Решение № 761 от 19.04.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ……………/19.04.2019 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 112 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 105 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Б.“ ЕАД твърди, че е „енергийно предприятие“ по смисъла § 1, т.24 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), както и има качеството на производител на електрическа енергия и топлинна енергия по смисъла на § 1, т.46 от ДР на ЗЕ, като притежава лиценз за производство на електрическа и топлинна енергия Nо

Л-09603/14.03.2001 година. Сочи че, въз основа на тръжна процедура, на 18.07.2016 г. между него като доставчик и ответника „Е.с.о.“ ЕАД (ЕСО ЕАД) като оператор е сключен договор за продажба на студен резерв с предоставяне на разполагаема мощност – Турбогенератор 3 на електроцентрала за периода 00:00 часа на 01.10.2016 г. до 24:00 часа на 31.03.2017 година. Между дружествата има и сключен договор за достъп и пренос през електропреносната мрежа - DST-042/30.12.2015 година. Твърди се, че по силата на договора за продажба на студен резерв, за м. януари 2017 г. произвел и доставил на ответника електрическа енергия от активиран студен резерв на стойност 4 334 918,86 лв. с ДДС. Произведеното количество енергия било отчетено с двустранен протокол и за него е издадена фактура на ответника, получена на 31.01.2017 година. Твърди, че впоследствие ответникът е върнал фактурата и е оспорил произведеното количество електроенергия, като е заявил, че на основание диспечерско разпореждане за спиране на турбогенератор № 3 в 21.00 часа на 27.01.2017 г., производството е следвало да спре в посочения час и произведената след това електроенергия е „излишък“, който не следва да се включва във фактурата. Независимо от несъгласието си с тези твърдения, ищецът е анулирал издадената фактура и е издал две нови, едната за 4 235 128,38 лв. и втора за 99 790,48 лв., представляваща стойността на оспореното от ответника произведено количество електроенергия.

Втората фактура не била призната от ответника и била върната. Ищецът поддържа, че оспорването на ответника относно произведеното количество електроенергия е необосновано и в противоречие с клаузи от договора, както и от сключения между страните друг договор за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа. В допълнение ищецът намира, че оспорването на ответника не държи сметка за това, че спирането на турбогенератора следва да се извършва плавно, за да се избегнат технологични и екологични рискове и за спазване на правилата за безопасност, както и с оглед изключително ниските температури на 27.01.2017 г. и 28.01.2017 г. в района на Стара Загора.

Сочи се, че съгласно уговореното в приложение 2 от договора между страните, технологичното време за достигане на максимална мощност от студеното състояние , при нормални атмосферни условия е зададено на 7 ч. и 40 минути. Поради това и следва да се приеме, е приблизително толкова е и времето за преустановяване работата на турбината и извеждането й от експлоатация. Ищецът твърди освен това, че за м.декември 2016г. е имало три подобни разпореждания за деактивиране на студен резерв, при което съоръженията не са спирали работа незабавно и въпреки това ответникът е заплатил произведената електроенергия след разпореждането до пълното спиране на турбините. В допълнение поддържа и, че ответникът му е наложил санкция за това, че за времето след 21.00 часа на 27.01.2017 г. до 9.55 часа на 28.01.2017 г. съоръжението не е било в студен резерв, а е било в състояние на активирам студен резерв, т.е произвеждало е електроенергия, което според ищеца означава, че ответникът е признал по този начин обстоятелството, че такава е произведена. По тези причини предявява искове да бъде осъден ответника да заплати сумата 99 790,48 лв., представляваща произведената и доставена електроенергия от активиран студен резерв за времето от 21.00 часа на 27.01.2017г. до 9.55 часа на 28.01.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, както и 3 565,10лв. обезщетение за забава, считано от 21.02.2017 г. до18.01.2018 година.

Претендира и разноските по делото.

Ответникът „Е.с.о.“ ЕАД

(ЕСО ЕАД) оспорва исковете изцяло, като твърди, че произведената за времето от 21.00 часа на 27.01.2017 г. до 9.55 часа на 28.01.2017 г. електроенергия е „излишък“, а не „активиран студен резерв“, поради което не дължи заплащането й. Не оспорва наличието на двата договора, сключени между страните – за продажба на студен резерв и за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа, но оспорва останалите твърдения в исковата молба. Поддържа, че двустранно подписания протокол за установяване количеството на произведената електроенергия през м.януари 2017 г. е съставен не на основание договора за продажба на студен резерв, а на основание договора за достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа и отразява произведената електроенергия, без да отчита издаденото диспечерско нареждане за деактивиране на студен резерв.

Оспорва освен това и получаването на фактурата от 31.01.2017 г. и твърди, че реалната справка за произведеното според договора за продажба на студен резерв електроенергия е съставена от него и изпратена на ищеца едва на 10.02.2017 г., поради което няма как споменатата фактура да се базира на реално произведеното количество. Твърди, че неизпълнението на диспечерското нареждане за спиране и деактивиране на турбогенератор № 3 от страна на ищеца представлява неизпълнение на договора, за което е била наложена съответна санкция. Ответникът поддържа, че тази санкция е била приета и платена от ищеца без възражение, с което последният е признал неизпълнението си на договора (чрез протокола за прихващане N36/17.02.2017 г.). Поддържа също, че произведената след 21.00 часа на 27.01.2017 г. електроенергия е в нарушение на договора, не от активиран студен резерв по смисъла на договора, поради което ищецът неоснователно претендира заплащането й. В допълнение, ответникът излага съображения, че в договора не е предвидено технологично време, необходимо да деактивиране на турбогенератора, както и че в цената на произведената електроенергия се включват предварително и стойността на циклите по пускане и спиране на генератора. Твърди също, че ищецът не го е уведомил за наличие на някакви форсмажорни обстоятелства, в това число ниски температури, съобразно процедурата, предвидена за това в договора.

С молба-уточнение от

05.06.2018 г. ищецът е заявил, че не прави изрично твърдение за наличие на непреодолима сила, а само излага твърдения за значително застудяване, което технологично е довело до забавяне на процеса на преминаване от активен студен резерв към студен резерв на ТГ3 на ТЕЦ Брикел.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна следното:

Ищецът „Б.“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на смисъла § 1, т.24 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), като осъществя ва дейностите „производство на електрическа и топлинна енергия“ както и има качеството на производител на електрическа енергия и топлинна енергия по смисъла на § 1, т.46 от ДР на ЗЕ въз основа на лиценз за производство на електрическа и топлинна енергия Nо Л-09603/14.03.2001 година, удължена с нов 10 годишен период с решение И1-Л-095/12.07.201 година.

Ищецът е производител на високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (според § 1, т.28 от ДР на ЗЕ "Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия" е производство в един процес на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия.).

Между „Б.“ ЕАД и ЕСО

ЕАД са сключени договор за продажба на студен резерв Nо ДОЕ-019/18.07.2016 г. (стр.12-27 по делото ) и договор за достъп и пренос през електропреносната мрежа - DST-042/30.12.2015 г. (стр. 30-44 по делото).

Съгласно Договора за продажба на студен резерв

№ ДДЕ-019/18.07.2016 г., „Б.“ ЕАД в качеството на ДОСТАВЧИК продава,а „Е.с.о.” ЕАД в качеството му на ОПЕРАТОР купува действителна нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен резерв на енергийни блокове на централата, съгласно Приложение № 1 (ТГ 3). Действителна нетна разполагаемост на договорената активна мощност за студен резерв се определя, съгласно чл. 4, ал.1 от договора, като договорената предоставена нетна разполагаемост на максималната активна мощност от Приложение 1 се намалява с различни изброени елементи, сред които и непредоставената разполагаемост за студен резерв, вследствие изпълнение на лицензионни задължения по топлоснабдяване (т.6), непредоставена разполагаемост за студен резерв в случаите на липса на разполагаем блок/агрегат за студен резерв (т.7). В чл.4 и чл.5 от договора е предвидено как се определя договорената нетна мощност, разпоредената нетна мощност и разполагаемата нетна мощност. Съгласно чл. 4, ал.3 от договора, при активиране на блок от студен резерв, ОПЕРАТОРЪТ изкупува чрез балансиращия пазар, активната енергия на Този блок по еднокомпонентна цена, която включва всички разходи на доставчика за нейното производство и доставка, в това число разполагаемост, енергия, цикли спиране –пускане на блока и др. Според чл.4, ал.5 от договора, операторът дължи на доставчика заплащане на разходите за циклите спиране/пускане на блока в студен резерв само в изрично предвидените в този договор случаи.

Съгласно чл.9, ал.1 ОПЕРАТОРЪТ разпорежда при нужда активиране на блок в Студен резерв. За недопускане на съмнение, в случай на неуспешно активиране на блока, доставчикът може да използва като заместваща мощност друг блок, който е резервен, за да изпълни задълженията си за Студен резерв по този договор. Според чл. 9, ал.2 от договора, след активиране на блока/агрегата на ДОСТАВЧИКА, ОПЕРАТОРЪТ разпорежда крайния срок, след който активирания блок/агрегат следва да премине в състояние студен резерв или принудителен престой от студен резерв. В случай, че след обявения от ОПЕРАТОРА краен срок по ал. 2, блока/агрегата не премине в състояние на студен резерв или принудителен престой от студен резерв, за целите на договора, състоянието на блока/агрегата се счита за неразполагаем резерв (чл. 9, ал.3 от договора).

Съгласно чл. 21 от договора, при активиране на блок от студен резерв, ОПЕРАТОРЪТ заплаща за активираното количество електрическа енергия по еднокомпонентна цена (лв./МWh), съгласно условията на договора и фактурирано, съгласно условията на договора.

В чл.22 от договора ДОСТАВЧИКЪТ се е задължил да заплати на оператора неустойка за всеки отделен случай, като хипотезите са описани в 8 подточки. Съгласно чл. 22, ал.7 от договора, неустойка се дължи в случаите на неразрешено от ОПЕРАТОРА намаление или непредоставяне на договорената по чл. 2 мощност за студен резерв, в това число и по смисъл на чл. 4, както и по технологични причини, в размер определен от сумата на времето на съответното намаление или непредоставена мощност по 150 % от цената за разполагаемост за студен резерв по договора.

Съгласно чл.24 от договора ДОСТАВЧИКЪТ издава отделни данъчни фактури (отделно за разполагаемост за студен резерв и енергия от активиран студен резерв) за дължимите суми по договора до 5 календарни дни от края на отчетния период и с дата последния ден на календарния месец. ОПЕРАТОРЪТ следва да издаде протокол за неустойки, съгласно клаузите на договора до 5 календарни дни от края на отчетния месец. Срокът за плащане по фактурите е 20-то число на месеца, следващ отчетния. Предвидена е процедура по изпращане на фактурите и протоколи по факс/електронна поща и куриер (чл. 25), приложенията към същите (чл. 26), срок за оспорване (чл. 27) - и неустойки при забавено плащане (чл. 30 от договора). В раздел 9, чл.33 от договора са предвидени условията и случаите на форсмажор, както и процедурата, която следва да се спази при настъпване на форсмажор. Съгласно чл.33, ал.1 всяка страна се освобождава от отговорност и няма да бъде считано, че е в нарушение по отношение на задължение по този договор, и ще има право да спре изпълнението на своите задължения по договора, ако и доколкото не е в състояние да изпълнява своите задължения или не може да упражнява правата си по договора поради форсмажорно обстоятелство или събитие, които не могат да бъдат разумно предвидени и преодолени от страната, заявяваща форсмажор.