Решение № 7751 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7751 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100502139 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 22815 от 16.12.2024 г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 25997/2024 г. е отхвърлил предявените искове от К. К. П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ срещу „Топлофикация София“ ЕАД за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 240000024/07.03.2024 г. и за заплащане на сумата от 3 614 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- К. К. П. с оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Въззивникът излага твърдения, че първоинстанционният съд се е произнесъл, без да обсъди всички негови оплаквания и събраните доказателства.Съдът не е обсъдил, че по делото липсват доказателства, които да обвързват трудовото му правоотношение със становище на ДА „НС“ и същото е влязло в сила.Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в исковата молба изрично са оспорени компетентността и правомощията 1 на лицата, подписали заповедта и че по делото не са представени пълномощни за упълномощаването им.По делото е установено, че заповедта е връчена на ищеца по време на ползване на отпуск по болест.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.Излага доводи, че обективната невъзможност за изпълнение на договора е свързана с трудовото правоотношение на служителя, тъй като трудовото правоотношение съдържа множество елементи и не се свежда единствено до длъжностната характеристика на служителя, а и с мястото на работа-в случая-„Топлофикация София“ ЕАД, „София Изток“производство на топлинна и електрическа енергия-цех „Котелен“, поради което е налице непреодолима пречка ищецът да упражнява труда си на това работно място.Поддържа становище, че възраженията на въззивника относно неотносимостта на отказа на ДА „НС“ за работа в стратегически зони на стратегически обект, както и за липса на влязъл в сила преюдициален акт, са нови по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК и са преклудирани.Изразява становище за неоснователност на оплакванията на въззивника, че е допуснато нарушение на чл.333 КТ.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищецът- К. К. П. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника за длъжността „заварчик“ и на 07.03.2024 г. чрез куриерска фирма му е връчена заповед № 240000024/19.02.2024 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ трудовото му правоотношение е прекратено с твърдение за невъзможност да изпълнява трудовите си задължения поради отказ с регистрационен индекс № 0751/06.12.2023 г. на ДА „НС“.Твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не е подписана от лицата, от чието име са положени, както и че тези лица не са оторизирани със съответната компетентност.Заповедта е издадена по време на ползването на отпуск поради временна неработоспособност, за което ответникът е бил надлежно уведомен, без да е налице предварително 2 разрешение от Инспекцията по труда.Моли съда да признае заповедта за уволнение за незаконосъобразна и да я отмени и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 3 614 лв.-обезщенение за оставане без работа за периода 07.03.2024 г.-07.09.2024 г.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че същите са погасени по давност.Оспорил е същите и по същество, като е изложил твърдения, че не е налице пречка заповедта да бъде подписана от упълномощени лица, които да представляват работодателя в трудовите му правоотношения с работника или служителя, което не обуславя неавтентичност на документа.Поддържа, че в случая работодателят не е бил обвързан от спазването на чл.333 КТ, както и че са били налице предпоставките на чл.328, ал.1, т.12 КТ.

Страните не спорят, а и видно от представените писмени доказателстватрудов договор № 159 от 08.12.2017 г. и копия от трудовата книжка на ищеца е установено, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „заварчик“ в ТР „Изток“, Производство на топлинна енергия и ел.енергия, Цех Котелен, Експлоатационна и ремонтна дейност.На стр.10-11 от трудовата книжка на ищеца фигурира подпис на изпълнителния директор върху печатите за осигурителен стаж и прослужено време в „Топлофикация София“ ЕАД.

Представени са и длъжностна характеристика и допълнение към длъжността „заварчик“.

С отказ рег.№ СО-64-739935/28.11.2023 г. Държавна агенция „Национална сигурност“ на основание чл.4, ал.1, т.9 и ал.4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и на основание чл.46 във връзка с чл.40, ал.1, т.2 вр. с чл.45, ал.1, т.2 от ППЗДАНС, е отказала да издаде на К. К.

П. разрешение за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти „Топлофикация София“-ТЕЦ „София Изток“.

Със заповед № 240000024/19.02.2024 г., подписана от М.М.-Зам. изпълнителен директор, ресор АСДЧР съгласно пълномощно с рег.№ ПЛ92/13.04.2023 г. и за председатал на УС- И.Е. съгласно пълномощно рег.№ ПЛ91/29.03.2023 г., връчена на 07.03.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество, считано от датата на връчване на заповедта.Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено-невъзможност на работника да изпълнява трудовите си задължения поради отказ с рег.индекс № 07-51/06.12.2023 г. на 3

ДА „Национална сигурност“ за работа в стратегически зони на стратегически обект.

Представен е болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност на ищеца за периода 22.02.2024 г.-12.03.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е подадена в 2-месечния срок по чл.358, ал.2, т.1 КТ и че заповедта е издадена от компетентен орган-зам.изпълнителен директор, упълномощен с пълномощно.Съдът е отхвърлил като неоснователно твърдението на ищеца, че се ползва от закрилата по чл.333 КТ, тъй като разпоредбата касае прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2,3,5 и 11 КТ и чл.330, ал.2, т.6 КТ, които в случая не са налице.Предвид спецификата на работа и липсата на издадено разрешение за работа в стратегически обекти-„Топлофикация София“-ТЕЦ „София Изток“ съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.12 КТ, респ. че ищецът не може да изпълнява длъжността и това е пречка, която не може да бъде преодоляна.С оглед неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ съдът е отхвърлил и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ.

От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „заварчик“, прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, считано от 07.03.2024 г.

За да е налице уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ, е необходимо работодателят да докаже, че има създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно, като причините, породили тази невъзможност трябва да бъдат обективно непреодолими за страните.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на въззивника, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е подписана от лица без представителна власт и без необходимата компетентност.Действително по делото не е представено описаното в заповедта пълномощно с рег.№ ПЛ-92/13.04.2023 г. за упълномощаване на зам.-изп.директор, но видно от представените копия от стр.10-11 от трудовата книжка на ищеца, които не са оспорени, върху печата за осигурителен стаж и за прослужено време след отбелязване на прекратяването на трудовото 4 правоотношение между страните с посочен основание за това, е положен подпис на изп.директор на ответното дружество.Съдът счита, че по този начин законният представител на работодателя е потвърдил действията по прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на процесното основание.Такова потвърждаване на представителната власт на лицата, подписали заповедта, е направено и с подаване на отговора на исковата молба, с който надлежно упълномощеният процесуален представител на ответното дружество е оспорил предявените искове и изложените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на заповедта за уволнение /в този смисълопределение № 912/15.07.2013 г. на ВКС, IV ГО, гр.д.№ 1476/13 г./.

Ирелевантно е оплакването на въззивника, че заповедта за уволнение му е връчена по време на отпуск поради временна неработоспособност, без предварително разрешение от ИТ, тъй като уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ не попада сред изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ уволнителни основания, при които се прилага закрила при уволнение.

Изложените във въззивната жалба оплаквания, че по делото не е доказано, че отказът на ДА „Национална сигурност“ е свързан с изпълняваната работа, както и че не са представени доказателства за влизането му в сила са преклудирани, тъй като не са въведени изрично в исковата молба като оплаквания за незаконосъобразност на заповедта.Съдът не може да основа решението си въз основа на факти, които не са изрично посочени от ищеца и за които не следи служебно /в този смисъл-решение № 555/09.02.2012 г. по гр.д.№ 1224/2010 г. на ВКС, IV ГО и др./.Следва да се добави, че доводите са и неоснователни доколкото отказът на ДА „Национална сигурност“ е мотивиран не с характера на изпълняваната длъжност, а с мястото на работа на ищеца-стратегическа зона на стратегически обекти на „Топлофикация София“-ТЕЦ „София Изток“.

Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата 5 инстанция.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 22815 от 16.12.2024 г. на СРС, 75 св, по гр.д.№ 25997/2024 г.

ОСЪЖДА К. К. П. с ЕГН********** и с адрес: с.Долна Малина, общ.Горна Малина, Софийска област да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046 и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Ястребец“ № 23Б на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6