Решение № 2058 от 04.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2058 гр. Бургас, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120108318 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иск по чл.213, ал.2 от КТ, а при условията на евентуалност и на такива – по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от Х. Е. Я. от гр.Бургас срещу “Ауто Рефреш 7“ ООД, гр.Бургас.

Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение при ответника – по безсрочен трудов договор от 18.03.2019г., на длъжност “Технически сътрудник“, в обект на дружеството, находящ се в гр.Бургас, ЮПЗ, *********** Твърди също, че от 15.07.2021г. – по разпореждане на управителя на “Ауто Рефреш 7“ ООД, достъпът до работното му място е преустановен и не е допускан физически до офиса на фирмата, за да престира труд. Сочи, че според справка за осигурителния доход, издадена от ТД на НАП – гр.Бургас, считано от горната дата трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Излага съображения, че писмена заповед в такъв смисъл не му е връчвана, поради което трудовият договор е продължил своето действие. Моли Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 34 280.82 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето от 15.07.2021г. до 25.02.2026г., ко-гато не е допускан до работното си място. При условията на евентуалност, иска да се отмени уволнението му от 15.07.2021г., като незаконосъобразно, да бъде възстановен на длъжността “Технически сътрудник“, която е заемал, както и да му се заплати сумата от общо 3 990 лв. – обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на брутното трудово възна-граждение за шест месеца. Претендира законната лихва и деловодните разноски.

1

Ответникът не е депозирал писмен отговор по делото. В съдебно заседание – чрез про-цесуалните си представители, оспорва исковете, като твърди, че между страните не е същест-вувало трудово правоотношение, евентуално, че е било прекратено законосъобразно – на 15. 07.2021г. Иска от Съда претенциите да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателст-ва, намира следното:

По делото не е представен сключен от страните писмен трудов договор, но въз основа на приетите писмени доказателства – писмо от ТД на НАП Бургас, с приложени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключването и прекратяването му, съответно – от 18.03.2019г. и 15.07. 2021г., и Справка – Данни за осигуряване по ЕГН, и Заповед от 15.07.2021г. на управителя на ответното дружество, както и от показанията на свидетелите В.Б. и Е.М. може да се направи обоснован извод, че през времето от 18.03.2019г. до 15.07.2021г. между “Ауто Рефреш 7“ ООД – като работодател, и Х. Е. Я. – служител, е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжност “Технически сътрудник“ и е престирал труд – в обект, находящ се в гр.Бургас, ЮПЗ, ул.“Индустриална“ № 33, с последно начислено за цял месец /06.2021г./ брутно трудово възнаграждение от 665 лв. Досежно това обстоятелство е формирана и сила на пресъдено нещо – с Решение № 2744/18.12.2024г., постановено по гр. дело № 2679/2024г. на РС Бургас, с което на Я. е присъдена сумата от общо 21 291.55 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за целия, посочен по-горе период. В цитираната Заповед на работодателя, изготве-на от свидетеля Б. – счетоводител, обслужващ дружеството, е отразено, че трудовото правоотношение между страните се прекратява на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаим-но съгласие. Връчването й на Я. на 15.07.2021г. е оформено при отказ, което обстоятелст-во е удостоверено надлежно, саморъчно и с подпис върху документа от свидетеля ****** също служител в дружеството. Съдът кредитира изцяло нейните показания, дадени в послед-ното съдебно заседание. Въз основа на тях се установява, че при предявяването на процесна-та Заповед от управителя на дружеството П. Х.в в офиса на обекта ищецът е отказал да се подпише, хвърлил я е на бара и е напуснал помещението.

Впоследствие Х. Я. не се е явявал на работното си място.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че процесната Заповед е била редовно връчена на ищеца на 15.07.2021г., при условията на отказ.

Материалноправната законосъобразност на уволнението, с оглед посоченото в същата правно основание, е иреле-вантна за настъпването на целения прекратителен ефект. По силата на императивната разпо-редба на чл.335, ал.2, т. 3 от КТ, трудовото правоотношение между страните е преустановило съществуването си незабавно. Впрочем, Я. е бил наясно с това обстоятелство, тъй като в исковата молба, въз основа на която е било образувано предходното дело, изрично го е твър-дял и е претендирал обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, каквото се дължи само след прекратяването на трудовия договор.

Предвид горното, следва да се приеме, че след 15.07.2021г. за него не е съществувало 2 задължение да престира работна сила, обуславящо правото му на достъп до работното място, респективно – и работодателят не е бил длъжен да осигурява такъв през исковия период – от 15.07.2021г. до 25.02.2026г. Отделно от това, ищецът не е ангажирал по делото никакви дока-зателства за твърденията си, че е ходил в офиса на дружеството и не е бил допускан до рабо-та. Напротив, от коментираните свидетелски показания безспорно се установи, че той повече не е посещавал обекта – автомивка. Предявеният иск по чл.213, ал.2 от КТ – за заплащане на обезщетение в размер на 34 280.82 лв., ведно със законната лихва, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Отхвърлянето на главния иск обуславя разглеждането и на евентуалните претенции.

Съгласно чл.325, ал.1, т.1 от КТ, трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие, изразено писмено. Предвидено е и че тази от тях, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата в 7-дневен срок от получаването, като в противен случай – смята се, че не го е приела. При негова доказателствена тежест, работодателят не е установил спазване на така уредената в закона процедура. Уволнението на ищеца, извършено на посоченото в Заповедта от 15.07.2021г. основание, е незаконно и следва да бъде отменено.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Акцесорното право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 6 месеца след уволнението произтича от незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането без работа вследствие на същото, през който период работникът/служителят тър-пи вреди, в размер на трудовото възнаграждение, от което е бил лишен.

Видно от направената служебно справка от базата данни на НАП е, че за времето от 15.07.2021г. до 15.01.2022г. на името на Я. няма регистрирани трудови договори, т. е. без-спорно се установява по делото, че в исковия период ищецът е останал без работа.

От представената с исковата молба Справка – Данни за осигуряване по ЕГН на ищеца, издадена от ТД на НАП – Бургас се констатира, че последно му, начислено за цял месец /юни 2021г./, брутно трудово възнаграждение е в размер от 665 лв., или за 6 месеца общо 3 990 лв.

Ето защо следва да се приеме, че искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, съ-що е основателен и следва да се уважи изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разнос-ки – 1 246.21 лв. платено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иско-вете, а по сметка на РС Бургас – сумата от общо 141.60 евро ДТ, в това число – 81.60 евро за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, и по 30 евро за неоценяемите – по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Всички суми в лева следва да се превалутират в евро в диспозитива на решението.

По изложените съображения, Съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Е. Я., с ЕГН: **********, съд. адрес: град Бургас, ******************* чрез адв. Ж. Б., срещу “Ауто Рефреш 7“ ООД, ЕИК: 202376081, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, **************** иск по чл.213, ал.2 от КТ за заплащане на сумата от 17 527.50 евро /34 280.82 лв./, пред-ставляваща обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето от 15. 07.2021г. до 25.02.2026г., през което твърди незаконно да не е бил допускан до работа, ведно със законната лихва от 03.12.2024г. до окончателното плащане, като неоснователен.

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Х. Е. Я., извършено със Заповед от 15.07.2021г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ от работодателя “Ауто Рефреш 7“ ООД, и като такова го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Х. Е. Я. на заеманата преди уволнението длъжност – “Технически сътрудник“ при “Ауто Рефреш 7“ ООД.

ОСЪЖДА “Ауто Рефреш 7“ ООД да заплати на Х. Е. Я. сумата 2 040.05 евро /3 990 лв./, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.225, ал.1 от КТ – за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца, от 15.07.2021г. до 15.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2024г. до окончателното плащане, както и сумата 637.18 евро /1 246.21 лв./ – разноски по делото за платеното адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “Ауто Рефреш 7“ ООД да заплати по сметка на РС Бургас сумата от общо 141.60 евро – държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4