Решение № 2266 от 21.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2266 гр. София, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20221110204076 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К” ЕООД срещу наказателно постановление/НП/ № 461340-F474991/03.09.2019г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности”-София в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.06г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018г./.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че не е установена причината за разликата в касовата наличност в размер на 73.12 лева и че не е доказано, че разликата се дължи на неотразяване на приходи. Счита се за допуснато съществено процесуално нарушение липсата на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението конкретно във връзка с твърдението за неотразяване на приходи. Сочи се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС и 1 обстоятелството, че не са изложени мотиви относно санкцията, е преценено като съществено процесуално нарушение. Моли се за отмяна или за изменение на НП, като бъде намалена имуществената санкция до 500 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., която моли НП да бъде отменено. Сочи, че разликата в касовата наличност е с неустановен произход. Алтернативно моли съдът да приложи чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС и да намали имуществената санкция до минималния размер.

Въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2019г. в 13.15 часа свидетелката Я., инспектор по приходите в ЦУ на НАП, и неин колега – Я, извършили проверка на търговски обект – магазин за облекло, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, Кооперативен пазар, магазин № , стопанисван от „К“ ЕООД. Преди да се легитимират инспекторите направили контролна покупка, за която не им бил издаден контролен фискален бон. След легитимирането им проверяващите изискали документите на ФУ. Бил изготвен и опис на касовата наличност. В обекта била налична и книга за дневните финансови отчети.

При проверката било установено, че дневният оборот от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел „Eltrade A 1 KL“ с ИН на ФУ№ Eрегистрирано с потвърждение в НАП с № 3974634/08.11.2018г. съгласно междинен дневен финансов Х отчет № 0000935/02.03.2019г. в 13.22 часа е в размер на 386.18 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 459.30 лева съгласно изготвения опис на паричните средства. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми. До момента на започване на проверката във фискалната памет на ФУ регистрираният/отчетен дневен оборот бил в размер на 386.18 лева. Установена била положителна промяна в касовата наличност в размер на 73.12 лева, представляваща въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ суми.

2

Резултатите от проверката са отразени в протокол за извършена проверка от 02.03.2019г.

На 06.03.2019г. свидетелката Е.Я. съставила на „К” ЕООД акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F474991/06.03.19г. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Актът е връчен на упълномощено лице.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението на „К” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Е.Я..

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Поради липсата на противоречия в доказателствения материал не се налага обстоен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Видно от чл. 193, ал. 2 ЗДДС и приобщената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г./т. 1.1/ началникът на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления по чл. 185 ЗДДС.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са спазени изцяло изискванията на процесуалния закон- актът и НП са издадени в изискуемата се от закона форма и при спазване на процесуалните 3 правила.

Несъмнена е волята и на актосъставителя, и на административнонаказващия орган при посочване на нарушената правна норма – чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. По еднопосочен и съответен начин и в АУАН, и в НП се сочи правилото за поведение, за чието неспазване е наказано дружеството. По този начин са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, като изрично и в АУАН, и в атакуваното НП е посочена нормата, която е нарушена.

Чл. 33, ал. 1 от Наредбата предвижда, че и звън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

В настоящия случай се установи, че при извършената проверка е установена промяна в касовата наличност в размер на 73.12 лева, която представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. По този начин наказаното дружество не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми.

Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, не е небходимо доказване на вина, тъй като отговорността на юридическите лица и ЕТ е обективна и безвиновна.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС регламентира наказването на лицата, които са допуснали нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 ЗДДС, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл.

118, ал. 4 ЗДДС.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лева. Административнонаказващият орган е мотивирал налагането на предвидената в чл. 185, ал. 2 ЗДДС санкция, тъй като с извършването на нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи. Липсват обаче каквито и да е аргументи защо се приема, че разликата в касовата наличност представлява приход по смисъла на закона. В тази връзка съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103 НПК, приложима на 4 основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият орган следва да докаже, че с нерегистрирането на процесната сума от 73.12 лева във фискалното устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. Не са представени доказателства в тази насока, поради което наказанието е следвало да бъде наложено именно на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 ЗДДС и съответно размерът на наложеното наказание да е друг.

Наличието или не на неотразяване на приходи има отношение единствено във връзка с размера на налаганото наказание, което във втория случай следва да е в по-малък размер и да се наложи във връзка с алинея 1 на чл. 185 ЗДДС .

Обстоятелството, че законът предвижда по-леки наказания в случаите, когато липсват неотчетени приходи, не означава, че той въвежда резултата като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а само че при определяне на наказанието законодателят е взел предвид степента на обществена опасност на нарушението в зависимост от това довело ли е то до увреждане на фиска или не. Поради това когато липсват данни за неотразяване на приходи, отчетени във ФУ, това трябва да се констатира и вземе предвид с оглед налагане на по-леките наказания, предвидени в чл. 185, ал. 1 ЗДДС.

Съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите, предвидени в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, а именно за юридическите лица и едноличните търговци се предвижда имуществена санкция в размер от 500 лв. до 2000 лв. Конкретният случай е именно такъв.

В тази връзка в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 303 НПК, вр. чл. 84 НПК , а именно, че съответното лице може да носи административнонаказателна отговорност единствено, когато

"административното" обвинение е доказано по безспорен начин, както и че същото не може да почива на предположения. При това положение, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че процесната сума в размер на 73.12 лева представлява приход от продажба на стоки в търговския обект, то и не може да се приеме за обоснован изводът на наказващия орган, че нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи.

С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната 5 разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за така извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, поради това че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е поблагоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното производство, като приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен. Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС , а именно, че с извършване на нарушението се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

В случая е допустимо преквалифициране от въззивния съд на санкционната разпоредба на извършеното нарушение от 185, ал. 2 ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС предвид изричната разпоредба на чл. 84, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.

При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са събрани отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения минимум. Следва да се отчете, че неотразената сума във фискалната памет на ЕТАФП не е голяма, което не обуславя само по себе си завишена степен на обществена опасност на извършеното нарушение. С оглед на това обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 3000 на 500 лева.