Решение № 182 от 13.05.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ловеч, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. В. като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20214310101133 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно съединени положително установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК :

203670940, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника си юрисконсулт Полина Балабанова срещу Миглена Даринова В. от гр.Ловеч, в която изтъква, че на 13.08.2018 год. между „Сити Кеш"ООД като Заемодател и М. Д. В. като Заемател е сключен Договор за паричен заем с №202055, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 500,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „Размер на отпуснатия заем". С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „Размер на отпуснатия заем" сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.

Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 95,70 лв. Така, страните са договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 595,70 лв., която е платима на 43 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,00 лв. при първа погасителна вноска 20.08.2018 год. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 10.06.2019 год.

1

Позовава се на Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, съгласно които, в случай, че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 82,21 лв. за периода от 11.06.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда.

На 03.07.2020 год. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 24.09.2019 год. между „Сити Кеш"ООД, ЕИК : 202531869 и „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : 203670940, по силата на което вземанията на „Сити Кеш" ООД срещу М. Д. В., произтичащи от Договор за паричен заем №202055 от дата 13.08.2018 год. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити Кеш"ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Заявява, че Приложение №1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на длъжника М. Д. В., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл.2, ал.2, т.2, 3, 5 във връзка с чл.23, ал.1, 2, 3, във връзка с чл.26, ал.2 от ЗЗЛД/.

С изрично пълномощно законният представител на „Сити Кеш"ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания"ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 24.09.2019 год. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка.

По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Сити Кеш"ООД чрез „Агенция за събиране на вземания"ЕАД до ответника е изпратено уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-СТК/202055 от дата 08.07.2020 год. за извършената продажба на вземането чрез „Български пощи“ЕАД на посочения в договора за кредит адрес като постоянен такъв. Пратката не е потърсена от длъжника.

Пояснява, че заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищцовото дружество, поради което и последното възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред, като за целта е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Д. В..

Съдът е уважил претенцията им и по образуваното Ч.гр.дело № 20214310100284 по описа на PC Ловеч, ГО, 4 състав е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Това обуславя правният им интерес от подаването на настоящата искова молба.

Предвид изложеното претендира от длъжника М. Д. В. да заплати на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : 203670940, сума в общ размер на 412,78 лева, от които главница 330,57 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 82,21 лева.

Моли да бъдат призовани на съд и след като се запознае с всички доказателства по делото и се убеди във верността на твърденията им да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника М. Д. В., ЕГН- **********, с постоянен адрес : гр.******, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК : 203670940 следните суми :

330,57 (триста и тридесет лева и 57 стотинки), представляващи главница за периода от 31.12.2018 год. до 10.06.2019 год.;

82,21 (осемдесет и два лева и 21 стотинки) - обезщетение за забава за периода от 11.06.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане 2 на задължението.

Моли за присъждане и на разноските, направени в хода на заповедното производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК, както и тези, в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, на основание чл.78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба не е представен от ответницата.

В хода на исковото производство ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с писмена молба вх.№3374/18.04.2022 год., чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н. моли съда да даде ход на делото в отсъствие на техен представител. Поддържа исковата молба по съображенията, изложени в нея, като моли съда да уважи предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД срещу М. Д. В. установителни искове като признае за установено, че тя дължи на ищеца всички присъдени суми, съгласно издадената Заповед за изпълнение по Ч.гр.дело №284/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч. Моли да им се присъдят и разноските по делото, за които прилага списък по чл.80 от ГПК по делото. В случай, че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответника в настоящото дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, прави възражение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, и моли съда да намали същия до размера на нормативно установения минимален размер на адвокатския хонорар.

Ответницата, редовно призована, се явява лично като оспорва предявената срещу нея искова претенция, заявявайки, че не дължи претендираната в исковата молба сума. Категорично заявява, че няма договорни отношения със „Сити Кеш“ООД и по никакъв начин не е уведомена, че има задължения към това дружество.

Оспорва всички тези доказателства и твърди, че е жертва на измама. Счита, че са й поправили данните по лична карта, за което е подала жалба в Полицията и има образувано досъдебно производство №20214310100284 по описа на РП-гр.Ловеч.

Пълномощникът на ответницата адв.М. от АК-гр.Ловеч пледира за отхвърляне на исковата молба като неоснователна и недоказана като присъди на доверителката й направените по делото разноски, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК. Счита, че по делото е безпорно установено, че М. Д. В. не е сключила Договор за паричен заем №202055, не е подавала молба и не е подписвала и не се е съгласявала с Погасителен план и Общи условия и най-важното не е получавала сумата по процесния заем. Аргументира се с ангажираните в хода на исковото производство гласни доказателства, от които се установява, че заемът представен на името на М. Д. В. е получен от трето лице – служител на „Сити Кеш“ООД, който е внасял и частично погасителните вноски и в нито един момент не е предавал пари или документи на доверителката й. Чак когато ответницата е била потърсена от кредитора за неплатени вноски е установила, че има кредит на нейно име.

Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните /на ищеца с писмено становище, чрез процесуалните му представители, а на ответницата лично и чрез пълномощника й/, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Видно от с лужебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №284/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч е, че въз основа на заявление, подадено на 29.012021 год. от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е издадена в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №196/09.02.2021 год. срещу длъжника М. Д. В. от гр.Ловеч в размер на сумата 412,78 лева, включваща главница в размер на 330,57 лева за периода от 31.12.2020 год. до 10.06.2019 год.; 82,21 лева обезщетение да забава за периода от 11.06.2019 год. до 29.01.2021 год. – датата на подаване на заявлението в съда, законна лихва от 29.01.2021 год. до изплащане на вземането, както и сумите 25 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт, представляващи разноски по делото.

Тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК М. Д. В. е възразила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, то видно от разпореждане №732/07.05.2021 год., заповедният съд е указал на заявителя, че на основание чл.415 от ГПК, може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като 3 довнесе дължимата държавна такса. Указал е на заявителя, че ако не представи доказателства /копие от искова молба със съответния щемпел, отразяващ завеждане на иска пред съответния съд/, т.е. че е предявил иска си в срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Препис от цитираното по-горе разпореждане е връчен на заявителя на 07.05.2021 год. и получен от юрисконсулт И.Н. на 20.05.2021 год., видно от разписката по заповедното производство, а исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е с вх.№3752/17.06.2021 год., поради което съдът приема, че е подадена в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана.