Решение № 807 от 06.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. Бургас, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20232100500769 по описа за 2023 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от адв. Сава Каров, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, пълномощник на ищеца „Заложна къща Ибис“ ЕООД, ЕИК 102870314, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.436, вх.Г, ет.1, представлявано от Диян Стоянов Донев, против Решение № 597 от 16.03.2023 г., постановено по гр. дело № 6534/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил иска на въззивника против П. В. М., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.

М. р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 960 лв., представляваща неустойка по два заложни билета, съгласно т.8б от договорите за заем и залог, от които 600 лв., неустойка по договор за отпуснат паричен заем /заложен билет/ от 18.10.2021 г. и 360 лв., неустойка по договор за отпуснат паричен заем /заложен билет/ от 20.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 960 лв. от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.08.2022 г. до изплащането, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение №2400/05.08.2022 г. на БРС по ч.гр.д. №4974/2022 г.

1

Въззивникът изразява недоволство от така постановеното съдебно решение, като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да приеме за установено, че въззивиемият П. В. М., ЕГН ********** дължи на въззивното дружество претендираната неустойка от 960 лв. Излага съображения, като в три пункта оспорва нищожността на неустойката и приетото от съда, че същата противоречи на обществения морал, представлява тройния размер на главницата по отпуснатите заеми и съобразно разпоредбата на чл. 92, ал.2 от ЗЗД следва евентуално да бъде намалена, но не и отхвърлена цялата претенция поради нищожност.

В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от П. В. М., ЕГН **********, който към момента е в З. в гр. Бургас.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.92 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството първоначално е започнало по подадено от въззивника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу въззиваемия П. В. М., като БРС със заповед №2400 от 05.08.2022 г. по ч.гр.д.

№4974/2022 г. на БРС е разпоредил длъжникът П. В. М. от гр. Б. да заплати на кредитора „Заложна къща Ибис“ ЕООД, представлявана Диян Стоянов Донев, сумата от 960 лв., представляваща сбор от дължими неустойки, от които 600 лв. – неустойка по договор за отпуснат паричен заем /заложен билет/, сключен на 18.10.2021 г. и 360 лв. – неустойка по договор за отпуснат паричен заем /заложен билет/, сключен на 20.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сборната главница от 960 лв., считано от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв., представляваща направените от заявителя разноски по делото. След извършена от районния съд справка и поради факта, че длъжникът не е бил намерен на посочения по делото адрес, при констатирана липса на 2 регистриран в НАП действащ трудов договор, съдът считайки, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок иск по чл.422 ГПК, което и е сторено с подадената на 13.10.2022 г. искова молба.

Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа и правна страна, събрал е необходимите доказателства и е достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Няма спор, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, видно от приложените по делото двустранно подписани заложни билети. Въззиваемият на два пъти е предал мобилни телефони в офиса на въззивното дружество, като в първия случай е изготвен заложен билет №8457554/18.10.2021 г., по силата на който въззиваемият М. е получил заем в размер на 200 лв. и срок за връщане на заема – 15 дни, като сумата е следвало да бъде върната на 02.11.2021 г. В залог за изпълнение на този договор въззиваемият е предоставил мобилен телефон „Самсунг“. Представен е и втори заложен билет №8458144/20.11.2021 г., по силата на който въззиваемият е взел заем от 120 лв. от въззивника отново със срок от 15 дни като е следвало да го върне на 05.12.2021 г. За този договор същият е дал в залог движима вещ – мобилен телефон „Моторола“. И в двата заложни билета фигурира декларация на въззиваемия по чл.14 ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, като е посочено, че М. е собственик на заложната вещ по силата на покупка.

В хода на делото се е установило, че въззиваемият не е върнал дължимите суми и в заложната къща е пристъпила към продажба на заложените вещи. Установява се, че вещта по първия договор е продадена на трето лице, което след време е установило, че телефонът е блокиран и новия собственик не може да го ползва, тъй като се е установило, че същият е закупен на лизинг от Виваком, а лизингополучателят – залогодател е спрял плащанията на лизинговите вноски. По твърдение на въззивната заложна къща телефонът е върнат от купувача като му е върната и дадената от него цена за мобилния телефон. По отношение на втория договор между страните се установява по делото, че телефон марка „Моторола“ е бил обявен за 3 откраднат и в последствие иззет от органите на МВР от заложната къща.

Въззиваемият е бил обвинен за извършената кражба и съответно след одобрено от БРС по НОХД №2342/2022 г. споразумение, същият се е признал за виновен, че на 20.11.2021 г. е отнел телефона от собственика му с намерение противозаконно да го присвои, поради което за това престъпление е осъден на 10 месеца лишаване от свобода.

За да постанови обжалвания резултат първоинстанционния съд, въпреки, че въззиваемият не е представил отговор на исковата молба, отчитайки факта, че се е явил в съдебно заседание и не е направил признание на иска, при условията на служебно разглеждане на въпроса за валидността на клаузите за неустойка, е счел, че същите са нищожни. Отчел е, че е налице противоречие на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като предвидените в договорите неустойки са три пъти по-големи от размера на главниците по договорите за заем. В този смисъл първоинстанционният съд е счел, че нееквивалентността между неустойка и получен заем е фрапираща поради което клаузите за неустойка противоречат на обществения морал.

Настоящата съдебна инстанция намира съжденията на първоинстанционният съд за правилни и законосъобразни. При тези определени размери на неустойките, надхвърлящи три пъти стойността на получените суми в заем, категорично сочи на нищожност поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл, цитираната ал.2 от чл.92 от ЗЗД, че „ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер“ в случая е неприложима, тъй като, както правилно е приел районния съд, се касае за изначално нищожна неустоична клауза.

Останалите оплаквания във въззивната жалба също са неоснователни.

Действително поведението на въззиваемия е обществено неприемливо и укоримо, но това в случая няма общо с нищожността на клаузата за неустойка в договора сключен между страните. За поведението си по отношение на втората заложена вещ, телефон „Моторола“, последният е осъден на лишаване от свобода по наказателно дело за кражба. Твърденията на въззивното дружество за претърпени вреди от неправомерното поведение на ответната страна, свързани с направени разходи по защита на купувача пред „Виваком“ за премахване блокирането на първия телефон и поемане на негативите от изземването на втория телефон, де факто нямат пряка връзка с 4 така формулираната в договорите неустоична клауза, свързана с обстоятелството, че заложената вещ е собствена на заемателя. Както правилно е приел първоинстанционният съд, неустойката не се явява санкция за неизпълнение на главно задължение по договора между страните, а е свързана с обстоятелството дали вещта е собственост на въззиваемия поради което така, както е формулирана и предвид размера й представлява средство за обогатяване на заложната къща. При това положение съдът намира постановения от първоинстанционния съд акт за правилен и законосъобразен, което налага същия да бъде потвърден. По отношение на искането за присъждане на разноски по делото, съдът намира същото, с оглед резултата по делото, за неоснователно.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 597 от 16.03.2023 г., постановено по гр. дело № 6534/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5