Определение № 20 от 19.01.2022, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3/2022
- Вид
- Определение № 20
- Подписан
- 19.01.2022
- В сила
- 02.02.2022
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20 гр. В., 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С. Ж. С.
Членове:
Г. П. Й.
Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело № 20221300500003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на „В. и к.-В.“ЕООД с ЕИК.. със седалище и адрес на управление гр.В. против определение от
28.10.2021г., по гр.д. № 248/2021 г. по описа на Районен съд -В., с което е отхвърлено искането на „ВиК - В. ЕООД за изменение на решението в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Поддържа се, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. В последното заседание от производството пред Районен съд - В. бил представен списък на разноските, към който било приложено платежно нареждане за изплатения хонорар по делото, в което били описани основанието за плащането, номера на делото, името на ответницата, както и платената сума. Същите били приети от съда и неоспорени от процесуалния представител на ответната страна, като и към настоящия момент се намирали в кориците на делото. Видно от платежното нареждане, адвокатското възнаграждение било заплатено на 17.09.2021 г. и предвид цената на иска това бил минимумът съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поддържа се ,че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че 1 молбата е неоснователна, тъй като по делото не бил представен договор за правна защита и съдействие. Нямало законово изискване за представяне на договора за правна защита и съдействие. За уважаването на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следвало да е представено доказателство за плащане. Поддържа се, че такова доказателство било представеното по делото платежно нареждане, от което било видно основанието за плащането, номера на делото, името на ответницата, както и платената сума. За частния жалбоподател била необяснима тази нова практика - при немалкото дела, който имал в Районен съд - В. винаги бил представял банкови документи, доказващи извършеното плащане на адвокатско възнаграждение, а договора за правна защита и съдействие представял само и единствено, когато плащането било в брой - винаги исканията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение са били уважавани.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да се допусне изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като се осъди ответницата М. Б. М. да заплати на „ВиК - В.“ ЕООД и направените от дружеството разноски за възнаграждение за един адвокат в исковото производство в размер на 300.00 лева.
След като взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :
С решение № 476 от 23.09.2021г. по гр.д. № 248/2021г. съдът е признал за установено по отношение на М. Б. М. с ЕГН ********** от гр. В., че дължи на «В и К В.» ЕООД с ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя Г. В. В. сумата от 235.12 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. В. по фактури, издадени за отчетен период от 21.08.2016г. до 18.01.2019г., както и от 20.02.2019г. до 20.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.06.2019г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 1363- РЗ от 03.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1619/2019г. по описа на РС - В.. Със същото решение, съдът е 2 осъдил ответницата да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и разноски по исковото производство в общ размер от 175.00 лева, които включват разноски за платена държавна такса в размер на 25.00 лева, както и разноски за особен представител в размер на 150.00 лева.
След постановяване на решението е постъпила молба
№266343/30.09.2021 г. постъпила молба на основание чл.248 ал. 1 ГПК от „ В и К -В.“ ЕООД - В., чрез адв. П. П. с която се иска изменение на решението в частта за разноските като на молителя се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.Посочено е, че в хода на производството по делото ищецът е представил списък на разноските по чл.
80 от ГПК, с който е претендирал заплащане и на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, като е представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение.
Районният съд е приел, че молбата за изменение на решението в частта на разноските, като се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна поради следното:
В представения списък на разноските ищецът бил включил и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Към списъка по чл. 80 от ГПК било представено платежно нареждане за вътрешнобанков превод с дата от 17.09.2021г. за сумата от 300.00 лева с посочено основание - оказване на правна защита процесуално представителство по делото. В кориците на делото обаче било представено само пълномощно за процесуално представителство. Договор за правна защита и съдействие, който да обективира уговорено и платено адвокатско възнаграждение, не бил представен. Съгласно даденото разрешение на този въпрос в т. 1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключвал между клиент и адвокат, като писмената форма била за доказване. С него се удостоверявало както че разноските са заплатени, така и че са договорени. В договора за правна помощ следвало да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт било задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следвало да бъде документално установено със съответните банкови документи,
3 удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следвал да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той имал характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Районен съд-В. е приел ,че в случая ищецът не е представил доказателства за уговорено възнаграждение между страна и адвокат именно по това дело. В представеното платежно нареждане бил посочен номера на делото, но от него не ставало ясно на какво договорно основание е извършено това плащане. От платежното нареждане в представения му вид също не можело да се направи категоричния извод, че посочената банкова операция е действително извършена, тъй като липсвали документи, удостоверяващи, че сумата е постъпила по сметка на адвоката.
Съдът е посочил, че само представянето на списък на разноските по чл.
80 от ГПК не е достатъчно за присъждане на посочените в него такива и не освобождава страната от представяне на доказателства, в случая на договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на възнаграждението по конкретното дело, уговорен начин на плащане, както и представяне на безспорни доказателства за извършеното плащане.
Водим от горните съображения Районен съд-В. с атакуваното определение е оставил без уважение молбата на „ В и К - В.“ ЕООД - В., чрез адв. П. П., с която се иска изменение на решението в частта за разноските като на молителя се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира ,че жалбата е основателна поради следното :
При така установената фактическа обстановка Съдът прие за установено следното от правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат , ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно тълкувателно решение по т.д № 6/2012 г на ОСГТК на ВКС Търсените от страната разноски по чл.78 от ГПК мога да се присъдят само, когато е доказано извършването на разноски в производството, т.е. условие за 4 присъждането им е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено по делото с писмени доказателства.
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени, когато договореното възнаграждение е заплатено в брой.
Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата), но това не е императивно изискване - договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал.
3 от Закона за адвокатурата). Възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги - чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата. Когато страните по договора не са определи размера му, то възнаграждението е съгласно действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.
За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно само по изключение - чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата), за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено.
Въпросът дали договорът по чл. 36 от Закона за адвокатурата е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. В този смисъл е Решение № 233 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 224 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., IV г. о., ГК.
5
В конкретният случай от приложеното по делото пълномощно /л.13 от делото на ВРС/ безспорно се установява, че адв.П. П. П. е осъществил процесуално представителство по делото на ищцовата страна, за което съдът следи служебно. За осъщественото процесуално представителство ищцовата страна по делото е доказала, че е извършила разходи за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 300лв., платени по банков път, видно от приложеното по делото на ВРС платежно нареждане за вътрешнобанков превод от 17.09.2021г. с наредител ищеца /“ВиК“ЕООД и получател П. П. П., а в основанието за плащане изрично е посочено „оказване на правна защита и процесуално представителство по грд.№248/2021г. ВРС“.
Частният жалбоподател в съответствие с изискванията на чл.80 от ГПК е представил и списък на разноските, които претендира пред ВРС, приет от съда с протоколно определение в проведеното съдебно заседание 20.09.2021г. и в които са включени и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото.Per argumentum a contrario следва ,че когато плащането е по банков път няма изискване за отразяване на този вид плащане в договора .
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено.
Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cccebee8-de39-43b8-adde-574550683942