Решение № 136 от 18.12.2024, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Царево, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20242180100208 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Делото е образувано по искова молба от адв. М. В. М. при АК - гр. Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр. П.*, в качеството му на пълномощник на В. К. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С.**** против „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, Славянска, 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П., с която се иска от съда, да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит № 890163 от 04.07.2023 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК или в условията на евентуалност, да обяви за нищожна клаузата на чл. 18 от Договор за потребителски кредит № 890163 от 04.07.2023 г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1265,11 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от 1 исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Ангажира писмени доказателства. Депозира насрещен иск, с който се иска от съда, да осъди В. К. Н. да заплати „Кредирект“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен – на основание чл. 23 от СПК да заплати на „Кредирект“ ЕООД сумата в размер на 900,00 лева, представляваща неизплатено задължение по главница по Договор за потребителски кредит № 890163 от 04.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по Договор за потребителски кредит №890163 от 04.07.2023 г. сключен с ответника. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 900.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1 204.89 лева, съгласно условията на договора. Твърди се, че съгласно Договора, ГПР по кредита е в размер на 53.6%, а ГЛП в размер на 44% при срок за погасяване на кредита от 13 вноски. Твърди се, че в чл. 18, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищеца не предостави допълнително обезпечение по чл. 6 от Договорът, то той дължи неустойка в размер на1265,11 лева. Твърди се, че неустойка в общ размер на 1265,11 лева, е разпределена на 13 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 190 лева. Във връзка с това ищеца твърди, че Договора е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, в условията на евентуалност, че клаузата на чл.18 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146 ал.1 от ЗЗП.

Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че иска е допустим, но неоснователен. Според ответника, оспорената клауза не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като във всеки случай на предоставяне на 2 потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита, като рисковият профил на клиента, се оценява преди момента на сключване на договора за заем, като към него момент се преценява и носения от финансовата институция финансов риск. Твърди се, че оспорената клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПК, тъй като не се създава задължение за потребителя, при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Ответника твърди, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като заобикаляне на закона не може да бъде осъществено, чрез невалидно съглашение. Според ответника, размерът на неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като неустойка се явява обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, което обезщетение не попада в общите разходи и не може да се взема предвид при изчисляване на ГПР. Твърди се, че в договора са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК.

В съдебно заседание, страните не се представляват. Взимат писмени становища по делото.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото и се установява от приложения като доказателство Договор за потребителски кредит № 890163 от 04.07.2023 г. че страните са били във валидно, облигационно отношение по силата на договора.

Няма спор, че съгласно Договора ищеца, следва да върне сумата по кредита, която е в размер от 2470,00 лева, при сума на получаване 900.00 лева, лихва от 304,89 лева и неустойка в размер на 1265,11 лева, при срок на кредита от 6 месец.

Не се спори, че съгласно Договора, ГПР по кредита е в размер на 53.6%, а ГЛП в размер на 44% при срок за погасяване на кредита от 13 вноски.

Няма спор, съгласно чл. 18 от договора в случай, че ищеца не осигури и не представи в срок, обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на договора и общите условия, същия дължи неустойка в размер на 1265,11 лева.

3

При така установената следните правни изводи: фактическа обстановка, съдът прави

Предявени са искове, с които се иска от съда, да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит № 890163 от 04.07.2023 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК или в условията на евентуалност, да обяви за нищожна клаузата на чл. 18 от Договор за потребителски кредит № 890163 от 04.07.2023 г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1265,11 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

По допустимостта на исковете:

Предявените искови претенции са допустими. Съгласно правната доктрина, нищожността на един договор, може да се установи с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката. За да възникне право на иск в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който е безспорно е подведомствен на съда. Следва да се посочи, че условията, при които правото на иск, възниква в полза на определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо /отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед горното, следва да са налице кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава. Искът за установяване нищожност на част от договор е установителен по своя характер и предпоставка за неговата допустимост- като беше посочено по- горе- е наличието на правен интерес. В случая, според съда такъв правен интерес е налице, като същия произтича от качеството на ищеца, който е страна по договора и при въведени съмнения за действителността на част от договора, правното му положение е смутено. При това положение се налага извода, че при всяко положение, когато ищецът има интерес да внесе 4 яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува, респ. не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество. В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната такава, поради което настоящия съд приема, че предявените искове са процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, който не отговаря на твърдените законови изисквания на специалния ЗПК, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност. В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит и клаузата за предоставяне на поръчителство, респ. за свързаната с това кауза за неустойка са нищожни, на заявените правни основания.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят 5 свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 от ТЗ) /виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2009 г. ОСТК/. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава III ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл.

11 от ЗПК.

Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.