Решение № 62 от 22.04.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Плевен , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Методи Н. Здравков при участието на секретаря Десислава Ц. Гюзелева като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Гражданско дело № 20204400100702 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК и чл.74 и чл.79 вр. чл.240 ЗЗД.

Постъпила е на 08.09.2020г. искова молба от Н. К. Д. от гр.В. Търново с ЕГН ********** чрез адв.З. В. от ЛАК против Д. В. В. от гр.Плевен с ЕГН ***, уточнена с молба от 28.09.2020г. – л.24 – л.28 от делото, с която е предявен иск за признаване на установено, че дължи на ищеца сумата от 33 980лв., представляваща Част от общото задължение от 54 000лв. ведно със законната лихва от 07.10.2019г. – датата на заявлението от заповедното производство, до окончателното й изплащане на основание суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на задължение по Договор за заем от 12.12.2013г. с нот. заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № *** при НК, с район на действие района на СРС, за което е издадена Заповед за изпълнение № 4051/05.11.2019г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6607/2019г. по описа на ПлРС.

Твърди се, че вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение срещу ответника Д. В. В. се основава на Договор за заем с нотариална заверка на подписите, сключен на 12.12.2013г. в гр.София между В.К.Б. и заемател Д.

1

В. В., Договор от 27.11.2013г. между ищеца и ответника за предаване държането на 20бр. картини и вносна бележка от 27.07.2015г. за платена от Н.

К. Д. сума от 54 000лв. по сметка на В.К.Б. за пълно погасяване на парично задължение на Д. В. В. по Договор за заем.

Твърди, че съгласно чл.4 от Договора Д. В. В. е поел задължение да върне сумата от 54 000лв. ведно със 7% годишна лихва на 19.12.2013г. За обезпечение заемателят – ответник е предоставил на В.К.Б. движими вещи – картини, собственост на ищеца Н. К. Д., които той от своя страна е предоставил в държане на Д. В. В. с Договора от 27.11.2013г. за да ги представя на клиенти за закупуване.

След като ответникът не изпълнява задължението си по заема на 19.

12.2013г., то за ищеца като собственик на картините, заложени при В.К.Б. за обезпечаване на заема, възниква правен интерес да изпълни задължението на Д. В. В. по заема, и на 27.07.2015г. ищецът внесъл в брой по сметка на заемодателя 54 000лв., с което погасил задължението. Поради възможността да се суброгира в правата на кредитора и да предяви иск против Д. В. В., В.К.Б. му предоставил Договора за заем от 12.12.2013г. в оригинал. Върнал му и картините, които били заложени при него от Д. В. В..

Моли съда да признае на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 33 980лв., представляваща Част от общото задължение от 54 000лв. ведно със законната лихва от 07.10.2019г. – датата на заявлението - до окончателното й изплащане на основание суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на задължение по Договор за заем от 12.12.2013г. с нот. заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № *** при НК, с район на действие района на СРС, за което е издадена Заповед за изпълнение № 4051/05.11.2019г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и да му присъди направените по делото разноски. Представя писмена защита с подробни съображения в подкрепа на доводите си.

Ответникът Д. В. В. от гр.Плевен с ЕГН *** твърди, че той е предоставил заем на Н. К. Д. с Договор от 12.12. 2013г. в размер на 30 000лв., а той му е предал описаните картини като залог. С Договор за даване вместо 2 изпълнение от 19.12.2013г. ищецът му е прехвърлил в собственост 20бр. картини, описани в същия, поради това, че не се е издължил в срок за заема.

Поради това твърди, че Н. К. Д. не е имал правен интерес да плаща неговото задължение на В.К.Б., защото като не връща неговия заем, възпрепятства и плащането от страна на Д. В. В. на заема към В.К.Б.. След като е придобил картините по Договор за даване вместо изпълнение, ответникът счита че е имал право да ги предостави в залог по неговия Договор за заем с В.К.Б..

Твърди също така, че е платил на ищеца сумата от 31 000лв., за което представя писмени доказателства – Отчет по разплащателна сметка в евро за периода 01.12.2013г. – 30.12.2013г. с титуляр Д. В. В., Операционна бележка от 16.08.2019г. на Банка ДСК ЕАД ФЦ Плевен с вносител Д. В. В. в полза на адв.С.С. Д. за сумата от 19 005,43лв. и основание - погасяване на сума по изп. дело № 457/2018г., с което смятал, че е погасил сумата, която ищецът е надплатил на В.К.Б. над сумата от 30 000лв., която Н. К. Д. му дължи на него.

Навежда доводи, че Договорът от 27.11.2013г. за предаване на владението върху 20бр. картини е бил обезсилен от Договора за даване вместо изпълнение от 19.12.2013г. за същите картини. В съдебно заседание излага съображения по същество, че когато човек има да взима, той много добре помни колко и от кого. Представил своите банкови извлечения, в тях пише, че е платил 15 000, а остатъкът 12 000 в сметката, защото 27 000 са преведи от Б. на него, 15 000 съм дал на Н., другите 12 000 са остатък по моята сметка, но пак от тия на Б., той му ги дал действително за заем за една картина трябвало да купи. Те си останали в неговата сметка. Той превел 15 000 на Д..

Твърди, че тогава е превел тези пари като заем, а не като погасяване на стари задължения. Това се доказва от Договорите между него и Н.Д. за заем, както и от последващия за даване вместо изпълнение, тъй като там той писмено признава, че е получил и никой не оспори подписите на Договорите. Могат да бъдат направени експертизи. Всички тези доказателства доказват, че всъщност той 30 000 лева е платил на Н. още преди това. След това е изплатил разликата чрез съдия изпълнител и не му дължи нищо и моли неговата искова молба да бъде отхвърлена, както и да бъдат признати неговите доказателства. Също разноските по делото да бъдат за сметка на ищеца. Най-много може да плати 4 000лв. и 15 000 евро не са точно 30 000 лева, разликата от курса би могъл да плати, както и разликата до 4 000 лева, тъй като сумата е 54 000 лева, 20 000лв. е платил по изпълнителното дело, 3

30 000лв. е предал в деня на получаване на сумата. Това, че е написал превод на средства, като основание за превода на сумата, това е грешка от негово незнание, какво основание да посочи за превеждане на сумата, смятал че Договорът е достатъчен.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е и това се установява от приложеното ч.гр.д. № 6607/2019г. на ПлРС, че на 07.10.2019г. ищецът Н. К. Д. е подал пред ПлРС заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника Д. В. В. за сумата от 33 980лв., съставляващи окончателната Част от общото задължение в размер на 54 000лв., за което вземане е твърдял, че произхожда от суброгирането му в правата на кредитора В.К.Б. от Договор за заем от 12.12.2013г. със заемател Д. В. В. за сумата от 54 000лв. с уговорен падеж на 19.12.2013г. За обезпечаване на заема е предоставил на заемодателя В.К.Б. картини, предадени от Д. В. В. на основание сключен Договор от 27.11.2013г. между тях двамата – Н. К. Д. и Д. В. В., по силата на който заявителят е предал владението на същите на ответника, който се задължил най-късно до 19.12.2013г. да представи картините на Е.Д. за оглед и евентуална последваща продажба.Твърдял е също в заявлението, че на 27.

05.2015г. е върнал на В.К.Б. сумата от 54 000лв., с което погасил задължението на Д. В. В. към В.К.Б., а той от своя страна му предоставил Договорът от 12.12.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните за да предяви иск срещу длъжника Д. В. В.. Твърдял е също така, че за сумата от 20 000лв. му е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 04.06.2016г. по ч.гр. дело № 2384/2016г. на ПлРС, която приложил.

Не се спори и от приложеното ч. гр.дело на ПлРС № 6607/2019г. се установява, че със Заповед № 4051 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 05.11.2019г. е разпоредено длъжникът Д. В. В. да заплати на кредитора Н. К. Д. сумата от 33 980лв., представляваща окончателната Част от общото задължение от 54 000лв. ведно със законната лихва от 07.10.2019г. до изплащане на сумата, като вземането произтича от 4 суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на парично задължение по Договор за заем от 12.12.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните.

На 15.11.2019г. ищецът се е снабдил с ИЛ и на 19.11.2019г. е образувано изп. дело № 2795/2019г. на ЧСИ В.П., рег. № *** при КЧСИ с район на действие района на ЛОС по молба на адв.З. В. от ЛАК като пълномощник на адв.Ст. Д. от САК - взискател.

Поканата за доброволно изпълнение по изп. дело е получена от назначения от ЧСИ особен представител на длъжника адв.Б. К. от ЛАК на 22.06.2020г., който е депозирал възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК пред ПлРС на 06.07.2020г. – л.38 от ч.гр. дело, и той е указал на кредитора Н. К.

Д., което е получено от адв.З. В. от ЛАК на 10.08.2020г., а последният е изпълнил указанията на ПлРС и е предявил искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК в преклузивния срок – 08.09.2020г. – видно от приложеното ч.гр.дело, поради което предявеният иск е допустим.

Предвид твърденията по ИМ и Отговора на ИМ спорни по делото са въпросите да се признае ли за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца исковата сума от суброгиране в правата на кредитора В.К.Б. по Договор за предоставяне на паричен заем от 12. 12.2013г. с нот. заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № *** при НК, с район на действие района на СРС?

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази приложените ч.гр. дела и изп. дела, писмените доказателства,обясненията на страните по чл.176 ГПК, както и показанията на св.М. А. И..

От отговорите на ищеца по чл.176 ГПК се установява, че Н. К. Д. не е получавал заем от Д. В. В.. За този Договор между В. и Б. той разбрал през 2016г., когато ходил да си получава картините, преди това не бил знаел за такова нещо.

За Договора за заем, който е представен по делото с Отговора между него и Д.В., той предложил докато В. Б. изплати сумата от картините, да му даде заем, но така и не го изпълнил. Нотариално заверен е Договорът между В. Б. и 5

Д.В., а Договора за заем между Д. и Н. - има такъв договор, но той не го изпълнил, обещал му и след това изчезнал. За превода на 12.12.2013г. с този референтен номер от сметката на Д. В. В. са преведени по сметка на Н. К. Д. сумата от 12 592,88 евро, които били стари задължения, които той имал да му изчиства, така се били разбрали, тъй като тогава имал нужда от пари и затова продал и картините.

Сумата от 12 592,88 евро обаче е остатък по сметката на Д. В. В., а преводът е 15 хиляди евро от Д.В. на Н.Д. в същия ден, в който е сключен и Договора на дата 12.12.2013г. Старите задължения към Н. К. Д. били от даване на картини на няколко пъти и даже една от картините не му я е платил все още. Давал му е картини декември 2013г. Имал стари задължения. Давал му е картини на В. С., Б.Д., Н.Т.. Давал му ги е с цел да ги продава – по една и преди това, но се е издължавал. Тия три картини му ги дал да ги продаде, като и друг път му е давал. Имали сте взаимоотношения от 2009г. може би. Той му бил дал една картина на А.М., Н. му я бил платил и му я върнал тогава, но той не му върнал парите. По Договора за заем Н. нямал превод. Никъде в неговото платежно, никъде не пишело договор за заем, а пише прехвърляне на средства. Трябва да е упоменато, че превода е за Договор за заем от еди коя си дата и т.н., няма такова нещо. Няма основание. Основанието трябва да бъде по Договор за заем, а има основание прехвърляне на средства, които средства са от предишни стари отношения, според него. Той ако бил писал така Д. в платежното нямало да ги приеме. Н. е предавал в собственост на Д.В. 20 картини, подробно описани в Договор за даване вместо изпълнение от 19.12.2013г. Те ноември месец имали договор, където да представи картините на Е.Д. и В. Б., евентуално за разговор, преговори и т.н. Между В. и него - Н., който е договор изтичал на 19.12.2013г. и той му казал: „ Б. ще плати, но иска само с мен да разговаря, тъй като ти си собственик.“, то е фиктивно като Договор за изпълнение.