Решение № 296 от 15.10.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. гр. Димитровград, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610101017 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между Д. Х. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, *********** в качеството й на кредитополучател и ,,ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, в качеството си на кредитодател, е сключен договор за паричен заем № 4987424 от 20.12.2023 година.

По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 550 /петстотин и петдесет лева/, равняващи се на 281,21 евро на г-жа М., а доверителката ми е следвало да възстанови кредита, ведно с възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 2, т. 6 от договора, годишен лихвен процент по заема е 40 % /четирыдесет процехта/, а годишният процент на разходите е 46.98 % /четирыдесет и шест цяло и деветдесет и осем процента/.

Срокът на договора е 24 /двадесет и четири/ седмиц и.

Във връзка с договор за паричен заем № 4987424 от 20.12.2023 година и Договор за паричен заем № 5414342 от 08.04.2025 година, и на основание чл.

1

4, т. 3 от последните, доверителката ми сключва и договор за предоставяне на гаранция № 4987424 от 20.12.2023 година, както и договор за предоставяне на гаранция към Договор за паричен заем № 5414342 от 08.04.2025 година, с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 202513690, с цел обезпечение на вече подписаните договори за потребителски кредити.

С договорите за гаранция се уговаря, че ищцата дължи възнагражденне на втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 202513690 за това, че става гарант по всяко от кредитните правоотношения. Същите възнаграждения се заплащат от г-жа М. директно по сметхите на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, с ЕИК 131576434 ежемесечно, sаедно с първоначално уговорените погасителни вноски по всеки от кредмтите. Въпреки тези факти, касаещи договорите за гаранция, ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, с ЕИК 131576434 не е отразил това обстоителство в годишхите проценти на разходите и не е включил тези разходи в годишните проценти на разходите, въпреки че е трябвало.

Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 1 0а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодатедят е изискал и е събрал от довервтелката ми лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредити. Също така и въпреки, че в договорите е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което е противоречие с чл. 19 от ЗПК. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените съображения, касаещи нищожностга на кредитните сделки и твърдението, че последните не са проиsвели правен ефект, смята, че и уговорките за заплащане на възнаграждения на втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 202513690 за учредяване от негова страна на лично обезпечевие също са нищожни. Конкретните договори обаче са недействителни и на самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в ttn. 138 от ЗЗД и представлява съглашенне между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, не участващо 2 лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника.

Сключениат договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това, поставянето на иsискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на риска от неизлълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособностга, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе. Цитира съдебна практика.

На самостоятелно основание, счита че приложената възнаградителна лихва, в размер на 40 % /четиридесет процента/, по всеки от двата лроцесни договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Излага подробни съображения.

С оглед гореизложеното, счита, че е заплатила, въпреки липсата на основание по договор за паричен заем № 4987424 от 20.12.2023 година, сумата от EUR 100 /сто евро/, на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, с ЕИК 131576434.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Люлин 7", ул. „Джавахарлал Hepy № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Д. Х. М., с ЕГН: ********** сумата в размер на 1 00 евро, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № 4987424/20.12.2023 г.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с който излага твърдения за неоснователност на предявените искове.

Оспорва изцяло твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор за паричен заем. Договорът за паричен заем е валиден и е сключен при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Годишният процент на разходите (ГПР) е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, 3 не представлява разход по кредита по смисъла на Закона за потребителския кредит и не следва да бъде включвано при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице – „Файненшъл България“ ЕООД, което гарантира изпълнението на задълженията на заемателя. Тази услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаването.

Категорично оспорвам твърдението за съществуване на клауза за възнаграждение за гарант в договора за паричен заем. Неоснователни са твърденията за заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Изискването за обезпечение е стандартна практика при отпускане на кредити и цели намаляване на кредитния риск за заемодателя. На ищеца са били предоставени няколко възможности за обезпечение, включително предоставяне на двама физически лица-поръчители или банкова гаранция.

Изборът на дружество-гарант е бил една от възможностите, предоставени на заемателя, и е резултат от неговата свободна воля.

Оспорва изцяло твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор за паричен заем. Договорът за паричен заем е валиден и е сключен при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Годишният процент на разходите (ГПР) е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, не представлява разход по кредита по смисъла на Закона за потребителския кредит и не следва да бъде включвано при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице – „Файненшъл България“ ЕООД, което гарантира изпълнението на задълженията на заемателя. Тази услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаването.

Категорино оспорва твърдението за съществуване на клауза за възнаграждение за гарант в договора за паричен заем.

Оспорва и твърдението за неравноправна клауза. Ищецът е имал реална възможност да избере друго обезпечение или да сключи договор за кредит с друг кредитор. Клаузата за обезпечение не създава значителен дисбаланс в 4 правата и задълженията на страните, тъй като е насочена към защита на интересите на кредитора и е обичайна в практиката на кредитиране.

Твърдението за недействителност на договора за кредит поради нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК е неоснователно, видно и от липсата на релевантна аргументация. Изложените в подкрепа на това твърдение доводи нямат връзка със самото твърдение. Разсъжденията на ищцовата страна относно поетото от ищеца задължение да представи обезпечение не разкриват нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК.

Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК установяват минимално изискуемото съдържание, информацията, която трябва да се съдържа в договора по отношение на лихвения процент, годишния процент на разходите и общата дължима сума.

Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора трябва да има информация за лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, ако лихвеният процент не е фиксиран, в договора трябва да има информация и за индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Под лихвен процент по кредита разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК визира не възнаграждението на кредитора, каквито са инсинуациите на ищцовата страна, а лихвениятпроцент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Съгласно § 1., т. 4 ДР ЗПК - „Лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.“ Лихвеният процент по процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора. Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора. Съгласно чл. 2, т. 6.1 от договора, „Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху 5 остатъчната съобразно погасителния план главница за съответния период в зависимост аот периодичността на вноските.“ Задълженията на кредитополучателя по процесния договор за паричен заем са коректно изчислени при прилагането на договорения между страните фиксиран лихвен процент.

С оглед на което, договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите (чл. 2, т. 8 от ДПЗ) и общата сума дължима от потребителя (чл. 2, т. 7 от ДПЗ), взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“). Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.