Решение № 1001 от 24.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Варна, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110200199 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от С. Д. Г., ЕГН ***, против Наказателно постановление №23 – 0442 - 001178 от 01.11.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР Варна 4 РУ Варна, с което на С. Д. Г., ЕГН *** е наложена ГЛОБА в размер на 500.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 174 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно, както и че са допуснати съществени прцесуални нарушения на материалния и процесуалния закон и иска отмяната на НП.

В съдебно заседание въззивникът нередовно призован, не се явява, се представлява от адв. Г.К., който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП с присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че е нарушено правото на защита на въззивника, тъй като той не е бил запознат със създържанието на АУАН.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се явява, не се представлява, изразява становище по жалбата с депозирани писмени бележки, в които оспорва жалбата, моли да се потвърди процесното 1

НП като правилно и законосъобразно и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на 4 РУ Варна към ОДМВР Варна.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2023г около 01:35часа в гр. Варна на ул. „Боровец“, до аптека „Мегафарм“ с посока от кв.“Галата“ къв път –I 9”, въззивникът управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № В 7961 ВК. На така описаното място била извършена проверка на водача с техническо средство – Алкотест - Дрегер 7510 с № ARDM - 0233, в 01.35часа, пробата била положителна – 1.05 промила. На водача бил издаден талон за кръвна проба №114539 от 21.09.2023г.

Съгласно отбелязването в талона за изследване, въззивникът е бил съпроводен от органите на полицията за вземане на кръвна проба, като също от талона се установява, че той е бил връчен на водача в 03.50часа на 21.09.2023г.

За горното бил съставен АУАН №676283/21.09.2023г. В обстоятелствената част на същия е отразена горепосочената фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани по чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДП.

На водача е била взета кръвна проба и е изготвен Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №1087/21.09.2023г., на МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, от заключението на която се установява, че С. Д. Г. е имал алкохолно съдържание в кръвта си - 0.66промила.

АУАН бил надлежно представен за връчване на въззивникът, като същия не направил каквито и да било възражения, но и не подписалакта.

Възражения не били подадени и в законния за това срок. Въззивника отказал 2 да подпише АУАН, като отказът му бил надлежно установен с подписа на един свидетел – Ф. В. П..

При възприемане на горната фактическа обстановка, съда изгради убеждението си и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя. Св. С. Д. установи, че лично е констатирал нарушението и няма съмнения относно същото. Същият свидетел установява, че Талона за изследване на кръвна проба се издава на място/мястото на проверката/ и непосредствено след извършването на пробата с техническото средство.

От показанията на св.Ф. П. се установява, че на въззивника е било разяснено нарушението и текста на АУАН, като същия е бил прочетен от актосъставителят и той е удостоверил с подписа си, че възз.Г. е отказал да го подпише.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел фактическата обстановка и правна квалификация на нарушението, описани в АУАН и е съобразил установената с експертизата концентрация на алкохол в кръвта на въззивника. Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на въззивника по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП с ГЛОБА в размер на 500.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено неправилно и незаконосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника е допуснато съществено процесуално нарушение, което е различно от описаното от процесуалния представител на въззивнтика.

Както АУАН така и НП н е отговарят на формалните законови изисквания, като същите са вътрешно противоречиви и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът намира, че направените възражения за допуснато процесуално нарушение са основателни, доколкото за въззивника не е ясно срещу какво обвинение следва да се защитава. И за съдът остава неясно, как е възможно да се търси отговорност за извършено нарушение в 02.10часа на 21.09.2023г. от страна на въззивника, след като е описано, че нарушението е установено за първи път с извършването на проба за наличие на алкохол в издишания въздух от водача в 01.35часа? Следващото несъответствие се състои в твърдението на 3 актосъставителя, че талона за кръвно изследване се издава на водача на мястото на проверката, непосредствено след изследването с техническото средство и факта, че талона за кръвна проба е издаден в 03.50часа на 21.09.2023г. В протокола за извършената химическа експертиза се установява, че кръвната проба е била взета от въззивника в 04.15часа с №114539.2.

За съдът остава неясно, срещу какво следва да се защитава въззивника, дали срещу твърдението, че е спрян за извършване на проверка с техническо средство в 01.35часа, дали че е управлявал автомобила си в 02.10часа на същата дата и място с наличие на алкохол в кръвта. Не е възможно да се установи и дали е спазена наредбата за вземане на кръвни проби за изследване след като талона за медицинско изследване е издаден и връчен в 03.50часа на 21.09.2023г.

Предвид изложеното и съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на въззивника и по конкретно правото му да научи в какво е обвинен, че е извършил.

Доколкото административния процес е строго формален, съдът намира, че липсва правна възможност за отстраняване на описаните несъответствия в АУАН и НП, относно времето на проверката, времето на установяване на нарушението и начина и времето на медицинското изследване, поради което и е налице отменително основание.

Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано, че е извършено, но липсват доказателства за времето на извършването, кога е извършено, как точно е установено/доколкото съществува специален ред за това/ и неправилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника по чл.174, ал.1 т.1, от ЗДвП, за извършено нарушенвие на 21.09.2023г. в 02.10часа в гр.Варна.

Съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на въззивникът.

Отделно от изложеното и само за пълнота съдът намира, че наказанията наложени от АНО са правилно определени по вид и размер.

Предвид изхода на делото съдът намери, че следва да уважи и направеното искане за присъждане на направените по делото разноски от въззивника.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23 – 0442 - 001178 от 01.11.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР Варна 4 РУ Варна, с което на С.

Д. Г., ЕГН *** е наложена ГЛОБА в размер на 500.00 лв и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 174 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, да заплати по сметка на С. Д. Г. , ЕГН *** сумата от 400.00лева – разноски по делото, за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5