Определение № 1407 от 30.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1407 гр. София, 29.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500985 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Й. Т. срещу определение № 12077 от 24 ноември 2022г. по гр. д. № 12007/2022г. , с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу постановление за възлагане от 11.10.2022г. по изп. дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ с рег. № ***.

За да постанови обжалвания акт, СГС е приел, че подадената до съда жалба е недопустима, тъй като длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на вещта, която и по същество е преценил, че не представлява жилище, и с оплаквания относно цената и площта на обекта на изпълнение.

В жалбата си до съда срещу постановление за възлагане № 05444/11.10.2022г. по изп. дело № 346/2012г. на ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС Б. Й. Т. е посочил, че с това постановление е възложен негов единствен несеквестируем имот, за несеквестируемостта на който не следва да се изхожда единствено от наименованието и статута на имота и дали задоволява или ще задоволява жилищни нужди, а в случая имотът е в строеж, не е използван за търговски обект и може да се преобразува в жилище, има уговорка със строителя за замяната му с жилище; счита, че е занижена и цената му, както и квадратурата му.

В частната жалба срещу акта на съда, приел посочената жалба за 1 недопустима, се излагат оплаквания срещу него и се иска отмяната му и прилагане на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като жалбоподателят не притежава друг имот освен магазина, който може да се ползва за жилище, и има уговорка за замяната му с нормално жилище.

Насрещната страна – взискателят „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД е оспорил частната жалба по съображения, идентични на тези във възраженията му срещу жалбата до съда, като на първо място е релевирал доводи, че е недопустимо при обжалване постановлението за възлагане длъжникът да се позовава на нарушения, свързани с целия процес на извършване на публичната продан и на подготовката за наддаването, а не на такива при самото наддаване, както и е недопустимо да се позовава на несеквестируемост на имота.

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най - високата предложена цена.

Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост (забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права) на продадената вещ. От друга страна, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане (т. 8 от цитираното ТР). С цитираното ТР е пояснено, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от 2 предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.

Съгласно приетото в горецитираното ТР и преценката дали се е стигнало до възлагане на имуществото по най-високата предложена цена в резултат на наддаването, при обжалване на самото постановление за възлагане, не може да се разпростира до проверка на начина на определяне на началната цена, от която ще започне то.

Съобразно цитираната норма от процесуалния закон, уреждаща право на жалба срещу постановлението за възлагане, и разясненията, дадени с посоченото ТР, частният жалбоподател не може да се позовава на несеквестируемост на имота, обект на изпълнение (отделен е въпросът дали в случая се излагат доводи за несеквестируемост, които формално могат да се подведат под хипотезиса на нормата на чл. 444, т. 7 ГПК ), на този етап от изпълнението, нито да оспорва стойността, съответно началната цена на имота, както и приетата площ на имота, тъй като постановлението за възлагане може да се атакува само на предвидените в закона основания. Ето защо законосъобразно жалбата с адресат съда е приета за недопустима като подадена от легитимирано лице, но основана на недопустими доводи, тъй като правото на жалба за защита срещу процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение по действащия ГПК е признато само срещу изрично посочените действия или бездействия на съдебния изпълнител.

Следователно обжалваното определение е законосъобразно, а частната жалба срещу него, която съдът прие за допустима като подадена и срещу преграждащ производството съдебен акт, е неоснователна и се оставя без уважение.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. Й. Т. срещу определение № 12077 от 24 ноември 2022г. по гр. д. № 12007/2022г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу постановление за възлагане от 11.10.2022г. по изп. дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ с рег. № ***.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4