Решение № 15888 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15888 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110112436 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 139 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „ТС“ ЕАД срещу А. К. К., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 22.04.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4123/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, а именно: сумата 1653,23 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*****, аб. № 265988 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 146,76 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 10.01.2024 г., сумата 68,63 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,12 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 10.01.2024 г.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнА. в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „ТС“ ЕООД, съгласно сключен договор. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение през исковия период, като 1 поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника А. К К., чрез назначения особен представител адв. Й., с който оспорва предявените искове по основание и размер, поради липса на облигационни отношения между страните. Оспорва същата да е потребител на ТЕ през исковия период, реално доставеното в имота количество ТЕ. Прави възражение за погА.ване по давност на вземанията на ищеца. Оспорва настъпване изискуемостта на процесните суми, респективно ответникът да е надлежно поканен да ги заплати.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач „ТС“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 23.01.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4123/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, в полза на „ТС“ ЕАД срещу А. К. за процесните вземания.

Заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 и чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за битови нужди, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погА.ване на дълга, както и всички свои правоизключващи, правопогА.ващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща 2 продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая от представения по делото в заверен препис нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *****., се установява, че ЗСТ продава на съсобственика си А. К. (притежаваща 1/2 ид. част от имота), собствената си 1/2 ид. част от апартамент № 39, находящ се на адрес: гр. С*****.

От гореизложеното следва изводът, че през периода от м.05.2021 г. до 30.04.2023 г. между страните е било налице неформално правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, доколкото ответницата като собственик на целия процесен имот е потребител на ТЕ и е легитимирана да отговаря за задълженията по неформалния договор за доставка на топлинна енергия, възникнал на основание чл.

153, ал. 1 ЗЕ и дължи заплащане на потребената топлинна енергия по арг. от чл. 153 ЗЕ.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за липса на облигационни отношения в претендирания обем, доколкото от ангажираните доказателства се установява, че А. К. като собственик на 1/2 ид. част от процесния имот, индиция, за което са изявленията на страните по сделката, е придобила останалата 1/2 част от същия и по този начин се легитимира като собственик на целия имот.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че за периода 05.2021 г. – 30.04.2023 г. ответницата е била потребител на доставената до имота топлинна енергия, поради което и дължат заплащането на възникналите задължения за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и приложимите ОУ на ищеца, публикувани във в.

Монитор, на 11.07.2016 г., я обвързват.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение, договор за прехвърляне на дружествен дял и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало 4 бр. отоплителни тела с поставени индивидуални разпределители, с дистанционен отчет, щранг-лира в банята, както и един водомер за топла вода. Експертът е установил, че за отоплителен сезон 2022/2023 г. не е осигурен достъп за отчет на водомера. Ето защо ТЕ за БГВ за този сезон 2022/2023 е начислена служебно на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на база един потребител по 140 л. дневен разход, поради неосигурен достъп до помещението за реален отчет, за което е изготвен констативен протокол, надлежно оформен и подписан и от представител на етажната собственост. За сезон 2021/2022 топлата вода за имота е изчислена на база реален отчет по т.5.2 от Приложението по 3 чл. 61, ал. 1 към Наредбата. Вещото лице е установило, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от „ТС“ ЕООД като топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението към посочената Наредба на база пълен отопляем обем на имота – 206 куб.м. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.

Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а извършеното разпределение на топлинната енергия не се отклонява от методиката, установена в ЗЕ, НТ и общите условия на топлопреносното предприятие. Установява се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Експертът е посочил, че за исковия период са изготвени две изравнителни сметка за потребена топлинна енергия в процесния апартамент, като цената на доставена топлинна енергия в имота възлиза общо на сумата 824,94 евро (1613,44 лв.).

Съдът кредитира заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза като компетентно и обективно изготвено, доколкото същото е взело предвид резултатът от изравнителните сметки и документите за извършен реален отчет, респективно за неосигурен достъп за сезон 2022/2023 г., приложени по делото, които не са оспорени от ответницата. Ето защо настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребеното количество топлоенергия. С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и период 05.2021-30.04.2022 г. възлиза на 824,94 евро (1613,44 лв.).

Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебно техническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице.