Решение № 260398 от 30.10.2020, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260398 / 30.10.2020г. гр.

Перник, 30.10.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,

Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО КОЛЕВ

При секретаря Теодора Тодорова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6677по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3 срещу М.Й. *** признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 698,64 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит „***“ № *** от 01.07.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 146,99 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.07.2015 г. до 06.11.2018 г., 339,72 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, сумата от 200 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията и сумата от 114,32 лв., представляваща лихва за забава за периода 7.11.2018 г. до 30.07.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 4635/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2019 г.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД твърди, че между ответника М.Й., в качеството му на заемател и третото за процеса лице „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за кредит „***“ № *** от 01.07.2015 г. (Договора), с който на ответника е предоставен револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 400 лв., впоследствие увеличаван с подписвани между страните анекси. Твърди се, че при сключване на договора на заемателя е предоставен и платежен инструмент – кредитна карта. Посочва се, че Й. усвоил сума в общ размер от 1 700 лв., като след извършени плащания по картата, продължавал да дължи сумата от 1 698,64 лв. Върху усвоената част от главницата е начислена и договорна лихва за период от датата на първата транзакция до датата на предсрочната изискуемост на кредита в общ размер от 146,99 лв.

Изяснява се, че договорът е обявен за предсрочно изискуем на 06.11.2018 г. поради виновно неизпълнение от ответника на договорните му задължения. Поради допуснатата забава и на основание чл. 16 от договора на същия е начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, а на основание чл. 12 от договора и такса за извънсъдебно събиране на вземанията.

Посочва се, че процесните вземания са прехвърлени на ищцовото дружество от заемодателя , за което длъжникът е уведомен с писмо. Като действие по уведомяването следва да се приеме и връчването на уведомителното писмо като приложение към исковата молба.

С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът М.Й. не оспорва сключването на процесния договор „***“, но отрича да е страна по правоотношение с ищцовото дружество. Твърди, че е усвоил сумата от 400 лв. като кредит, но впоследствие лимитът едностранно е увеличен от кредитора до 1700 лв., което намира за неправомерно. Поддържа, че не е уведомен за продажбата на процесните вземания.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира писмени становища, с които поддържа предявените искове.

Ответникът се явява лично. Поддържа вече изложеното в отговора на исковата молба относно сключването на Договора и усвояване на сумата, но оспорва да е уведомен за извършената цесия и дължимостта на наказателните такси.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ответника и „Аксес файнанс“ ООД е сключен Договора, както и че първоначално е предоставена сума в размер на 400,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит (револвиращ потребителски кредит). Установява се още, че страните са постигнали съгласие фиксираният годишен лихвен процент да е в размер на 43,2% (0,12% не ден, начисляван върху усвоена и непогасена главница), а ГПР – 45,9%, като „текущо задължение“ по Договора представлява усвоената и непогасена главница в периодите от 1-во до 19-о и от 20-о до последното число от месеца, върху които суми се дължи възнаградителна лихва, а в „общо задължение“ се включва непогасената главница, възнаградителна лихва, начислени разходи за събиране на просрочени задължения и обезщетение за забава в размер на законна лихва. В чл. 3, ал. 2 от Договора е уговорено, че кредитополучателят следва да заплаща текущо си задължение до 2-о число на месеца, дължимо за предходния месец. Уговорени са клаузи за начисляване на неустойка в случай на непредоставяне на допълнително обезпечение – чл. 21, вр. чл. 16 от Договора, такса в размер на 120,00 лева при забава и настъпване на предсрочна изискуемост, както и разходи за събиране на вземането в размер на 2,50 лева на ден – чл. 22, ал. 4 и 5 от Договора.

От представения по делото анекси към

Договора се установява, че страните са договорили е предоставена сума да бъде поетапно увеличавана, като на 24.07.2018 г. е достигнала размер от 1700,00 лева. Със същият анекс срокът на договора е продължен с шест години, считано от 24.07.2018 г.

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 23.04.2019 г. към него се установява, че кредиторът „Аксес файнанс“ ООД е цедирал вземанията си срещу ответника на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Вторият е бил надлежно упълномощен да съобщи на длъжниците за прехвърлянето на вземанията съгласно представеното пълномощно.

По делото не е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което да се уведомява ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор. В самата искова молба е материализирано уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което ищецът по делото уведомява кредитополучателя (ответник) за извършената цесия.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че ответникът е възстановявал суми, след което е отново е усвоявал такива по кредитния лимит, като непогасената главница е в размер на 1698,64 лева. Вещото лице е изчислило, че съобразно чл. 22, ал. 4 от Договора е начислена сума в общ размер на 80,00 лева , представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на вземанията (по 2,50 лева в периода 06.06.2018 г. до 06.11.2018 г. ). Посочено е, че е начислената такса в размер на 120,00 лева разходи за извънсъдебно събиране на вземането по обявена предсрочна изискуемост. Вещото лице е изчислило, че неплатената договорна лихва за периода от 18.07.2015 г. до 06.11.2018 г. е в размер на 146,99 лв., неустойката е в размер на 339,72 лева, а лихвата за забава за периода 7.11.2018 г. до 07.08.2019 г. е в размер на 128,03 лева.

Вещото лице е установило, че при постъпване на плащания от страна на ответника е спазван уговорения в договора ред за погасяване на задълженията.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.

С оглед на конкретните изявления в исковата молба и възраженията на ответника и служебното задължение на съда, предмета на доказване в настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1

698,64 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит „***“ № *** от 01.07.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 146,99 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.07.2015 г. до 06.11.2018 г., 339,72 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, сумата от 200,00 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията и сумата от 114,32 лв., представляваща лихва за забава за периода 7.11.2018 г. до 30.07.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 4635/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2019 г.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя, респективно възможност за ползване чрез кредитна карта, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидно клауза за неустойка, както и предпоставките за нейното възникване и начисляване; 4). да установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава за процесния период; 5). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 23.04.2019 г. към него се установи, че кредиторът „Аксес файнанс“ ООД е цедирал вземанията си срещу ответника на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, поради което ищецът е носител на спорното материално право. С връчване на препис от исковата молба лично на ответника и направеното изричното изявление в тази насока е изпълнено и задължението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което същият е активно материално легитимиран по предявените искове, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни по делото. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д.