Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 944 от 28.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 440/2025
Вид
Решение № 944
Подписан
28.07.2025
В сила
27.10.2025
Състав
Христо Милков Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7 ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.413 ал.2 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Варна, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110200440 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице против НП №03-2400506/27.12.2024г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата се сочи на незаконосъобразност на АУАН и наказателното постановление. Счита се, че наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение.

Счита се още, че не е извършено административно нарушение. Наказващият орган е следвало да съобрази чл.52 ал.4 от ЗАНН и да прекрати административнонаказателното производство. Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган. Оспорва се и позицията на наказващия орган, че не е налице маловажен случай на нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ дружеството. По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление, като се акцентира върху недоказаността на нарушението. Иска се присъждане на разноски, съгласно приложен списък.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 23.10.2024г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Н., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект –„жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда" - крило вход 4, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв. 5, 26 м.р., ПИ ***, изпълняван от „ГБИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД, съгласно сключен договор за изработка и споразумение от 19.02.2024 г. между „Динесо" ЕООД , с който се възлага на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД - „СМР част архитектура до груб строеж" за строителния обект. При проверката е установено, че работните места на излята 11-та етажна плоча на кота +31.85, където съгласно получените сведения работници са извършвали СМР, не отговаря на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, като не било обезопасено срещу риск падане от височина в опасната зона по целия периметър контура на излятата плоча - липсвали приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени наймалко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце. На 13.11.2024г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството като описал в обстоятелствената му част установеното при проверката. Прието било, че нарушението е извършено на 23.10.2024г. в строителен обект - „жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда" - крило вход 2.1, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв. 5, 26 м.р., ПИ ***, към който момент е следвало работните места на излята 11-та етажна плоча на кота +31,85, да са обезопасени срещу риск падане от височина, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени наймалко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Била посочена и правна квалификация на деянието по чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл.61 и чл.16 т.1 2 б.“б“ от Наредба № 2 МИЗБУТСМР. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му. Възражения постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №032400506/27.12.2024г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и посочената правна квалификация на извършеното нарушение. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.413 ал.2 от КТ – имуществена санкция към минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства –протокол от извършена проверка; идентификационна карта; декларации от заетите лица; обяснения от свидетелите на инцидента; снимков материал; копия от трудови договори; акт за спиране и др., както и гласните такива показанията на св. Н.. Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват. В показанията си св. Н., който е пряк очевидец на състоянието на строителния обект изяснява, че на излята 11та етажна плоча са липсвали приспособления, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Показанията на този свидетел кореспондират с писмените доказателства по делото протокол от извършена проверка; идентификационна карта; декларации от заетите лица; обяснения от свидетелите на инцидента; снимков материал; копия от трудови договори; акт за спиране и др.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.

Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите 3 обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.

Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.7 ал.1 от ЗЗБУТ вр. чл.61 и чл.16 т.1 б.“б“ от Наредба № 2 МИЗБУТСМР. Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган правилно е съобразил извършването на нарушение за първи път /при налични други предходни проверки, входа на които са били констатирани такива нарушения, но за които не е имало влезли в сила НП/.

При това налично смекчаващо отговорността обстоятелство настоящия съдебен състав намира, че санкция малко над минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по своя размер и следва да бъде потвърдено. Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното: С жалбата се сочи на незаконосъобразност на АУАН и наказателното постановление. Счита се, че наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение. Счита се още, че не е извършено административно нарушение.

Наказващият орган е следвало да съобрази чл.52 ал.4 от ЗАНН и да прекрати административнонаказателното производство. Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган. Съдът не споделя възраженията, тъй като в настоящия казус безспорно е установено, че на строителния обект е била извършвана работа от работниците именно на височина – 11 етажна площадка. При това положение по отношение на тази етажна площадка за работодателя е възникнало задължение да обезопаси извършваната от работниците работа на височина, като изгради съоръжения за защита от риск от падане от височина, съобразени с изискванията на ЗЗБУТ и Наредбата.

Фактическата обстановка по административно наказателната преписка е била изяснена по безспорен и категоричен начин посредством писмени доказателства относно лицата, полагали труд на обекта в деня на инцидента, мястото на полагане на труд на всяко едно от тях, както и обстоятелствата на 4 настъпване на инцидента с летален изход за работника. Не възниква и каквото и да било съмнение кое е дружеството – строител, извършило СМР на посочената етажна площадка, което е установено посредством декларираното от работниците и приложените договор и споразумение. Обстоятелството, че не са били възприети възраженията, наведени срещу АУАН не представлява неизпълнение на задължението на наказващия орган по чл.52 ал.4 от ЗАНН и в този смисъл не е допуснато такова нарушение. На последно място се оспорва позицията на наказващия орган, че не е налице маловажен случай на нарушение.

Според настоящия състав на съда, установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, в този смисъл правилно дружеството е било санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.

След като взе предвид изложеното по - горе, съдът намира, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт на въззиваемата страна, като размерят на възнаграждението е съобразен с тежестта на производството и е определен в минимума предвиден от наредбата.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №03-2400506/27.12.2024г. на Директор на Дирекция "Инспек екция по труда" гр. Варна, с което на „Г - Билд Конструкшън“

ЕООД е наложено административно наказание

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.413 ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „Г - Билд Конструкшън“ ЕООД, ЕИК 207717106 да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80.00/ осемдесет/ лева.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6