата се установява, че същият не е успял да предотврати първоначалния удар с движещите се пред него автомобили поради неспазване на необходимата дистанция, за което му е бил съставен и акт за административно нарушение. Това поведение е допринесло за възникване на опасната пътна ситуация и за последвалото внезапно спиране на автомобила в активната лента за движение, обусловило до голяма степен и последващия удар от страна на л.а. „БМВ“, настъпил в рамките на 1–2 секунди, респективно непосредствено след спирането на „Дачия“, при обективно ограничено време за реакция на задно движещия се водач.

При тези данни съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на „Дачия“, изразяващо се в нарушаване на правилата за безопасна дистанция, като приносът му следва да бъде определен в размер на 20 %, докато водещата причинна роля за настъпване на процесните вреди остава поведението на водача на лек автомобил „БМВ“.

При тези мотиви въззивният съд приема, че за ответното дружество е възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3 697,62 лв., до който размер предявеният иск е основателен. Размерът на мораторната лихва считано от изтичането на срока за доброволно плащане на 17.11.2023 г. възлиза на 169,40 лв., следователно решението, с което същата е присъдена в предявения размер от 119,13 лв. следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде отменено, в частта по отношение на присъдената главница над 3685,62 лв. до пълния предявен размер от 4622,03, както и в частта, с която на ищеца са присъдени разноски в размер на 289,04 лв. На ответника следва да бъдат присъдени 70,91 лева, представляващи направени в първоинстанционното производство разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът - въззивник следва да бъде осъден да заплати на ищеца – въззиваем сумата от 558,18 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, намалено от съда на 700 лв. предвид заявеното възражение за прекомерност и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и във връзка с материалния интерес по делото, ниската правна и фактическа сложност, както и процесуалните усилия на адвоката, изразяващи се в подаване на отговор на въззивната жалба и молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.