Решение № 49 от 09.07.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Габрово, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254200600146 по описа за 2025 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба от подсъдимия Б. Ю.

М. от гр. ***, чрез защитника адв. В. П. от АК ***, против Присъда № 24/14.04.2025 г. по НЧХД № 477/2024 г. на РС Габрово.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. Ю. М., роден на ******* в гр. ***, живущ в град ***, български гражданин, ****** с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че около 16,00 ч. на 26.05.2024 г., на автомивка на бул. „Трети март" в гр. Габрово, чрез нанасяне на удар с ръка в лицето, умишлено причинил на С. Г. Т. от гр. ***, с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в леко кръвонасядане в горната част на шията вдясно, до десния челюстен ъгъл, довело до болка, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - "ГЛОБА" в полза на държавата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

На основание чл. 45 от ЗЗД съдът е осъдил подсъдимия Б. Ю. М. да заплати на гражданския ищец С. Г. Т. от гр. ***, с ЕГН **********, сума в 1 размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за нанесените му от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 26.05.2024 г. до окончателното им изплащане, като над този размер, до пълно претендираната сума от 2000 лева е отхвърлил така предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът е осъдил подсъдимия Б. Ю. М. да заплати по сметка на PC - Габрово държавна такса върху уважената част от предявения граждански иск в размер на 50 лв. /петдесет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал.З от НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. Ю. М. да заплати на С. Г. Т. от гр. *** сума в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи направените от последния деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

Във въззивната жалба се твърди, че присъдата на ГРС е неправилна и незаконосъобразна. Не били събрани никакви доказателства за виновно поведение от страна на подс. Б. М..

Претендира се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да оправдае подсъдимия.

С въззивната жалба, и в съдебно заседание, не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият Б. М. и поддържат въззивната жалба и направените искания. защитникът адв. П.

Частният тъжител С. Т. и неговият повереник адв. Р.-М. Х.–К. от ГАК оспорват въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. Ю. М. е роден на *** в гр. ***. Живее в град ***.

Същият е български гражданин, ***, с ЕГН **********.

От съвместното си съжителство тъжителят С. Т. и сестрата на Б. М. свидетелката М.М., имат общо дете - ***, родена през *** След настъпилата 2 между двамата раздяла през лятото на 2022 г., С. Т. заживял на съпружески начала със свидетелката И.П., като с Решение № 582/02.12.2022 г. родителските права на детето били предоставени на М.М., а на тъжителя бил определен режим на лични отношения всяка неделя от 14:00 до 17:00 ч. След влизане в сила на съдебно решение отношенията между С. Т. и М.М. били обтегнати и двамата взаимно се обвинявали в неизпълнение на установения режим за контакти на детето с бащата.

На 26.05.2024 г. около 16:00 ч. тъжителят С. Т. и свидетелката И.П. посетили автомивка на бул. „Трети март" в гр. Габрово, като в процеса на миене на своя лек автомобил двамата видели, че в съседната клетка се намира свидетелката М.М. заедно с малолетната *** С.Т. и И.П. се приближили до тях и тъжителят се опитал да установи контакт с дъщеря си, при което свидетелката М.М. я дръпнала зад гърба си и му заявила, че детето се страхува от него и не желае да го вижда. Недоволен от чутото, тъжителят се опитал физически да стигне до дъщеря си, но свидетелката М.М. му препречила пътя, като двамата допрели главите си една в друга, отправяйки си и взаимни обвинения по отношение контактите му с детето. Малко след това С. Т. и И.П. се отдалечили и откарали лекия си автомобил до прахосмукачките на автомивката, а М.М. позвънила първоначално на тел. 112 с информация, че е била заплашена от двамата с физическа саморазправа, което повторила и на своя брат - Б. М., в непосредствено проведен впоследствие друг телефонен разговор. От своя страна подсъдимият незабавно се отправил към автомивката със своя лек автомобил, като при пристигането си видял единствено тъжителя и свидетелката И.П., които почиствали своята кола. Б. М. незабавно отишъл при тях и с агресивен тон започнал да пита къде е сестра му и какво е състоянието й. С. Т. и И. П. му отговорили, че не знаят къде е, като в този момент самата М.М. излязла от клетката и се приближила до тях, оставяйки детето си на намиращия се в непосредствена близост неин познат - свидетеля В.П. Вербалната агресия между подсъдимия и тъжителя се повишила. В един момент Б. М. посегнал и ударил с ръка тъжителя в дясната част на лицето, след което се опитал да го хване през кръста. От своя страна М.М. и И.П. също влезли във физическа саморазправа, като паднали на задната седалка на лекия автомобил и там започнали взаимно да се удрят и скубят. Случващото се било възприето от част от посетителите на автомивката, включително и от свидетелите М.А. и В.К., а някои от останалите се намесили, за да спрат 3 конфликта. Тъжителят същевременно успял да се отдалечи от подсъдимия и разтървал биещите се в автомобила М.М. и И. П. В този момент на място пристигнал полицейски автопатрул, състоящ се от свидетелите Х.А. и Ц.Ц., които раздалечили двете продължаващи да си отправят обиди страни, а след това откарали С. Т. и И.П. до РУ - Габрово, където двамата дали сведения по случая. По-късно на място пристигнали и други полицейски служители, които впоследствие снели обяснения от М.и Б. М.

На 28.05.2024 г. тъжителят посетил съдебен лекар, който в издаденото съдебно-медицинско удостоверение № 80 отразил установено леко кръвонасядане в горната част на шията вдясно, до десния челюстен ъгъл, довело до болка, без разстройство на здравето. На същата дата съдебен лекар прегледал М.М. и ***, констатирайки нанесени им леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 и 2 от НК. По случая в РП - Габрово била образувана преписка вх. № 1697/2024 г., приключила с Постановление от 16.09.2024 г., с което било отказано образуването на наказателно производство поради липса на извършено престъпление от общ характер. На 26.06.2024 г., е внесена и тъжба, по повод на която е образувано първоинстанционното дело.

След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват гласните и писмените доказателства и приобщените по делото дискове с видеозаписи.

Становището, изразено във въззивната жалба и в съдебно заседание, че престъплението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, не намира подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. Правилно районният съд е посочил, че са налице две групи твърдения, първата от които в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че не е нанасял удар на С. Т., а втората в подкрепа на изложеното в тъжбата, че такъв удар е осъществен. Свидетелката И.П. е настоящата съжителка на пострадалия С. Т.. Описва фактология, каквато е представена и в тъжбата. В показанията си на л. 102 от НЧХД казва:

„като чистихме, изведнъж чухме спирачки на кола. Б. слезе от колата и тичайки първо блъсна мен и аз залитнах към нашата кола. След това застанах между тях двамата, които бяха един срещу друг, и го попитах какво прави. В този момент от някъде се зададе сестра му с детето и започна да се 4 саморазправя с мен – да ме обижда, да ме кълне и да ме плюе в лицето. Аз инстинктивно я ударих. Тя тръгна срещу мен да ме бие и С. застана между нас.

Тя взе детето и отиде някъде. През това време Б. удари С. в лицето и се опита да го събори на земята“. Свидетелят В.К. е таксиметров шофьор, който е бил по същото време на автомивката. В показанията си на л. 147 от НЧХД казва:

„Момчето до прахосмукачката /С./ не се сещам дали се меси, защото другото момче /Б./ се приближи и го удари със сила… Момчето, което удари, беше с жената с детето и той приближи другия мъж и го удари… Дойде и удари мъжа на прахосмукачката… Удареното момче не е удряло другия, но не съм сигурен… На случая дойде жълто БМВ... Жените се удряха повече, а между мъжете само един удар имаше… След като започнаха жените, момчето един път удари другото с лявата ръка, с шамар по лицето, по дясната страна“.

Свидетелката М.А. е била по същото време на автомивката, като клиент. Не може да изясни с подробности хронологията на конфликта, тъй като според нея „всички се биели“. На л. 122 от НЧХД пояснява: „Мъжът и жената от колата, която дойде после, бяха по-агресивни. С наплив дойдоха да направят нещо“. Свид. А. визира свид. М.М. и подс. Б. М., когото посочва в съдебно заседание.

В обясненията си на л. 133 – 134 от НЧХД подс. Б. М. не отрича, че на 26.05.2024 г. е получил обаждане от сестра си и около 16,00 часа е отишъл с лекия си автомобил БМВ, жълто на цвят, на автомивка на бул. „Трети март" в гр. Габрово, където е имал конфликт с тъжителя С. Т. и съжителката му И.П..

Отрича да е нанасял удар в лицето на Т.. Според него, свид. И.П. нападнала него и сестра му. С. тръгнал срещу него и Б. го избутал. С. направил две – три крачки назад и след това тръгнал към Б. с дясна ръка т.е. посегнал му. Б.

„заключил“ С. със захват през кръста „за да няма по-голям сблъсък“. В обясненията си твърди: „Удар от моя страна срещу С. не е имало“. Тези обяснения на подс. Б. М. се подкрепят в известна степен единствено от показанията на сестра му М.М.. На л. 105 – 109 от НЧХД същата твърди, че след като е била ударена от И., тя „не знае какво се е случило с брат й и С., но не е виждала изобщо брат й да удря или да нанася побой на С.“. Свид. М.М. няма смислен отговор на въпроса, защо след като не е виждала брат й да удря тъжителя, в декларация по чл. 9 от ЗЗДН /л. 120 - 121 от НЧХД/ твърди: „Брат ми го попита защо, какво ти е направила, при което той замахна към него, започна да го блъска и брат ми, за да се защити, му удари шамар“.

5

Деклараторът М. има предвид, че братът Б. М. е ударил шамар на С. Т..

По делото са разпитани и свидетели, които не могат да допринесат за изясняване на факта имало ли е шамар от страна на М. към Т., но потвърждават за възникналия конфликт и действията на останалите участници в него. Такива са полицейските служители, които са пристигнали след края на физическите съприкосновения, но са възприели пререканията между двете страни и са снели обяснения. Свид. В.П. е взел детето от ръцете на свид. М.М., когато тя е отишла да се бие с И.П., но не е възприел схватката между подсъдимия и тъжителя.

Най-ясна представа за случилото се дават приобщените по НЧХД като веществени доказателства три броя дискове с видеозаписи от автомивката, които са били представени първоначално по Прокурорска преписка вх. № 1697/2024 г. на РП Габрово. Тези записи, в частта относима към спорните факти, са били предявени на страните в съдебно заседание на 21.03.2025 г. по НЧХД. На диск от камера № 1, в диапазона от 2,26 минута, когато пристига жълтото БМВ на подсъдимия, до 3,52 минута, когато пристига полицейския автомобил, е заснета свадата между Б. М., С. Т., И.П. и М.М. Съвсем ясно се вижда, че веднага след рязкото спиране на автомобила БМВ, подс. Б. М. на бегом стига до клетката на мивката, където се намират С. Т. и И.П. и започва пререкание с тях. Непосредствено след това в гръб на подсъдимия се появява и М.М., която носи детето на ръце. Включва се в свадата, но отстъпва назад, за да остави детето на свид. В.П. и така да може по-лесно да участва в стълкновението. В момента, когато М. оставя детето, подсъдимият Б. М. нанася удар с лявата си ръка по дясната част на лицето на С. Т., по същия начин, описан от свид. В.К. След това М. и Т. се боричкат, подсъдимият прави захват на Т., а М.М. събаря И.П. на задната седалка на паркирания автомобил и между двете има схватка. Видно е, че в момента, в който Б. М. удря тъжителя, неговата сестра е зад гърба му. Точно в този момент тя не се нуждае от никаква защита, тъй като не е обект на непосредствено нападение.