Решение № 25 от 08.08.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. К., 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова И. при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова И. Търговско дело № 20225100900009 по описа за 2022 година

Ищците М.А. Ч., действащ със съгласието на майка си С. М. Ч.а и Ф. К.

КЬ. сочат в исковата молба, че на 23.02.2017 г. вечерта, деликвентът А. Е. П. управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел „323 ЦИ“ с ДКН № ***, на път KRZ 1107 между селата Д., общ. К., обл. К., и Ч., общ. К., обл. К..

Автомобилът бил с десен волан. Пострадалата Е. Ч.а – сестра на първия ищец и внучка на втората ищца, се возела на предната лява седалка до деликвента.

Достигайки км 5+900 на посочения път, автомобилът на деликвента се движел с включени фарове и със скорост 114,66 км/ч. (значително по-висока от максимално разрешената от 90 км/ч за движение на превозни средства от категория „В“ в този пътен участък). Пред него се движел лек автомобил „Ф.

Г. 4“ с ДКН № ***, а в лентата за насрещно движение приближавал друг лек автомобил, неустановен при разследването. Деликвентът П. предприел изпреварване на движещият се пред него автомобил, като навлязъл в лентата за насрещно движение. Тогава видял насрещно движещия се автомобил, но не могъл да прецени, че няма достатъчно свободно разстояние за изпреварване, поради което не го преустановил с употреба на спирачки, а продължил напред. Автомобилът пред него намалил скоростта си на движение, за да даде възможност на изпреварващият го автомобил, управляван от деликвента да заеме място пред него в тяхната пътна лента. В този момент, виждайки бързо приближаващия отсреща автомобил, деликвентът П. рязко насочил своя автомобил за прибиране вдясно пред движещия се пред него автомобил и се разминал с насрещно движещия се автомобил, който продължил движение по посоката си. Скоростта на движение на процесния автомобил се оказала неподходящо висока за извършеното рязко отклонение на посоката на 1 движение на автомобила, поради което той се дестабилизирал и започнал да се плъзга със задната си част настрани вляво, като излязъл извън пътя.

Последвали няколко последователни странични задирания и удари на автомобила с лявата му странична част в ската край пътя. След първото задиране, движението на автомобила продължило напред и последвало второ, при което лявата предна част на автомобила се наклонила надолу и предната броня се закачила в ската. Автомобилът започнал да се завърта надясно и за трети път се ударил в ската, след което се превъртял няколко пъти. При тези превъртания от автомобила изпадали различни предмети, намерени при извършения оглед на местопроизшествието. В резултат на пътнотранспортното произшествие Е. Ч.а получила множество телесни травми, които довели до бързо настъпване на смъртта й. На мястото веднага пристигнал екип на Филиала за спешна медицинска помощ – К., който констатирал смъртта на Е. А. Ч.а, починала от травмите нанесени при ПТП.

По случая било образувано НОХД № 181/2017 г. по описа на Окръжен съд – К.. С Присъда № 21/04.10.2017 г., постановена по НОХД № 181/2017 г. по описа на Окръжен съд – К., влязла в законна сила на 20.10.2017 г., подсъдимият – А. Е. П. бил признат за виновен в това, че на 23.02.2017 год. на път KRZ 1107, между селата Д., общ.К., обл.К. и с.Ч., общ.К., обл.К., на км 5 + 900 по посока на движение от с.Д. към с.Ч., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 323 ЦИ” с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, забраняващ на водача на пътно превозно средство от категория „В“ при избиране скоростта на движение извън населено място да превишава 90 км/ч; и по чл. 42 ал. 1 т.2 от ЗДвП, задължаващ водач, който ще предприема изпреварване след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, и по непредпазливост причинил смъртта на Е. А. Ч.а.

Сочи се в исковата молба, че в мотивите на посочената присъда, съдът е описал фактическа обстановка, от която ставало ясно, че действително деликвентът А. Е. П. е извършил престъплението както от обективна, така и от субективна страна, при което причинил смъртта на Е. А. Ч.а – сестра на първия ищец и внучка на втората ищца, като по този начин им били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание вследствие на загубата й.

В съдебномедицинска експертиза на труп № 13/2017 г., извършена по делото, вещото лице описал травматичните увреждания, получени при ПТП, от които настъпила смъртта на Е. Ч.а, като в заключение посочил, че при съдебномедицинското изследване на трупа на Е. А. Ч.а се установили: Тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма; травма на крайниците;

Разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, шията, корема и крайниците. Кръвонасядане на меките черепни 2 покривки, счупване на черепната основа, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на главния мозък, счупване на множество ребра двустранно по повече от една фрактурна линия, разкъсване на корена на левия бял дроб с почти пълното му отделяне, кръвоизлив в лявата половина на гръдната кухина в количество около 900 мл., данни за аспирация /вдишване/ на кръв в десния бял дроб, разкъсвания на далака и черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина в количество около 100 мл., счупване на лявата бедрена кост, данни за анемия на трупа, оток на мозъка. Посочено е, че в заключение вещото лице констатирал, че смъртта на Е. А. Ч.а била причинена от остра кръвозагуба в следствие на разкъсването на корена на левия бял дроб, далака и черния дроб, с последвали кръвоизливи в гръдната и коремната кухина.

Според вещото лице наличието на оскъдна аспирация на кръв в десния бял дроб, говорела за съвсем кратка преживяемост след възникване на травмата.

Ищите твърдят, че безспорно било установено наличието на пряка причинноследствена връзка между получените от пътно транспортното произшествие на 23.02.2017 г. травматични увреждания, в резултат на което е настъпила и смъртта на пострадалата.

По назначената съдебно автотехническа експертиза № 67/22.05.2017 г. вещото лице дало заключение, че водачът П. управлявал МПС със скорост от 114,66 км/ч (превишена и несъобразена) и не е следвало да предприема маневра изпреварване, а ако е бил започнал до появата на насрещно движещия се автомобил, е следвало да я прекрати. Всичко това водело до извода, че именно и единствено субективните действия на деликвента допринесли за настъпване на ПТП, респ. за причиняване смъртта на Е. Ч.а.

От така извършеното от делинквента П. престъпление, на ищците били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание вследствие на загубата й.

Сочи се в исковата молба, че около осем години преди ПТП, родителите на първия ищец се развели и от тогава до смъртта на сестра му, единствено майка им С. Ч.а и баба му Ф.К. се грижели за него и починалата му сестра. Ищецът М.Ч. сочи, че когато майка му и баба му били на работа, сестра му Е. Ч.а го гледала и му помагала във всичко. Баща им А. Ч., след развода напуснал домът им и не ги потърсил, за да ги види, нито се грижил за тях, нито им давал пари или вещи. Ищецът М.Ч. твърди, че дори на погребението на починалата му сестра, баща им не присъствал на гробищата, за да я изпрати в последния й житейски път. Липсата на бащина грижа през годините се компенсирала единствено от силната привързаност един към друг между него и сестра му Е.. Емоционалната връзка между тях била изключително силна, трайна и дълбока. Когато сестра му Е. завършила училище, започнала работа, а в почивното време го гледала и се грижела за него. Поради това, връзката между тях била изключително силна, като същото се определяло и предвид липсата на бащина грижа. Емоционалната обвързаност между ищеца М.Ч. и сестра му била изключително дълбока и трайна, много по-силна от обичайната емоционална връзка между брат и 3 сестра. След ПТП, ищецът изпаднал в стрес и не можел да спи нощем.

Настъпила трагедия за семейството. След смъртта на сестра си, загубил опората в семейството и в живота си.

Втората ищца, явяваща се баба на починалата, твърди, че отглеждала внучка си Е. от раждането й, заедно с майка й С. в дома им в с. Ч.. От раждането й до смъртта й, живеели в една къща с едно общо домакинство.

Непрекъснато се грижела за внучката си приживе, докато пораснала.

Помагала й след училище и във всичко друго. Възпитавала я и я напътствала в живота. От около осем години преди ПТП, родителите на Е. се развели и от тогава до смъртта й, единствено тя и дъщеря й С. се грижели за Е.. Липсата на бащина грижа през годините се компенсирала единствено от силната привързаност един към друг. Приживе внучката й Е. също се грижела за тях с всички сили. Емоционалната връзка помежду им била изключително силна, трайна и дълбока, повече от обичайната връзка между баба и внучка, присъща за традиционното българско семейство. Твърди, че след смъртта й загубили опората в семейството и в живота си. Били изключително силно привързани един към друг. Ищците твърдят, че болката и страданията за тях били изключително големи и ще се усещат до края на живота им.

Сочи се, че собственикът на автомобила, причинил нанесените им вреди имал валидна към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД, гр. С., съгласно застрахователен договор/полица № BG/02/116003232***, сключен на 20.12.2016 г. с покритие на застрахователния риск от 20.12.2016 г. до 20.12.2017 г.

До момента на подаване на исковата молба, нито деликвентът, нито ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л. И.“ АД, им били заплатили обезщетение за претърпените от застрахователното събитие неимуществени вреди. Налице била причинна връзка между настъпилото ПТП и причинената смърт на Е. А. Ч.а, като причината за настъпилото ПТП било виновното поведение на деликвента А. Е. П., с което нарушил правилата за движение, в качеството му на водач на застрахования при ответника автомобил, със застраховка „Гражданска отговорност”, действаща към датата на застрахователното събитие - настъпилото ПТП - 23.02.2017 г.

На 14.01.2022 г. ищецът М.Ч. предявил застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 363/14.01.2022 г., по която била образувана преписка по щета № 000-1000-01-17-7784. На 07.02.2022 г. получил писмо отговор с изх. № 718/04.02.2022 г., с който ответното дружество отказвало да му заплати обезщетения за причинените му неимуществени вреди.

На 18.01.2022 г. ищцата Ф. К. предявила застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ с вх. № 443/18.01.2022 г., по която била образувана преписка по щета № 000-1000-01-17-7784. На 07.02.2022 г. получила писмо отговор с изх. № 717/04.02.2022 г., с който ответното дружество отказвало да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

4

Предвид факта, че им било отказано плащане на обезщетение за причинените от застрахователното събитие вреди, за тях бил налице правен интерес от завеждане на пряк иск срещу застрахователя за определяне на справедлив размер на обезщетение за репариране на нанесените и причинени неимуществени вреди.

Ищците се позовават на Тълкувателно решение № 1/2016 год. от 21.06.2018 год. по ТД 1/2016 год. на ВКС, с което е прието, че право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдат обезщетени. Считат за безспорно, че в настоящия случай, между тях и починалата сестра и внучка Е. А. Ч.а била създадена такава връзка, тъй като израснали заедно, живеели в един общ дом, до момента, в който я загубили и от чиято смърт търпели продължителни болки и страдания.

Разпечатката съдържа 31 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cccf458b-4779-4c6c-ac5d-000f47067f70