Решение № 2040 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2040 гр. В., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20233110106891 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. Ш. С., ЕГН **********, с която се претендира да бъде осъдено „Е-С” АД, ЕИК ******, гр. В. да заплати на ищцата сумата от 12000 лева /6135,50 евро/, предявена частично от вземане на стойност 36000 лева /18406,51евро/ - неплатен остатък от общо 100000 лева /51129,19 евро/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата от смъртта на сина й А. С., починал на 26.09.2020г. след падане от 12–метрова височина по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Р.”, собствен на „Е-С” АД, която работа е изпълнявана пряко от „А.” ООД /в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „Ж.Ж.” /заличен търговец/, а на последния е възложена от „Е-С” АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като горницата в размер на 64000 лв. /32722,68евро/ над претендирания неплатен остатък от вземането, е присъдена с влязло в сила решение от 05.04.2024г. по гр.д. № ****г. по описа на Окръжен съд–В..

В исковата си молба се сочи, че З. С. е законен наследник на своя син А. С., който е починал на 24.09.2020г. след падане от 12 – метрова височина, настъпила по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Р.”, изпълнявайки трудовите си задължения по трудов договор, сключен с „А.” ООД /в несъстоятелност/. Злополуката е призната за трудова по надлежния ред, а с влязло в законна сила решение по в.гр.д. № 404/2022 г. по описа на Окръжен съд – С., З. С. е реализирала отговорността по чл. 200 КТ на работодателя и в нейна полза е 1 присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.09.2020г. до окончателното й изплащане. Твърди, че е невъзможно да осъществи събиране на вземането от работодателя, което обуславя интереса от ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата при и по повод на която е настъпила смъртта на А. С.. Посочва, че с договор № ****, „Е-С” АД, е възложило на ЕТ „Ж.Ж.” по реда на ЗОП извършването на строително – монтажни работи по изграждането и ремонт на съоръжения и елементи на електроразпределителната мрежа и НН, собствени на възложителя по обособена позиция № 2: Извършване на СМР по изграждане и ремонт на съоръжения и елементи от електроразпределителната мрежа СрН и НН за обекти на територията на Област Р.. От своя страна, изпълнителят ЕТ „Ж.Ж.”, е превъзложил с рамков договор от 16.06.2020 г. на „А.” ООД /в несъстоятелност/, чиито служител е бил А. С., извършване на СМР на част от обекти по ремонт на съоръжения от електроразпределителната мрежа СрН и НН на Област Р. и да упражнява технически надзор, а с възлагателно писмо № 2, е възложена реконструкцията ВЕЛ 20V „Р. ИС И.4 ТИ 3, с. Р., област Р.. Поддържа, че съгласно постигнатите между страните по двете правоотношения уговорки, организацията на работата, ръководството и контролът й, вкл. обезпечаването на 2 здравословните и безопасни условия при извършване на работата, е в тежест на „Е-С” АД, което обуславя извод, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника, в качеството му на възложител. Твърди, че виновни за настъпване на смъртта на А. С. са С. С., служител на „Е-С” АД, в качеството му на отговорно лице за безопасност, допускащ до работа по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 5 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрични мрежи /Правилника/ и В. И., които са подсъдими по НОХД № 335/2022г. по описа на Окръжен съд – Р., които причинили смъртта му, поради нарушение на чл. 58, ал. 2 от Правилника. В качеството на допускащ до работа по смисъла на посочената Наредба, С. С., съгласно наряд № ***, служителят на ответното дружество, не е поставил /маркирал/ трайни означения на всеки стълб в нарушения на чл. 539, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии /Наредба № 3/ и на чл. 200, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване /Наредба № 7/. Отсъствието на маркировка на всеки стълб с ясни и точни данни, не би заблудило бригадата за конкретния електропровод „Р.” по който следва да се извърши ремонта, чието електрозахранване е било изключено. Членовете на бригадата са извършвали ремонтни дейности по стълбове от друг електропровод, чието напрежение не е било изключено.

Посочва, че същият служител не е посочил границите на работното място, чрез поставяне на ограждения, заземителни табели и други знаци за маркиране на 2 изключената ВЕЛ „Р.” в нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 вр. чл. 58, ал.

2, т. 4 от Правилника. В нарушение на чл. 80, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника, служителят на ответното дружество, не е извършил личен оглед в границите за работа - ВЕЛ „Районино”, съвместно с лицата от наряда, измежду които и А. С.. Излага, че като не е изпълнил преките си задължения да обезпечи живота и здравето на членовете на работната бригада на работното им място, със своите действия и бездействия, служителят на „Е-С” е причинил смъртта на А. С., поради което ответникът дължи обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата твърди, че смъртта на А., е предизвикала тежка емоционална и психическа травма, неутешима болка и празнота от загубата на единствения и син, който е бил нейна опора и с когото е споделяла едно домакинство. Излага, че ще бъде лишена за цял живот от синовната грижа и опора, поради което настоява за уважаване на предявения иск в заявения размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Е-С”, е депозирал писмен отговор, в който е релевирал възражения за недопустимост на производството и нередовност на исковата молба. По същество на спора се поддържа, че ищецът няма право да претендира и получени обезщетение за неимуществени вреди, след като е получила такова след реализиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Оспорва се да се осъществили елементите от фактическия състав на предявения иск по чл. 49 ЗЗД. В това число се изтъква, че ответника няма качество на възложител на работата при и по повод на която е настъпила смъртта на А. С.. Такова качество е имал едноличния търговец, по силата на сключения от него договор за изработка с работодателя на починалия служител. Отделно се оспорват твърденията, че С. С. е бил служител на ответното дружество. Смъртта на А. С. не е настъпила при и по повод възложена работа по ВЕЛ „Р.”, а при действия по друг ВЕЛ, в отклонение от наряда за работа – започване на работа на стълб под напрежение от електропреносната ВЕЛ на друга линия, който не е бил предвиден за работа. Посочва, че отсъства причинно – следствената връзка, тъй като дори и да е налице отклонение от дължимото съгласно Правилника поведение на С. С., то неговите действия и бездействия, не са довели до смъртта на А. С., който се е отклонил от наряда за работа. Оспорва, че ищцата не е претърпяла претендираните имуществени вреди, включително 3 и в посочения размер.

В условие на евентуалност, при доказване на основанието на иска, се поддържа, че размерът на претендираните неимуществени вреди е прекомерен и несъобразен с икономическата обстановка и другите обстоятелства, имащи значение за определянето му. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като се поддържа принос за настъпването му, предвид поведението на пострадалото лице и неспазване на изискванията за безопасност. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на претенцията, евентуално за определяне на размер на обезщетение, съобразен с действително претърпените вреди и с приноса на загиналия работник.

Н а 22.04.2026г. е депозирано становище с вх.№ *** от процесуалния

3 представител на конституираното трето лице – помагач на ответника ЗК „У.“ АД чрез юрк. И. М., в което сочи, че намира исковата молба за нередовна, предявената претенция за недопустима и евентуално за неоснователна. Моли да се прекрати производството като недопустимо, поради наличие на сила на пресъдено нещо относно материалното право, тъй като предметът на настоящото дело е вече разгледан.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този текст е безвиновна, тя е за чужди противоправни действия и има гаранционно-обезпечителна функция. За длъжностните лица, преки причинители на увреждането, вината се предполага според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да установи обстоятелствата относно противоправно деяние /конкретни действия или бездействия/ на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор от ответника; причинена на ищеца вреда в определен размер, при или по повод изпълнението на възложената работа; причинна връзка между противоправното поведение на прекия причинител и причинения вредоносен резултат - в частност нарушения на задълженията по осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд в училището, и създаване на организация и контрол върху тази дейност разписани в закона или подзаконови нормативни актове. Респ. ответникът да установи липсата на вина у прекия причинител при извършване на посочените в исковата молба действия, и/или че са били правомерни и/или, че е заплатил претендираното обезщетение.

От това следва, че в конкретния случай ищеца носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: 1. настъпилата смърт на А. С., чиито единствен законен наследник се явява З. С., при и по повод изпълнение на служебни задължения, възложени от работодателя “А.” ООД /в несъстоятелност/, по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Р.”, собствен на „Е-С” АД, която работа е изпълнявана пряко от „А.” ООД /в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „Ж.Ж.”, а на последния възложено от „Е-С” АД; 2. че съгласно постигнатите между страните по двете правоотношения уговорки, организацията на работата, ръководството и контролът й, вкл. обезпечаването на здравословните и безопасни условия при извършване на работата, е в тежест на „Е-С” АД; 3 че С. С., в качеството си на служител на „Е-С” АД, е бил допускащ до работа по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 5 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на 4 електрически и топлофикационни централи и по електрични мрежи /Правилника/, съгласно наряд № ***, който е нарушил чл. 58, ал. 2 от Правилника, като не е поставил /маркирал/ трайни означения на всеки стълб в нарушения на чл. 539, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии /Наредба № 3/ и на чл. 200, т. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване /Наредба № 7/, не е поставил в деня на злополуката, ограждения, табели и други знаци за маркиране на изключената ВЕЛ „Р.” в нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 вр. чл. 58, ал. 2, т. 4 от Правилника, за да посочи границите на работното място и не е извършил личен оглед в границите за работа - ВЕЛ „Районино”, съвместно с лицата от наряда, измежду които и А. С.; 4. издаването на наряд № ***; 5. причинно – следствена връзка между противоправното поведение на служителя на ответното дружество и настъпилата смърт на А. С.; 6. вида и размера на претърпените вреди.