Определение № 2093 от 15.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2093 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501251 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба с вх.№ 22483/ 1.06.2026г. по описа на РСБургас, подадена от Д. К. С. с адрес ***, представляван от адв. Цветанка Иванова- Стоянова, със служебен адрес гр.София, ул. „Опълченска“ №76, ет.1, офис 3-1, срещу определение № 2196 от 04.05.2026г., постановено по гр.д. № 570/2026г. по описа на РС- Бургас, в частта, с която е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател за местна неподсъдност на делото.

Частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд е направил неправилен и повърхностен прочит на практиката на СЕС и на ВКС, като е приложил по аналогия критерии за определяне на подсъдност, които са неотносими към настоящия казус. Сочи, че районният съд е определил подсъдността единствено съобразно твърденията на ищеца относно мястото на извършване на действията /живее в ***/, както е сторил и по гр.д.

№2160/2025г. на БОС, водено от Ф. срещу ответника Р. В. от ***, по което е приел, че делото не е подсъдно на БРС, без да извърши самостоятелна служебна проверка на фактите. Намира, че така възприетия подход е процесуално недопустим и противоречи на принципа за независимост на съда, тъй като на основание чл.118 ГПК съдът е длъжен да извърши служебна преценка за родовата и местна подсъдност, а не да я делегира на волята на ищеца. Сочи се, че въпреки, че съдът е приел, че ищецът се жали от публикуване на статия в медията BIRD.BG, а не просто текст в уотс ап или 1 фейсбук или друга социална платформа в интернет, се доверил единствено на твърденията на ищеца, с което допуснал да направи погрешна квалификация на случай, като го третира не като медийна публикация в интернет, а като разпространение на произволен текст в интернет пространството, с което допуснал съществено процесуално нарушение, в пряко противоречие със съдебната практика на ВКС, според която в тези случаи подсъдността е по седалището на медията, а не по адреса на ищеца, тъй като адресът на медията е установим и няма неяснота по отношение на определяемостта.

Намира за неправилен извода на съда относно компетентността му да разгледа спора поради това, че се явява съд по „центъра на интереси“ на ищеца, тъй като твърдените клеветнически изявления били разпространени чрез интернет, което правело мястото на извършването неустановимо. Сочи се, че критерият „център на интереси“ е неприложим, като се позовава на разрешението, дадено в определение №240 от 29.05.2023г. по ч.н.д.№ 447/2023г. на ВКС, Първо нак.отд. Заявява, че според задължителната практика на ВКС съществува ясна разлика в стандартите според способа на разпространение. Намира, че подходът за виртуално и неустановимо разпространение /например статус в социални мрежи като Facebook, Messenger, Instagram или глобални интернет портали/ е неприложим, когато се касае за конкретно позиционирана електронна медия, каквато е медията BIRD.BG, която е собственост и се издава от френска неправителствена организация DRJI, регистрирана във Франция с номер W751252632, чийто президент е А. Ч., постоянно живущ във Франция. Акцентира, че когато твърдените за клеветнически прояви са извършени чрез предоставяне на аудиовизуални медийни услуги /телевизия, радио или техните официални уеб платформи- интернет страници/, за местоизвършване на деянието следва да се приеме седалището на съответната медия, тъй като там се намира редакцията на медията и мястото, от което се излъчва и разпространява съдържанието. В случая в публикацията били обективирани видеа, посочени с препратки, което на самостоятелно основание препращало към седалището на медията BIRD.BG. Сочи се, че за дела, чийто правен спор се твърди да е извършен в чужбина, единствено компетентни са софийските съдилища, в чийто район е и постоянния адрес на частния жалбоподател. Освен това се изтъква, че седалището на електронната медия /източник е в гр.София, където е местоизвършването на соченото увреждане.

2

В заключение е изведено становище, че Районен съд- Бургас е местно некомпетентен да разгледа спора.

Иска се обжалваният акт да бъде отменен в частта, с която е оставено без уважение възражението на Д. С. за местна неподсъдност и вместо това производството пред РС- Бургас да бъде прекратено поради местна неподсъдност на този съд, а делото да се изпрати по подсъдност на компетентния съд- Софийски районен съд.

Представя препис от цитираното определение на ВКС, както и препис от определение по к.ч.н.д.№20258003201022 по описа за 2025г. на ВКС.

Ответникът Н. Ф. Ф., представляван от адв.Кирил Кирилов, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул. „Св.Св. К. и Методий“ № 37, ет.1, офис 7, е подал отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Сочи, че предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, резултат от разпространение на публикация в интернет пространството, като в тази хипотеза, предвид естеството на разпространение в интернет пространството не може да се приеме, че деянието има единствено и конкретно техническо място на извършване.

Релевантно за приложението на чл.115, ал.1 ГПК е мястото, където са настъпили твърдените вреди и където увреденото лице е възприело противоправното съдържание, респективно- мястото на неговото обичайно местопребиваване. В случая постоянният и настоящ адрес на ищеца са в с.Маринка, поради което правилно РС- Бургас приел, че е местнокомпетентен да разгледа спора.

Цитира съдебна практика на ВКС, гражданска колегия, като сочи, че същата се основава на Решение на СЕС /голям състав/ от 25.11.2011г. по съединени дела С-509/09 и С-161/10 и на Решение от 17.10.2017г. на СЕС по дело С-194/2016 и др.

Моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

По допустимостта на въззивното производство, Бургаският окръжен съд приема следното:

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК. Отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК. Подадена е в законоустановения срок от надлежно упълномощен /с пълномощно от 3.04.2026г., налично на л.58 от делото на РС/ представител на страна, която 3 има правен интерес да обжалва това определение, внесена е дължимата държавна такса.

Предвид изложеното въззивният съд приема, че частната жалба е допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

След като се запозна с твърденията и доводите на страните и ги прецени въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Н. Ф. Ф. /сега ответник по частната жалба/ е сезирал Районен съд- Бургас с иск с правно основание чл.45 ЗЗД против Д. К. С. /частен жалбоподател/ за осъждане на последния да му заплати сумата от 5000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет, нанесен психологически и физически дискомфорт, претърпени вследствие на клеветнически изявления, публикувани в статия, чийто автор е ответника, в електронен сайт www.bird.bg на 15.03.2025г., със заглавие „Пъдпъдъка заподозрян в контрабанда на руски горива и построил „магистратски“ хотел“, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от завеждането на делото до окончателното плащане. Твърди се, че за статията и нейното съдържание ищецът научил в ***, където живее постоянно. С разпространението на позорни и неверни факти за ищеца, ответникът му причинил непозволено увреждане в момента и в мястото на научаване. На основание чл.115 ГПК тези обстоятелства обосновавали подсъдността на делото на Районен съд – Бургас.

Във връзка с указания на районния съд за отстраняване нередовност на исковата молба, ищецът, чрез пълномощникът си е посочил, че адресът му е в *** /л.24 от делото на БРС/.

Преписът от исковата молба и доказателствата е връчен на пълномощника на ответника на 16.03.2026г.

На 20.04.2026г. в Районен съд- Бургас е получен отговор на исковата молба от ответника Д. С., чрез пълномощника адв. Цветанка ИвановаСтоянова. С него исковата молба се оспорва като неоснователна и подадена в нарушение на принципа на чл.3 ГПК. Намира, че не се установява наличието на предпоставките от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗДпричинено от ответника увреждащо деяние на ищеца, вреди и причинноследствена връзка между тях.

4

В т.II от отговора на исковата молба е направено възражение за местна неподсъдност на делото на РС- Бургас. Изтъква се, че постоянния адрес на ответника е в ***, където е и седалището на медията BIRD.BG, в която се намира тази публикация, поради което родово и местно компетентен да разгледа делото на основание чл.105 ГПК е СРС. На второ място се изтъква, че фактическият състав по публикуването на материала в медията за разследваща журналистика BIRD.BG се осъществява на територията на ***. Сочи се, че последното довършващо деяние от състава, наред с подготовката на съдържанието, което е в гр.София, а именно- довършването на годен за публикуване материал и осъществен редакционен контрол от главния /отговорния/ редактор на медията, е с адрес в гр.Париж, Франция, където е седалището на неправителствената организация /издател и собственик на сайта/ DRJI- юридическо лице, регистрирано във Франция /с рег. № W751252632/, където са разположени и сървърите на медията.

Изтъква, че пространствената свързаност на деянията на ответника за създаването на публикацията в BIRD.BG, чийто сървъри са разположени във Франция, предполага за място на настъпване на увреждащото деяние да се приеме ***, където живее и работи и главния редактор на медията- А. Ч..

Намира за ирелевантно мястото на настъпване на вредоносните последици, освен ако същото се различава от мястото на деянието. Позовава се и на утвърдена съдебна практика, включително на ОС- Бургас /постановена по дела с ищеца по искове с правно основание чл.45 ЗЗД/, която приема, че местната подсъдност се определя от мястото на довършване на деянието /в случая- гр.София/, а не от мястото на настъпване на вредоносните последици.

Също така се сочи, че следва да бъде съобразена спецификата на разпространение на информацията. Изтъква се, че според легалната дефиниция на §1, т.22 от ПЗР на ЗЕС за интернет като система от взаимносвързани мрежи, функциониращи като единна виртуална мрежа, като е изведен извод, че е обективно невъзможно да се установи конкретно място на разпространение на определени твърдения, тъй като е възможен физически достъп на потребителя на интернет услуги от различни точки в пространството. Сочи се, че разгласяването означава довеждане /от страна на медията BIRD.BG/ на хипотетично увреждаща информация до трето лице, като именно тогава деянието е довършено. В тази връзка моли да се приеме, че „след като е повдигнат спор за непозволено увреждане за хипотетични 5 клевети, осъществени публично и разпространени чрез електронната медия, одобрението от отговорен редактор на медията и разпространението е станало по седалището на медията в чужбина, като за територията на България това е ***, където е и седалището на Д. С.“.

Иска се производството пред РС- Бургас да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Софийския районен съд, който е местно компетентен да разгледа спора.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е оставил без уважение възражението за местна неподсъдност, направено от ответника, първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.115 от ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието. Посочил е, че се касае до изборна подсъдност, като изборът се прави с предявяването на исковата молба от ищеца. Иск, основан на претенция за непозволено увреждане, може да бъде предявен както по постоянния адрес на ответника /чл.105 ГПК/, така и по местоизвършване на деянието.