Решение № 585 от 02.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. В., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110200082 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по жалба на „Л.Ф." ЕООД- гр.В. срещу Наказателно постановление № 03-2300859/20.09.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда"В., с което на дружеството е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 КТ.

Дружеството

– жалбоподател счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради наличие на съществени нарушения на процесуалния закон.

Изтъква, че като нарушител е посочено юридическото лице „Л.Ф." ЕООД, но е отразен ЕИК на друго търговско дружество, а именно- „Каби груп" ООД. Намира, че индивидуализиращите данни на нарушителя са задължителен реквизит на наказателното постановление, поради което неточностите в отразяването им обуславя неговата отмяна.

Счита, че се касае за порок, който не може да бъде саниран, тъй като накърнява правото му на защита. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. В условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложената санкция до законоустановения минимум , в това число с приложение на разпоредбата на чл.

415в КТ, предвид обстоятелството, че последиците от нарушението са били незабавно отстранени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв. В. Д., която поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че се касае за техническа грешка в изписването на ЕИК на дружеството, която не следва да се третира като съществен порок, доколкото правилно са били описани 1

ЕИК, ЕГН и имена на представляващите дружеството лица. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател стопанисвало заведение за бърза закуска „Морско конче", находящо се в гр.В., на ул."Ц.С." №19а.

За осъществяването на дейността си то ангажирало работници по трудово правоотношение.

Н а 10.02.2023г. между лицето З.С.Т. и въззивното дружество бил сключен Трудов договор №4, по силата на който Т. приела да изпълнява длъжността „готвач“ в обекта, като било уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 730,00 лева. В този размер била и основната работна заплата, начислена на лицето за м.февруари 2023г.

През м.август 2023г. от св.М. О. М. -инспектор в Дирекция „Инспекция по труда"-В., била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени.

Проверяващата констатирала, че начисленото основно трудово възнаграждение е в понисък размер от установената в този момент за страната минимална работна заплата.

Във връзка с тези констатации на 31.08.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 10.02.2023г. е договорил с лицето З.С.Т. основно трудово възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС №497/29.12.2022г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан с отбелязване, че незабавно ще бъде начислено основно възнаграждение до 780 лева.

Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

На 01.09.2023г. със служителката било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което основното й месечно трудово възнаграждение било увеличено на 780,00 лева, които били съответно начислени за процесния месец.

Въз основа на съставения акт на 20.09.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Л.Ф." ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за извършено нарушение на чл.10, ал.1, вр. чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата, вр. чл. 244, т.1 и чл.245, ал.1 от КТ и чл. 66, ал.1, т.7 КТ.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва с жалбата, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката М. О. М., както и приобщените писмени доказателства.

Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на 2 проверяващата, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна- наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 30864/17.10.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" и Заповед № ЧР-922/18.12.2023г. на главен секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда". Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Действително, в началото на обстоятелствената част и в диспозитива на наказателното постановление единният идентификационен код на санкционираното лице е посочен неправилно, като правилният такъв е изписан само при описанието на обстоятелствата, в които се изразява нарушението.

Съдът намира обаче, че се касае за техническа грешка, която не е затруднила правилното възприемане на лицето, на което е наложено наказанието.

Юридическите лица се идентифицират не единствено чрез ЕИК-номер, но и с наименованието, правната организация, седалището и законния си представител.

В случая в наказателното постановление не е допусната грешка при отразяването на тези белези, като последователно е посочено, че нарушител е „Л.Ф.“ ЕООД, представлявано от Г.Н.И. с ЕГН :********** с адрес гр.В., ул."Ц.Б. III" №39а.

Посочените данни позволяват напълно еднозначното идентифициране на лицето, сочено за нарушител, на което е наложено и съответното наказание. Следва да се отбележи, че нарушенията на административно-производствените правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, а в случая допуснатата непрецизност има само формален характер и не е накърнила реално процесуалните права на лицето.

3

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл. 244, т. 1 о т КТ Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година.

От своя страна нормата на чл. 10 от Наредбата предвижда минималната работна заплата да е най-ниското трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа, а според разпоредбата на чл. 11 от Наредбата минималната месечна работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, се гарантира при добросъвестно изпълнение на задълженията и не зависи от постигнатите резултати и платежоспособността на работодателя. Тя е основа за определяне на минималните размери на социалните и осигурителните плащания.

На следващо място, за м. февруари 2023 г. минималната работна заплата за страната е определена с ПМС № 497/29.12.2022 г. обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2023 г., в сила от 1.01.2023 г. , като в чл. 1, ал. 1 от Постановлението от 1 януари 2023 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 780 лв. и минималната часова ставка от 4,72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. В ал. 2 е посочено, че размерът на минималната месечна работна заплата по ал. 1 се определя за пълен работен месец.

Понятието „работодател" е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма спор по делото, а и се установява от приложения трудов договор, че лицето З. Т. е била ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „Л.Ф." ЕООД има качеството работодател по отношение посоченото лице.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че през м. февруари 2023г. на служителката Т. е начислено основното трудово възнаграждение в размер на 730 лв. -под размера на установената за страната минимална работна заплата.

Следователно дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължението си да не договаря месечна работна заплата, по-ниска от установената за страната МРЗ, с което е нарушило разпоредбите на чл.10, ал.1, вр. чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата, вр. с чл.244, т.1 от КТ. За констатираното нарушение с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на въззивното дружество.

Съдът констатира, че като нарушена е посочена и нормата на чл. 245, ал. 1 о т КТ, според която при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В обстоятелствената част на наказателното постановление обаче не се съдържат 4 фактически твърдения за размера на изплатеното трудово възнаграждение, а се приема, че нарушението се изразява в незаконосъобразно начисляване на възнаграждението за процесния период. Следователно нормата на чл.245, ал.1 от КТ е неотносима към извършеното нарушение. При правилно установена фактическа обстановка и при правилна квалификация на извършеното административно нарушение, наказващия орган е приложил неправилно административно наказателната разпоредба.

Според разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Поради това и доколкото в случая не са налице никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил запознат, съдът намира, че следва да измени НП в тази му част, като наказанието се наложи за нарушение на чл.10, ал.1, вр. чл.11 от Наредбата за договаряне на работната заплата, вр. с чл.244, т.1 от КТ.

Съдът счита наред с това, че наказанието е определено неправилно, като въпреки че са били налице предпоставките за това не е била приложена разпоредбата на чл.415в от КТ.

Според посочената разпоредба за маловажно нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.