Решение № 69 от 09.02.2026, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Монтана, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630100176 по описа за 2025 година

Предмет на производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединен с иск по чл.55 ЗЗД.

Ищцата Н. Д. С. твърди, че на 24.01.2024 година сключила с ответника договор за паричен заем. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 4000.00 лева (2045.17 Евро). В чл.5 от договора било предвидено заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ф. Б. в полза на дружеството ответник.

Според този договор в полза на гаранта ищцата следвало да заплати сумата от 2924.00 лева (1495.02 Евро), която била разсрочена и кумулирана към вноските по кредита. Ищцата погасила задълженията си по договора, в т.ч. и възнаграждението за поръчителя.

Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.11, ал.1, т.9 и чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК и чл.26 ЗЗД. В договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР; плащането по договора за поръчителство не е включено в ГПР и е налице заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; клаузите в договора са заблуждаващи.

Договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност. Всичко това обуславя правния интерес на ищцата да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на сключения договор за кредит, както и да й заплати сумата от 2323.99 лева (1188.24 Евро), представляваща недължимо платена по договора.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Ф. България ЕООД 1 мениджмънт взема становище за неоснователност на предявения иск. Заявяват, че искът за прогласяване на нищожност на договора за гаранция неправилно е насочен към тях, доколкото Мултитюд банк е самостоятелен правен субект. Освен това ищцата имала възможността да предложи и свой поръчител. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди разноски.

В хода на производството са представени писмени доказателства и е изслушана съдебно-финансова експертиза, от които съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, че между ищеца и ответника Ф. Б. на

24.01.2024 година е сключен договор за потребителски кредит № 1320440. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от 5000.00 лева (а не както е посочено в исковата молба 4 000.00 лева) със срок на издължаване 18 месеца. В договора изрично било вписано, че заемателят дължи връщане на главницата и договорна лихва в размер на 1750.00 лева (894.76 Евро). В договора изрично било предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитюб Банк, като договорът се сключва не по – късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем.

Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. Договорът за поръчителство не бе представен по делото и няма данни за размера на задължението по него. От представената на вещото лице справка за извършени плащания е видно, че за погасяване на кредита ищцата е направила пет плащания в размер на 7375.00 лева (3770.78 Евро).

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на гаранта следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се 2 заплаща от потребителя.

Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.5 от договора за кредит сочи на безусловно изискване до края на работния ден да бъде сключен договор за поръчителство и то именно с Мултитюб Банк и изрично е посочено, че с одобряване на договора за заем се одобрява и договора за поръчителство. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва плащането по договора за обезпечение на кредита към разходите по кредита и към ГПР,като по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Вземането по възмездния договор за обезпечение на вземането, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, особено като се има предвид, че двете дружества са свързани лица.

Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Установените факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща търговска практика На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен. В този случай потребителят дължи заплащане само на главницата по договора. Платената сума над заемната в размер на 2 375.00 лева (1214.32 Евро)се явява недължимо платена и на основание чл.55 ЗЗД следва да бъде възстановена на ищцата.

Последната претендира сума в по – нисък размер, а именно 2323.99 лева (1188.24 Евро).

Предвид изхода на делото ответникът дължи заплащане на направените в производството разноски. Такива се претендират в размер на 1644.00 лева (840.56 Евро)на основание чл.38 ЗА. Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството, ответникът следва да заплати в полза на съда и сумата от 73.09 Евро за ДТ и 153.39 Евро за възнаграждение на вещо лице.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „************, със седалище и адрес на управление: ************** НИЩОЖНОСТТА на сключения между дружеството и Н. Д.

С. с ЕГН ********** от *********** година.

ОСЪЖДА „************, със седалище и адрес на управление: ************** ДА 3

ЗАПЛАТИ на Веселка Руменова Г. с ЕГН ********** от град Монтана, жк.Младост, бл.2 сумата от 1188.24 Евро, представляваща недължимо платена по процесния договор.

ОСЪЖДА „************, със седалище и адрес на управление: ************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – Монтана сумата от 226.48 Евро деловодни разноски и ДТ ОСЪЖДА „************, със седалище и адрес на управление: ************** ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ 180978004 със съдебен адрес град Пловдив, ул.Борба 3 сумата от 840.56 Евро с ДДС за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4