Решение № 757 от 14.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100502322 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 15179/12.05.2026 г. на Д. Т. Д., действаща чрез своята майка и законен представител И. Д. Д., в която е обективирано искане, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, за допълване на решение рег. № 491/05.05.2026 г., постановено по в. гр. дело № 20253100502322 по описа на ВОС за 2025 г.

В молбата се посочва, че ВОС не се е произнесъл по искането, обективирано в насрещната въззивна жалба по делото да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в частта му относно разноските.

Счита, че на Д. Д. се дължат разноски, съгласно валидно сключен договор за правна защита и съдействие, а размерът на дължимия адвокатски хонорар за адв. Д. В. следва да се определи при условията на чл. 38, , ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ищцата действа чрез своя законен представител – нейната майка, а не с нейното съгласие. Поради това правилно договорът е сключен с последната.

Моли да се допълни решението на ВОС, като се отмени решението на районния съд в частта му за разноските и се определи адвокатски хонорар, на 1 основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, в полза на адв. Д. В., за процесуално представителство в първоинстанционното производство.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Т. Т. Д., чрез адв. П. е подал отговор на молбата. Изразено е становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе въззивният състав съобрази следното:

Молбата е депозирана от процесуално легитимирано лице, което е страна по делото, в уреденият в закона срок.

Делото е образувано по:

1/ въззивна жалба на Т. Т. Д. против решение № 1406/24.04.2025г. по гр.д. № 11561/2024г. на ВРС, 9-ти състав, в частта в която е изменен размера на определената с решение № 3325/21.07.2020г. по гр.д. № 6449/2020г. на ВРС, 25 с-в месечна издръжка, дължима от него в полза на детето Д. Т. Д., действаща чрез майка си и законен представител И. Д. Д., като я е увеличил от 500.00лева на 800.00лв., за разликата над 600.00лв. до 800.00лв., считано от датата на предявяване на иска – 11.09.2024г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 25-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства обосноваващи нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК.

2/ насрещна въззивна жалба на Д. Т. Д., действаща чрез майка си и законен представител И. Д. Д., против решение № 1406/24.04.2025г. по гр.д. № 11561/2024г. на ВРС, 9-ти състав, в частта в която е отхвърлен иска за изменение на размера на определената с решение № 3325/21.07.2020г. по гр.д.

№ 6449/2020г. на ВРС, 25 с-в месечна издръжка, дължима от бащата Т. Т. Д., за разликата над присъдените 800.00лв. до претендирания размер от 900.00лв., считано от датата на предявяване на иска – 11.09.2024г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж 25-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелства обосноваващи нейното изменение или прекратяване, на основание чл.150 от СК.

В насрещната въззивна жалба, наред с наведените оплаквания срещу обжалваното решение Д. Т. Д. е направила и искане за отмяна на решението и в частта за разноските, като бъде определен адвокатски хонорар на адв. Д. Х., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в първоинстанционното производство, 2 с оглед уважения размер на издръжката. С уточняваща молба № 73788/27.08.2025г. страната е заявила, че няма искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение рег. № 491/05.05.2026г. по гр.д. № 20253100502322 по описа за 2025г. на ВОС, въззивният съд е потвърдил решението на районния съд в частта за изменения, на осн. чл. 150 от ГПК от ВРС увеличен от 500.00лв.

/256.20 евро/, евентуално 600.00лв. /306.78 евро/ на 800.00лв. /409.03 евро/ размер на месечната издръжка в полза на детето Д. Т. Д. ЕГН **********, действащо чрез майка си и законен представител И. Д. Д., считано от 11.09.2024г. с падеж 25-то число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над 800.00лв. /409.03 евро/ до претендираните 900.00лв. /461.16 евро/ и в частта за дължимата от Т. Т. Д. ЕГН ********** държавна такса в размер на 432.00лв. /220.88 евро/, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК. Осъдил е също така Т. Т. Д. да заплати на адвокат Д. В. Х. сумата от 466.67 лева или 238.60 евро, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн.чл. 38, ал. 2 от ЗА и е осъдил Д. Т. Д., ЕГН **********, действащо чрез майка си и законен представител И.

Д. Д., ЕГН ********** да заплати на Т. Т. Д., сумата от 233.33 лева или 119.30 евро, представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.

По същество съставът на ВОС намира следното:

Производството по чл. 250 от ГПК има за цел да бъде преодоляна непълнота в постановеното съдебно решение, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет по делото. Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.

Произнасяйки се по спора по същество въззивният съд е приел, че с 3 оглед направеното от Д. Т. Д., чрез майка си и законен представител И. Д. Д. уточнение вх. №73788/27.08.202г. няма отправено до първоинстанционния съд с въззивната жалба искане с правно осн. чл. 248 от ГПК, а само искане за отмяна на решението от въззивния съд в частта за разноските, в случай на уважена претенция за разликата над 800.00лв. /409.03 евро/ до 900.00лв.

/461.16 евро/ и като законна последица от произнасянето по основния спор, очертан в насрещната въззивна жалба. С уточнението вх. №73788/27.08.202г. страната изрично е заявила, че не подава молба за изменение на решението на ВРС в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

Видно ВОС се е произнесъл по цялото искане на страната, което е видно не само от диспозитива, но и от мотивите към решението – формулиран е извод да се потвърди актът на районния съд в обжалваните му части, както и в частта му за разноските, предвид изхода на спора. Пак с оглед изхода на спора е присъдил и разноски за въззивна инстанция.

Проверяващата въззивна инстанция има правото и задължението да преразгледа разноските, постановени от първоинстанционния съд, в случай, че достигне до различен извод относно спорното право, в резултат на което отменя изцяло или отчасти обжалвания съдебен акт, но не такъв е настоящият казус. Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло. Другата възможност за въззивния съд е да се произнесе по подадена частна жалба срещу определение, в което е разгледана молба за изменение/допълване на решението в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, но същата не е удовлетворена или не е удовлетворена изцяло. Нито една от двете хипотези не е реализирана по делото. Нещо повече. Вярно, че не е осъдена насрещната страна за разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на адв. Д. Х., определен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, но мотивите на ВРС не подлежат на обжалване. Въззивният съд би могъл да разгледа претенцията за разноски, направени пред ВРС, само ако беше решил делото в полза на страната и беше отменил решението на ВРС в съответната обжалвана част или при надлежно подадена частна жалба, ако резултатът не я удовлетворява след проведена процедура по чл. 248 от ГПК, но не и при потвърдено първоинстанционно решение или по пътя на директното обжалване на първоинстанционното решение в частта за разноските, както например беше уредена материята в ГПК /1952г./, отменен понастоящем с обн. на действащия ГПК /2007г./, в който подобна възможност не е 4 предвидена.

Поради това молбата за допълване на решението се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви, съставът на ВОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 15179/12.05.2026 г. от Д. Т. Д., действаща чрез своята майка и законен представител И. Д. Д., с която се иска допълване на решение рег. № 491/05.05.2026 г., постановено по в. гр. дело № 20253100502322 по описа за 2025г. на ВОС, като Т. Т. Д. ЕГН ********** бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Д........ В. за първата инстанция, определено от съда по реда на чл. 38, ал.

1, т. 2 от ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5