Решение № 34 от 14.03.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кърджали, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Симона И.а като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20245140200944 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-00011-СЗ/ 19.02.2024г., издадено от заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.58 т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Й. А. Х. за извършено нарушение по чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община К.

Жалбоподателят Й. А. Х. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно и в противоречие с материалноправните и процесуални норми. Твърди, че наказващият орган допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили производството и накърнили правото му на защита. Сочи, че административно-наказателното производство е образувано със съставянето на уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДвП и чл.57 от Наредба за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община К. и неприсъствено налагане на глоба с Фиш №-***** от 15.11.2023г. Твърди, че обстоятелствената част на АУАН и НП е неясна, неточна и многозначителна, 1 водеща до объркване какво нарушение е вменено. Бланкетно е преписана нарушената норма без да е посочено какво точно е нарушението. Счита, че правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са предмет на уредба от ЗДвП, както и че служителите на Община К. не разполагали с необходимата компетентност за налагане на глоба с фиш съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДвП. На следващо място настоява, че липсвало и точно описание на местонарушението, тъй като е записано да е извършено в гр.К. на ул.К., без да е посочено на кой номер, в близост до коя сграда или друг идентификатор. Твърди, че му е нарушено правото на защита, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, както и да му присъди направените по делото разноски. Жалбоподателят в съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат писмени бележки, в които поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за отмяна на атакуваното постановление.

Административнонаказващият орган в съдебното заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да потвърди обжалваното наказателно постановление. Счита, че от събраните по делото доказателства се установило по безспорен начин, че то е издадено от компетентен орган, при спазване на всички процесуални правила, нямало допуснати съществени нарушения и правилно е приложен материалния закон. Жалбоподателят не успял да докаже, че му е нарушено правото на защита, тъй като актът за установяване на административно нарушение му е връчен като той не се е възползвал от правото да подаде възражения в срок. Поради това моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 15.11.2023г. свидетелят Б. Я. бил на работа в ОП „Паркинги, гаражи и зони за паркиране“ в гр.К. На тази дата той се намирал в гр.К., където на улица К. изготвил снимков материал, на който било заснето установеното нарушение за неправилно паркиране, както и 2 изготвил фиш. Срещу този фиш жалбоподателят Й. К. възразил като оспорил нарушението. Поради това издаденият първоначално фиш за неправилно паркиране бил анулиран. На 22.01.2024г. свидетелят К. К. като работещ в отдел ТРДОК при Община К., след като се запознал с преписката по случая, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали.

Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до Й.

Х., връчена му на 15.01.2024г. На 26.01.2024г. жалбоподателят получил лично съставения акт за установяване на административно нарушение, който бил изпратен до него с писмо с обратна разписка. На 19.02.2024г. било издадено атакуваното постановление, с което на основание чл.58 т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община К., на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община К.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите К. К., В. А., С. А. и Б. Я., Акт за установяване на административно нарушение от 22.01.2024г.; Уведомление от 15.11.2023г.;

Покана за съставяне на АУАН от 15.01.2024г.; известия за доставяне;

Възражение от 16.11.2023г.; Фиш Серия А № *********от 15.11.2023г.;

Протокол за изготвен снимков материал от 15.11.2023г.; снимков материал;

Заповед № **** г.; Заповед № ******* г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На Й. А. Х. е наложено административно наказание за нарушение по чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община К., която разпоредба забранява престоят и паркирането на места, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите 3 участници в движението пътен знак или сигнал. По делото не се доказа процесният автомобил да е бил в зоната на ограничение на пътен знак, както и да е създавал каквато и да било опасност за другите участници в движението или да е пречка за тяхното движение. Посочената в наказателното постановление санкционна норма на чл.58 т.4 от Наредбата предвижда да се наказва с глоба от 50 до 200 лв. нарушението на забраната по чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата. При събраните по делото доказателства съдът намира за недоказано жалбоподателят на 15.11.2023г. да е нарушил правилата за движение, тъй като е паркирал лек автомобил „К.“ рег.№ ***** на улица К. в гр.К. извън зоната за ограничения и при недоказана опасност за другите участници. Това следва както от изготвения по повод нарушението снимков материал, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Освен това обжалваното наказателно постановление е и незаконосъобразно. Това е така, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за неправилно паркиране на улица на територията на гр.К., където превозното средство е създавало опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, което деяние е квалифицирано като нарушение по чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община К. Наредбата е приета от Общински съвет-К., който според настоящата инстанция не разполага с компетентност да приема специални разпоредби, с които да регламентира отговорност за неправилно паркиране на територията на община К. Както вече се посочи, чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата забранява престоят и паркирането на места, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, а за нарушение на тази забрана чл.58 т.4 от Наредбата предвижда глоба от 50 до 200 лв. Аналогични разпоредби, касаещи неправилно паркиране, има и в Закона за движението по пътищата – чл.94 ал.3, чл.98, чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, като най-близка и относима към настоящата хипотеза е нормата на чл.180 ал.1 т.1 вр.чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Очевидно е наличието на съответствие в деянието, посочено като административно нарушение и в ЗДвП и в Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността 4 на движението на територията на О. К., когато се забранява паркирането на моторни превозни средства на място създаващо опасност за другите участници в движението. В нарушение на чл.8 от Закона за нормативните актове с Наредбата на Общински съвет-Кърджали е предвидено наказание за деяние, осъществяващо състав на нарушение по Закона за движението по пътищата. Нормата на чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата, за чието нарушаване е наказан жалбоподателят, възпроизвежда и дублира забрана, установена и в закон – Закона за движението по пътищата. Именно това е законът, който урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове /чл.1 ал.1 от ЗДвП/. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, както е в настоящата хипотеза. В горния смисъл е и постановеното решение от 04.10.2024 г. по КАНД №********** г. по описа на Административен съд- Кърджали. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Следва да се има предвид, че делото е върнато за ново разглеждане от РС- Кърджали, поради което на основание чл.226 ал.3 от АПК, настоящият състав следва да се произнесе по искането на процесуалния 5 представител на наказващия орган за присъждане на разноските за водене на делото при първото му разглеждане от въззивната и касационнната инстанция.

В случая на жалбоподателя се дължи сумата от общо 1 200 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото, вкл. сторените пред касационнната инстанция.

Доколкото издателят на наказателното постановление е заместник-кмет на Община Кърджали, именно същата община в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-00011-СЗ/ 19.02.2024г., издадено от заместник-кмет на Община Кърджали, с което на основание чл.58 т.4 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на Й. А. Х. с ЕГН ********** и адрес гр.К., бул.„Б.“ № **, за извършено нарушение по чл.25 ал.2 т.1 от Наредбата за организация на транспортната дейност и безопасността на движението на територията на община К., като незаконосъобразно.