Решение № 1455 от 24.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично при закрити врати заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от П. Теодосиев Търговско дело №

20231100900411 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 ТЗ, образувано по молба на И. Й. К. за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Б.-25“ ЕООД поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост на дружеството.

Като основание на легитимацията на молителя да иска открИ.е на производство по несъстоятелност на ответното дружество са заявени вземания по осемдесет договора за заем, сключени в периода от 03.01.2022г. до 29.04.2022г. за суми от по 9 000,00 лв.

Ответникът оспорва молбата с възражения, че молителят не е кредитор на вземане по търговска сделка с дружеството, тъй като договорите за заем не са подписани на посочените в тях дати, а след освобождаването на В.Н.П. като управител на дружеството, сумите по договорите за заем и представените с молбата приходни касови ордери не са получавани по сметка или на каса от дружеството, договорите са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД поради заобикаляне на забраната на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ , на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и на основание чл. 40 ЗЗД поради сключването им с единствената цел да се създадат условия за открИ.е на производство по несъстоятелност на дружеството, а дори да са валидни не представляват търговска сделка, тъй като не са свързани с упражняваното търговско занятие от дружеството.

Процесните осемдесет договора за заем са представени с молбата по чл. 625 ТЗ и според съдържанието им са подписани от И. Й. К. в качеството на заемодател и В.Н.П. като управител на „Б.-25“ ЕООД в качеството на заемател на дати, които представляват почти всички работни дни в периода от 03.01.2022г. до 29.04.2022г.

Съдържанието на всички осемдесет договора за заем е напълно идентично – съгласно чл. 1 от договорите заемодателят предава в собственост на заемателя сума 9 000,00 лв. за срок до дата, която е след три месеца от датата на съответния договор, като след изтичането на посочения срок 1 заемателят е длъжен да върне даденото; съгласно чл. 2 заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата по чл. 1 в срок до датата на договора за заем, а съгласно чл. 3 да получи дадената сума пари след изтичането на договорения срок; съгласно чл. 4 заемателят има право да получи паричната сума в определения размер и да погаси предсрочно заема; съгласно чл. 5 заемателят е длъжен да върне полученото по договора в уговорения срок; съгласно чл. 6 страните ше решават всички възникнали спорове по взаимно съгласие, а при невъзможност по реда на ГПК; съгласно чл. 7 за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 240 – 242 ЗЗД.

С молбата са представени и осемдесет приходни касови ордера с поредни номера от 1 до 80 и с дати, съвпадащи с датите на договорите за заем, издадени от името на „Б.-25“ ЕООД за приемане от И. Й. К. на суми по 9 000 лв. с посочено основание договор за заем от съответната дата.

Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТТРЮЛНЦ, че В.Н.П. е бил вписан в търговския регистър като управител на „Б.-2“ ЕООД в периода от 03.09.2021г. до 20.05.2022г., на която дата е заличен като управител на дружеството въз основа на решение на едноличния собственик на капитала му за освобождаването му.

Молбата на И. Й. К. за открИ.е на производство по несъстоятелност на „Б.-2“ ЕООД е подадена на 28.02.2023г., към която дата В.Н.П. не е управител на дружеството.

При това положение по отношение на представените с молбата договори за заем (частни документи по своя характер) дружеството се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, поради което и съгласно цитираната разпоредба, а и с оглед заявеното от ответника оспорване на датите на документите, в тежест на молителя е да установи достоверна дата на документите чрез установяване на датата, на която документите са официално заверени, датата, на която съдържанието им е възпроизведено в официални документи, или датите на други факти, установяващи по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документите.

Следва да се посочи, че в съдебната практика е застъпено и становище, че при спор относно датата на частни документи, подписани от бивш органен представител на юридическото лице, юридическото лице не е трето лице по отношение на документа по смисъла на чл. 181 ГПК (определение №909 от 20.12.2018г. по гр.д. №3543/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. и цитираните в него решения на ВКС), но и според цитираната съдебна практика частният документ установява само авторството и съдържанието на изявленията в него, но не установява датата на съставянето му, поради което при оспорване от юридическото лице на датата на частен документ, подписан от негов бивш органен представител, в тежест на страната, която е представила и се ползва от документа, е да докаже датата на неговото съставяне.

Извод за действителните дати на процесните договори за заем не може да бъде направен от констатациите в заключението на счетоводната експертиза по делото, според които задълженията по договорите са включени в междинен баланс на ответното дружество към 15.05.2022г., тъй като според обясненията на вещото лице въпросният баланс не е представен от счетоводството на ответното дружество, а от бивш счетоводител на дружеството, като освен това балансът е съставен за нуждите на експертизата, а не на последно място е подписан от бившия счетоводител и бившия управител В.Н.П. едва след изрично искане на вещото лице да му бъде представен подписан баланс.

С оглед изложеното и дори да се игнорира обстоятелството, че въпросният междинен баланс към 15.05.2022г. не е представен като писмено доказателство по делото, нито като 2 приложение към заключението на счетоводната експертиза, то установеното от обясненията на вещото лице по експертизата обстоятелство, че балансът е съставен след образуване на производството по настоящото дело и подписан от лица без представителна власт за ответника, заключението на експертизата в частта му, основана на данните в този баланс, не представлява допустим източник на доказателствени изводи не само относно действителната дата на процесните договори за заем, но и въобще за обстоятелства от предмета на доказване в производството по делото.

Други доказателства, които да установяват достоверни дати на съставяне и подписване на представените с молбата по чл. 625 ТЗ осемдесет договора за заем и осемдесет приходни касови ордера, не са събрани в производството по делото, поради което по изложените съображения и при изрично заявеното оспорване от ответника на датите на цитираните документи съдът в приложение на чл. 181, ал. 1 ГПК, а дори и само в приложение на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, дължи да приеме, че документите не са съставени на датите, посочени в тях, а по отношение на ответника се считат съставени най-рано на 28.02.2023г. – датата на която са представени пред съда с молбата по чл. 625 ТЗ.

Следва неизбежният извод, че договорите са сключени и подписани от В.Н.П. като представител на ответното дружество по време, в което В.Н.П. не е управител на дружеството, от което пък следва, че договорите са сключени от лице без представителна власт за дружеството и не пораждат действие спрямо него.

Изложеното е достатъчно молбата по чл. 625 ТЗ да се приеме за неоснователна поради несъществуване на вземанията на молителя по договорите за заем, заявени с молбата като основание на легитимацията му да иска открИ.е на производство по несъстоятелност на ответното дружество, но следва да се отбележи, че дори да се приеме, че процесните договори за заем са подписани на посочените в тях дати и създават валидно учредена облигационна връзка между молителя И. Й. К. и ответника „Б.-25“ ЕООД, по силата на която И. Й. К. се е задължил да предостави на „Б.-25“ ЕООД суми в размери от по 9 000,00 лв. по всеки от договорите, а дружеството се е задължило да върне сумите в уговорените с договорите тримесечни срокове от датата на сключването им, представените с молбата по чл. 625 ТЗ доказателства не установяват основният факт за възникване на задълженията на заемателя по договорите, а именно – получаване на сумите, за които за сключени договорите за заем.

Както се посочи по-горе за доказване на този факт с молбата по чл. 625 ТЗ са представени осемдесет приходни касови ордера, издадени от името на „Б.-25“ ЕООД с поредни номера от 1 до 80 и с дати, съвпадащи с датите на процесните осемдесет договора за заем, като всички ордери съдържат и подписи, положени в графите „касиер“ и „вносител“, но ако от съдържанието на ордерите (частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК) може да бъде направен извод, че подписът за „вносител“ е положен от И. Й. К., посочен в документите като лице, от което се приема плащането на сумата по съответния ордер, по отношение на подписите в ордерите, положени в графата „касиер“, не става ясно от кое физическо лице са положени.

Действително, ордерите са издадени от името на „Б.-25“ ЕООД, а съгласно цитираната разпоредба на чл. 180 ГПК (приложима и в настоящото производство съгласно чл. 621 ТЗ) частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията в документите са направени от тези лица, но по отношение на документите, подписани от името на юридически лица, приложението на разпоредбата на чл. 180 ГПК и 3 предвидените с нея формална доказателствена сила е обусловено и от установяване на представителната власт на физическите лица, заявили воля и подписали документа от името на юридическото лице, което по необходимост предпоставя доказателствената стойност по чл. 180 ГПК на частен документ с изявление от името на юридическо лице, освен от подпис на физическото лице, заявило воля в документа от името на юридическото лице, така и от индивидуализиране на това физическо лице в съдържанието на самия документ.

По отношение на подписа, положен в процесните приходни касови ордери в графата „касиер“, самите ордери не съдържат други данни, въз основа на които да бъде индивидуализирано физическото лице, положило подписа от името на „Б.-25“ ЕООД, което по изложените съображенията по-горе е достатъчно да се приеме, че приходните ордери не установяват с противопоставима на ответното дружество доказателствена сила по чл. 180 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ получаването на сумите, за които са издадени.

Независимо и въпреки изложеното и дори да се приеме, че процесните договори и приходни касови ордери с противопоставима на ответника доказателствена сила установяват действително развили се съобразно съдържанието на договорите заемни правоотношения, следва да се посочи, че основателни се явяват и възраженията на ответника за нищожност на процесните договори за заем поради основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Договорът за заем е реален и фактическият му състав е осъществен с предаването на заетите суми.

Сключването на всеки от процесните договори за заем чрез плащане в брой от заемодателя на заемателя на сума от по 9 000,00 лв., само по себе си не нарушава предвидената в чл. 3, ал. 1, т.

1 ЗОПБ забрана за извършване на парични плащания на стойност, равна или надвишаваща 10 000,00 лв., но съвкупната преценка на съдържанието на договорите, включително и най-вече сключването им в последователни работни дни в период над четири месеца, обуславят неизбежния извод, че съгласието на страните за отпускане на заетите средства по договорите е еднократно, а самите договори за заем са сключвани с подписване на самостоятелни документи и с уговорени различни падежи, настъпващи в последователни календарни дни, с единствената цел да бъдат заобиколени императивните забрани на чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОПБ.

Това представлява самостоятелно основание да се приеме, че предявените с молбата на И.

Й. К. договорни вземания срещу „Б.-2“ ЕООД не съществуват, а въпросът дали описаните доказателства установяват парични вземания на И. Й. К. за връщане на предоставени суми по нищожните договори за заем на извъндоговорно основание по чл. 34, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и въпросът дали тези вземания въобще пораждат право на кредитора по чл. 625, вр. чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ да иска открИ.е на производство по несъстоятелност на длъжника му, в случая е безпредметно да се обсъждат, тъй като вземания с посоченото основание не са заявени с молбата, за чието разглеждане е образувано настоящото дело, като основание на легитимацията на молителя по чл. 625 ТЗ.